„За да се запълни необходимостта от информираност на Обществото и най – вече за да си обясни всеки един за себе си истината  какво, защо и как се е случило с Тракийската организация и нейните членове през годините, започваме публикуване на автентични документи по така наречения „Тракийски въпрос“ . Смятаме, че към тях следва да бъде подхождано като към  оригинални документи, съдържащи в себе си своевременния поглед към тази част от историята на нашето съвремие.“
Генерал – майор инж. Нонка Матова
Председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“

Нерадостната съдба на Южна Тракия и Македония, останали след Освобождението на България от турско владичество отново в състава на Турската империя , а Северна Тракия – със статут на зависима и подопечна на турския султан област, подбужда населението към Национално освободителни борби. Северна Тракия е включена в държавно административното определение “ Източна Румелия”, а Южна Тракия остава под турско владение. Границата между северната и южната част върви по вододелното било на Родопите и Странджанско – Сакарския масив.Междувременно Южна Тракия попада в рамките на Одринския вилает . Полученото название “Одринско” става популярно и за областта, а “одринци” – за населението.Това се отнася и за “Македония” и “ македонци”.

Геостратегическото разположение на Южна Тракия е предизвиквало много спорове между държавите , които пряко са свързани с тракийската територия. За Турция – тя е европейският хинтерланд на Проливите и Истанбул , стратегически и съобщителен възел, претенция за нейната Европейска идентичност.За България – тя е излаз на широки морски простори и особено на Средиземно море.За Гърция – тя е сухопътна връзка с Цариград и трамплин към мечтаната “голяма идея”. Към това може да се прибави заинтересоваността на Русия и Великите сили да не се нарушава статуквото и да не се допусне България да завладее цялата тракийска територия.

Безспорно Съединението поставя началото на нов подем в национално освободителното движение , дава силен подтик на българите от все още поробените територии да последват пътя на източно румелийци.Убедили се, че османската власт няма намерение да изпълнява клаузите на Берлинския договор,те насочват своите усилия към самостоятелна борба, обединяваща дейността на патриотите от поробените области и от освободеното Княжество.Така в следващите години се създават революционни и организационни структури, които непосредствено се заемат с решаването на българския национален въпрос.

Същевременно от 1889 г., българското правителство на Стефан Стамболов започва да провежда по- твърд курс спрямо Османската империя относно защитата на българското население. Постепенно се утвърждава концепцията, че Българската държава е единствената овластена и отговорна за националната политика и за подпомагане на националноосвободителното движение. Стига се до извода , че не е достатъчно да се поставя само статистическия фактор като историческо право на България относно Тракия и Македония, а е необходимо държавата да се превърне в динамичен и перспективен самостоятелно действуващ фактор.Настоятелното провеждане на такъв политически курс успоредно с количественото доминиране на българското население в Тракия и Македония цели да се спечелят европейските страни за политическите претенции и намесата на България във вътрешните работи на Турция.

Разпокъсването на единната Българска територия от Берлинския конгрес и последвалото го административно устройство предизвикват справедливия гняв и протест на всички българи – както от самостоятелното Княжество и васалната Източна Румелия, така и от отново поробените земи на Македония и Тракия. Реален израз на недоволството и съпротивата са избухналите поредица въстания и развитието на Българското национално освободително и революционно движение.То довежда до съединението на Княжество България с Източна Румелия, то подбужда спонтанния плам на населението да пази крехката свобода в едва що освободената родина, то дава смелостта да бъде обявена през 1908 година Независимостта на България!

Балканската война идва като един естествен завършек на желанието и ентусиазма на населевието да работят за своето обединение.

С развитието на историческите събития по- късно се появяват нови реалности в Южна Тракия и съответно се променят географските и политическите названия.След Междусъюзническата война от 1913 г., тракийските земи са поделени между България и Турция.Тогава се утвърждават названията “Беломорска Тракия” за тракийската територия в границите на България и “Одринска Тракия”- за тракийските земи , отново окупирани от Турция.

След Първата световна война обаче Беломорска Тракия е отнета от България и придадена към Гърция.

Делегация, формирана от СТДБ, заминава за Парижката мирна конференция през 1946 г., за да се опита да защити справедливостта и накърнения интерес на прогонените от родните си места. Последвалото политическо преразпределение на територии и сфери на влияние обаче, оставя Западна Тракия присъединена към Гърция.

ЦЕНТРАЛЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ

на Тракийската организация в България

 

 

ДОКЛАД

На Тракийската делегация за извършената работа в Париж пред Конференцията за мира

София 1946

 

НИКОЛА СПИРОВ

Председател на Ц.И.К. на

Тракийската организация

 

БОРБАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ

 

Макар да изминаха повече от 26 години от както Западна Тракия бе несправедливо откъсната от България и българското население прогонено насила от развилнелия се гръцки шовинизъм, обичта му към родния край не намаля, а напротив днес е по- силна.

Затова прогонените от там българи с трепет следяха дейността на Конференцията за мира и очакваха тя да премахне извършената преди 27 години неправда, като върне Западна Тракия на България. С такава надежда живееше това прогонено население, следейки усилията, които правеха в защита на нашата справедлива кауза в Париж правителствената и специалната бежанска Тракийска делегация, която бежанците изпратиха с толкова любов, надежда и увереност, че тя ще успее да убеди конференцията в справедливостта на бежанските искания.

И наистина, независимо от правителствената, Тракийската делегация разгъна една широка разяснителна дейност.

Освен меморандума на ЦИК на организацията, отправен до Четиримата министри на външните работи, тя изработи и връчи на конференцията специално изложение за справедливото и трайно разрешение на Западно тракийския въпрос, направи редица срещи с по- голямата част от делегатите, които решаваха тия въпроси, популяризира в пресата – френска и чуждестранна, исканията на прогонените бежанци и със своята силна и неуспорима аргументация,убеждаваше в правотата на своята кауза всички, с които трябваше да се срещне. Даже и хората от Англо-саксонския лагер,които бяха убедени защитници на Гърция, при срещите ни , в частните си разговори, не можеха да не признаят справедливостта на нашето искане. В този смисъл бяха изказванията на г-жа Пепър, съпругата на видния американски сенатор Пепър, леди Бътерфилт, американска публицистка и общественичка, мадам Бидо, съпруга на френския министър-председател и много видни американски и английски журналисти. Но особено характерни в това направление бяха изказванията на австралийския делегат сенатора Гранд и известната френска журналистка мадам Женевиева Табуи, които казваха: “Вашата кауза е права, аргументите ви са силни и необорими”.

И въпреки всичко това въпросите за Западна Тракия и южната граница на България не се решиха от конференцията съобразно принципите на справедливостта и след едно дълбоко и обстойно проучване, а само с оглед интересите на известни реакционни среди и по силата на аритметично болшинство и от хора, много от които даже не познаваха българския народ.

Ето защо, тракийската емиграция посрещна тези решения на Конференцията с дълбоко огорчение, но не и отчаяние. Тя, която е водила организирана борба за национално освобождение повече от 50 години, сега вижда повече от друг път, че справедливостта скоро ще възтържествува. Надява се, че съответните компетентни институти ще коригират това решение на Конференцията и по такъв начин ще поправят извършената преди 27 години в Ньой неправда, като върнат Западна Тракия на България. Тази надежда на прогоненото население от Западна Тракия, а и на целият български народ, се гради на справедливостта на нашата кауза, на необоримите наши аргументи и на упоритата защита и подкрепа, която ни бе дадена от делегациите на братските славянски страни на чело със Съветския съюз. А, както сам министърът на външните работи на СССР г. Молотов заяви на Тракийската делегация в Париж, тази подкрепа ние ще имаме и за напред, ние ще я имаме винаги, за което тракийската емиграция е особено благодарна.

Наистина, съгласно решенията на Конференцията в Париж, въпросът за Западна Тракия остана открит и не разрешен, но тракийската емиграция не ще престане да се бори докато този въпрос не получи едно правилно и трайно разрешение. В тази борба тя знае, че не е сама, с нея е и целия български народ, всички славянски народи, начело с народите на СССР и всички демократични и прогресивни хора по света, а това е гаранцията за правилно и близко разрешение на този въпрос. За това тракийската емиграция посреща тези решения с огорчение, но не с отчаяние.

София, октомври 1946 година.

ДОКЛАД

От тракийската делегация пред пленума на Ц.И.Комитет на тракийската организация за извършената работа по Конференцията за мира в Париж 1946 г. във връзка с въпроса за Западна Тракия

І. Подготовка

Другари,

Идеята за изпращане тракийска народна делегация в Париж за мирната конференция изникна спонтанно между тракийската емиграция още когато се заговори за такава конференция. Ц.И.К. на организацията, който не беше чужд на тая мисъл, като верен изразител на чувствата, желанията и тежненията на емиграцията, реши, че трябва да се направи всичко необходимо за изпращането на такава делегация.. За целта бяха сондирани мненията на всички по-известни тракийски деятели и други български общественици. Почти от всякъде се получиха окуражителни съвети. Тогава Ц.И.К. на организацията свика своя пленум и последния в пълен състав, след най – обстойно и аргументирано разискване на всички положения по този въпрос, се спре на следните лица, които да влезат в състава на делегацията : 1/ Никола Спиров – председател на Ц.И.К., 2/ Ламби Данаилов – секретар на Научния институт, 3/ Димитър Маджаров – председател на д-во “Тракия” в гр. Кърджали и стар тракийски деец и 4/ Петко Карадялков – член от Ц.И.К. на организацията и редактор на в. “Тракийска дума”.

Мотивите, които играха роля при избора на тази делегация бяха : 1/ лицата да са антифашисти и 2/ да са от Западна Тракия. Така избрани, лицата за делегацията идваха като опровержение на гръцкото твърдение, че начело на Тракийската организация стоели старите тракийски комитаджии и отявлени великобългари и фашисти.

Така определената делегация отпочна своята подготовка за заминаване.

Доста време преди заминаването си, делегацията, ведно с Ц.И.К. на организацията, взе всички необходими мерки да бъдат отпечатани кратки пропагандни брошурки на чужди езици по тракийския въпрос. И, действително, такива бяха написани от познавачи на тракийския въпрос на следните теми: 1. Западна Тракия и международните договори; 2. Етнографският лик на Западна Тракия; 3. Чужденци за Западна Тракия; 4. Меморандумът на организацията, изпратен през м. април до съвета на външните министри в Париж и 5. Народното творчество на тракийските българи. В превеждането и отпечатването на тези брошури, делегацията има ценната подкрепа на М-вото на информацията и Нац. Комитет на О.Ф. – културно-просветен отдел.

Освен това, събрани бяха и взети за ползване почти всички до сега излезли книги, в които по един или друг начин се третира въпроса за Западна Тракия. Дори се взеха по един брой от всички български вестници, в които имаше печатани статии по тракийския въпрос след неговото поставяне.

Взети бяха и три национални костюми от Западна Тракия за попълване къта за Западна Тракия в българската изложба в Париж.

Преди заминаването на делегацията на 28.юлий т.г. бе свикан общо тракийски събор в гр. Кърджали.Там, освен участието на заселените в града и околията тракийци, се стекоха тракийски делегации от почти всички южно български градове. На събора бе представена делегацията и единодушно одобрена. На устроения митинг говориха делегатите. След това съборът даде своите поръчения на делегацията.

На 11 Август т.г. делегацията, ведно с правителствената такава, замина със самолет за Париж.

Вечерта на същия ден делегациите пристигнаха в Париж, посрещнати от председателя на народното събрание г. В. Коларов пълномощния министър в Париж г. Маринов, легационния съвентик г. Асен Георгиев, директора на печата г. Топенчаров, представители на нашата преса и др. официални лица и живущи в Париж българи. Нашата делегация бе настанена в хотел “Пале д”орсе”, където бе и правителствената делегация, а също и австралийската такава.

2. Работа в Париж

От посрещачите българи можахме да разберем, че положението на България е доста тежко и че едва ли може да се очакват някакви значителни резултати. Това, обаче, не ни отчая, нито смути нашата вяра и твърдост и ние предприехме нашата дейност.

Първият ден в Париж посветихме за влизане в по- пряка връзка и опознаване с българите, живущи там, които биха ни били от полза при нашата работа. За целта ние се отнесохме до българското информационно бюро, възглавявано от г. Ами Бакалов. Обеща ни се пълно съдействие и ни дадоха за преводач владеещия отлично френски език г. Нинов.

Въобще, дните до прочитане на българската декларация пред пленарното заседание на конференцията за мир употребихме в планиране на нашата практическа работа, в подреждане на помощния ни печатен материал и в издирване на връзки с българи и чужденци, които биха били полезни в работата ни.

Трябва със задоволство да изтъкнем пълната и всестранна поддръжка и съдействие, които получихме от българската делегация и особено от м-р председателя г. Кимон Георгиев и председателя на Народното събрание г. Васил Коларов.

На 14 август, сряда, правителствената делегация бе поканена да прочете своето изложение пред пленума на конференцията. На това историческо заседание, като почетни гости, присъствувахме и ние – членовете на тракийската делегация. След изпълнение на процесуалните формалности, българското изложение бе прочетено от м-ра на външните работи г. Георги Кулишев. Покрай многото важни въпроси, които се разглеждаха в изложението, централен въпрос бе този за Западна Тракия. Със своята всестранна аргументация, умереност и обективност, то направи дълбоко впечатление. Такова бе преобладаващето мнение, към което трябва да прибавим и това на един английски делегат.

След прочитане изложението, говори в подкрепа на България полският м-р на външните работи. Той изрази братските славянски чувства на Полша към нова България и апелира към победителите да отредят достойно място на България, която вече е скъсала със старите режими на подтисничество и войни.

В подкрепа на България втор се изказа и външния министър на братска Украйна – Мануилски.Неговата реч се отличаваше със затрогваща топлина към българския народ, със славянска простота и желязна логика и аргументираност. Той остро и недвусмислено постави въпроса за връщането на Западна Тракия на България. Речта му бе изпратена с възторжени ръкопляскания от всички славянски делегати и много други.

Речта на Мануилски внесе нервност всред гръцката делегация. Всички тяхни движения , мимики, отправяне на погледи, издаваха тревогата, в която бяха изпаднали. Затова и последвалата, в отговор на българското изложение, реч на Цалдарис, нямаше нищо убедително, а даже и интересно.Тя не бе слушана с интерес и накрая получи съвсем слаби удобрения и ръкопляскане. Цалдарис по един груб и съвсем необоснован начин отхвърли всички български твърдения, като си послужи отново с най-изтъркани обвинения към нашия народ и със съвсем непроверени и лъжливи данни и факти.

На следващия ден по наше и такова на г. В. Коларов искане се състоя помежду ни среща, за да се информираме по някои неща, във връзка с бъдещата дейност. В. Коларов, който бе в Париж много време преди нас, ни постави в течение по много интересуващи ни въпроси и ни даде ценни съвети съобразно неговия богат опит в тази област.

Същия ден бе редактирано и писмото до конференцията, с което искахме да бъдем изслушани. Също така приготвихме и писмата за легитимиране пред лицата, с които устройвахме срещи.

Последва и среща с м-р К. Георгиев и м-ра на външните работи г. Г. Кулишев. Тези срещи бяха неизбежни и необходими, за да не се изпадне в някакво недоразумение и противоречие по тракийския въпрос от двете делегации.М-р председателят изложи своите схващания по тракийския въпрос, които се покриваха напълно с нашите, и даде известни съвети, разбира се не задължителни, за нашата работа. Това, което бе ново за нас и ни изненада, то бе разбирането на м-р Председателя да се допуща и едно разрешение на зап. Тракийския въпрос подобно на триесткия- под управлението на О.О.Н., че не трябва да бъдем максималисти, а да допущаме разрешение на тракийския въпрос и в други форми. В това нямаше защо да ни съветват. Обаче ние да лансираме такава една конкретна форма на разрешение, каквато м-р председателят допусна,- върху това ние не бяхме се спирали.

Следващата ни стъпка бе едно посещение в редакцията на в. “Юманите” – на външно политическия му редактор.

На 18 август вечерта бяхме поканени на малък прием и на прожектирането на филма “Клетва” в представителството на Украйна. На този прием бяха всички видни представители на славянските делегации. Там бяха и Молотов, и Вишински, и Мануилски. През време на приема ние имахме възможност, да се срещнем и говорим с тях. Първата среща имахме с Мануилски – делегат на Съветска Украйна на конференцията на мира. Той се зарадва, че имал случай да разговаря с представителите на тракийци, чиито интереси той с най- голяма готовност защити в конференцията. С Мануилски делегацията има продължителен разговор.Той показа добро познаване на тракийския въпрос, но се заинтересува за повече данни и подробности, които му дадохме.По специално го интересуваше етнографията на Западна Тракия. Тук нито е възможно, нито е необходимо да излагаме целият разговор с този именит съветски държавник, но това, което може да се каже, е, че същият е добре запознат с нашия въпрос, има присърце нашата кауза и с авторитета и известността, с която се ползува, той е, и обещава да бъде, един твърд и последователен защитник на нашата кауза.

Не е безинтересно тук да се отбележи, че няколко дни след срещата ни с Мануилски, същият подаде писмо до Съвета на сигурността при ООН против Гърция – в смисъл, че тя представлява опастност за мира.

Втората ни среща същата вечер бе с помощника на Молотов – Вишински, пред когото също изложихме нашето искане. Той, при срещата си с нас показа най- топли братски чувства. Повидимо нашето присъствие там му направи дълбоко впечатление. Изрази доволството си, че ние разполагаме с такъв силен аргумент какъвто е етнографския. След кратък, но съдържателен разговор с него, ние се разделихме при обещанието да го срещнем, когато пожелаем.

След Вишински бяхме представени на Молотов. Този гениален човек ни посрещна с простота на обноската и с непринудена славянска усмивка. Предвид многолюдността на делегацията / тъй като към нас се бяха присъединили и други българи/, Молотов се пошегува, че ние сами сме способни да си вземем Тракия и най-сърдечно стисна ръката на г. Маджаров, като разбра, че е стар деец за национално освобождение.

Разговорът ни с Молотов завърши с това, че той ни окуражи в правотата на нашата кауза. “Вие сте прави – каза той – но това не е достатъчно. Трябва да се борите, за да се надявате на победа. Нищо не идва без борба и то упорита и не се отчайвайте, ако не идва изведнъж.”

След като бяхме достатъчно изяснили нашето искане, ние се разделихме с този най-голям наш защитник.

Същата вечер успяхме да се запознаем и с други славянски делегати, но особено се спряхме на югославяните, между които бе и македонецът Димитър Влахов. С тях уговорихме специална среща за другия ден.

Определената с югославяните среща се състоя в тяхната легация. Приеха ни известният публицист и общественик Пияде и Димитър Влахов. Пред тях, водачът на нашата делегация Н. Спиров направи аргументирано изложение относно нашето искане. Оказа се, че те познават доста добре нашия въпрос. Направи ни впечатление, че заостриха интереса си към ония родопски области, които сега гърците искат за себе си. Разпитаха ни за българо-турската граница по Родопите до Балканската война 1912 година, от какво население се обитава, каква площ представлява и т.н.

Когато ние, излагайки вероятните възможности, в които би се поне открехнал зап. Тракийския въпрос, загатнахме за формулата, която се допуща от м-р председателя Кимон Георгиев, г. Пияде изрази известно очудване и тревога от тази постановка – поставяне Западна Тракия под властта на ООН. Неговото мнение бе, че е за предпочитане оставането на въпроса в сегашното му състояние, нежели неговото затрудняване и оплитане в международните сплетни с поставянето на Западна Тракия под ООН.”Даже и да не се разреши сега вашия въпрос – каза г-н Пияде,- развитието на положението в Балканите изобщо и това в Гърция, което клони решително към демократизиране, ще даде възможност за близко правилно разрешение на този въпрос. Искането за поставяне Западна Тракия под мандата на ООН, може само да даде едно илюзорно разрешение, а в същност да усложни въпроса и да забави неговото правилно и радикално разрешение”.

На югославската делегация бяха дадени всички интересуващи я данни и материали по тракийския въпрос и по гръцките претенции за нови български земи.

В изпълнение на нашия план – да осветлим общественото мнение – ние посетихме редакцията на големия парижки ежедневник “Сьо Соар”. Бяхме приети много любезно от един от редакторите на вестника. Той още пред нас си направи репортажа от изчерпателното изложение, което му направи водача на делегацията Н. Спиров от името на цялата делегация. Прие всички наши материали и снимки из живота на емиграцията в България. И след два дни в същия вестник излезе хубава статия – репортаж за Западна Тракия, придружен с карта на Тракия и снимка от кърджалийския събор.

В Париж освен идейните органи на партии и движения от левицата и десницата, излизат и много други вестници. И за да се направи достояние една идея, една кауза на всички, то наложително е тя да проникне в поне един вестник на всяка групировка. Това нещо ние имахме пред вид и затова потърсихме съдействието както на прогресивните , леви вестници, така и на десните. – Националната кауза, която защитавахме, повеляваше да се използуват всички възможности.

За привличане вниманието на общественото мнение, отлична форма за работа се явяват пресконференциите. Такава ние замислихме още на тръгване и нейното организиране почна още с пристигането ни в Париж. След добра подготовка в организирането на която най-голямо участие взе българското информационно бюро в Париж, пресконференцията бе насрочена за 21 август, 7 ч.вечерта в залата на българската изложба. Тя бе свикана от бюрото по печата при българската легация. Успехът на конференцията, особено по числото на посетилите я журналисти, надмина нашите очаквания. Присъствуваха, освен българските и славянски журналисти, още и такива от Франция, Англия, Америка и много други. Между тях имаше и гръцки журналисти. Числото на всички надхвърляше цифрата 100. От българските министри присъствуваха : Г. Кулишев, Д. Нейков, Ив. Стефанов, А. Обов, пълномощния министър в Париж и др. Нашата делегация бе представена поименно на присъствуващите от аташето по печата при легацията. Изложението, в пресконференцията, се направи от водача на делегацията Н. Спиров. Във възможно кратка форма бе разгледан всестранно въпроса за Западна Тракия. Използувани бяха всички аргументи. Изложението се отличаваше със своята обективност. Може би това бе главната причина да не се задават от присъствуващите много въпроси. Такива бяха зададени само от една гръцка журналистка и един непознат нам журналист. И на двамата бяха дадени задоволителни отговори. След свършването на конференцията, всички присъствуващи чужди журналисти и общественици бяха поканени в нарочно приготвения за целта бюфет. Това е средство да се влезе в пряк досег с представителите на печата. Така и стана. Тук имахме случай да се запознаем лично с някои американски и английски журналисти, на които дообяснихме нашия въпрос. Освен това, всички журналисти бяха снабдени с нашите писмени материали на чужд език и със самото изложение, което бе напечатано в резюме.

Така завърши пресконференцията по тракийския въпрос. Нейното значение се определя не само от числото на присъствуващите журналисти, което впрочем бе внушително, но и от функциите, които те изпълняват. Доколкото ни се простряха сведенията, мнозина от тях изпълняват и осведомителна служба към съответните делегации в мирната конференция. Следователно, чрез тях нашия въпрос стана достояние на всички интересуващи се, и на самите английски и американски делегации.

В изпълнение на нашата задача ние се срещнахме и със секретаря на Съюза на френската съпротива – Ламп. След като му разяснихме нашия въпрос и получихме уверения за съдействие, той ни обеща среща с някои френски общественици – негови познати.

Следващата ни стъпка бе едно посещение в редакцията на католишкия ежедневен вестник “ Ла кроа”. Придружени бяхме от католишкия свещеник Озон, ректор на пловдивския френски пансион. Директорът на упоменатия вестник г. Мерклен ни прие добре. След като ни изслуша, направи известни уговорки относно предполагаемото му съдействие, но все пак обеща такова. И, действително, същият вестник помести в два броя нещо за нас: първият път – за станалата пресконференция, а втори път – за нашето посещение и искането ни да се завърнем по родните места. Директорът на “ Ла кроа” ни бе полезен и с това, че ни снабди с препоръчителни писма до десничарския вестник “Фигаро” .

При влизане във връзка с англо-американските среди използувахме протестантския пастор Зяпков. Вървейки по линията на черковността, която има голямо влияние за англо-американците, той издействуваше, по наше искане, срещи за нас. Чрез него влезохме във връзка със съпругата на известния американски сенатор Пепър, която по това време бе в Париж и чиито връзки с американската делегация не се криеха. Тъй като по начало те отказват да приемат делегации с които се страхуват да не се заангажират, делегацията ни изпрати само един човек да влезе във връзка с нея. Когато и бе обрисувана трагедията на тракийските бежанци, г-жя Пепър се отърси от своето равнодушие и прояви повишен интерес към нашия въпрос, Изложен и бе в цялост. Разговорът с нея завърши, като тя каза, че всичко, което зависи от нея за правилното осветление на нашия въпрос, тя ще направи. С г-жа Пепър след няколко дни имахме втора среща – вече по нейно желание. Сега тя поиска и материали по нашия въпрос и повече екземпляри. Допущаме, че тя е направила достояние пред отговорно място нашия разговор.

Освен с г-жа Пепър, нашата делегация се свърза и с англо-американската общественица и публицистка леди Бътерфилд. Тя прояви повишен интерес към нас и подробно разпитваше за всичко около тракийския въпрос. Пред нея водачът на делегацията Н. Спиров направи подробно и аргументирано изложение, което тя най-внимателно записа. Снабдихме я с необходимата литература. В заключение тя каза : “уверих се, че каузата Ви е абсолютно справедлива!”. Доволна бе и от това, че се е срещнала с нас един ден преди определената и среща с гръцкия м-р Цалдарис, на когото тя както ни каза ще заяви: “ върни заграбената Българска земя!”. Леди Бътерфилд обеща да издействува няколко минути говор на нашия м-р председател пред американското радио.

Положихме неимоверни усилия да влезем в пряк официален, или неофициален контакт с английската и американска делегации или с отделни представители от тях. Те, обаче, се оказваха винаги недостъпни: едно поради заетост, друго / което е по- важно / – от отказа им да влязат в какъвто и да било контакт с делегации. Не можейки да осъществим среща с тях по този път, ние приготвихме официални писма от името на делегацията, с които ги молихме да ни приемат и изслушат. За съжаление обаче, и до заминаването ни не се получи никакъв отговор на нашите писма и така се осуети тази възможност да се срещнем с официалните английски и американски делегации.

От друга страна, обаче, ние сме уверени, че нашата мисия не е останала неизвестна за тези делегации. Пресконференцията и срещите ни с неофициални лица от англо-американския свят, които имаха връзки с делегациите, са дали възможност на последните да узнаят нашата задача, с която бяхме натоварени.

На устроения след пристигането на българската делегация пръв прием от нашата легация в Париж, имахме възможността да влезем във връзка с някои лица от френските управляващи среди. Водихме разговор с главния секретар на комунистическата партия и подпредседател на министерския съвет – Морис Торес, с м- ра на въоръжението – Тийон, с известния комунистически деятел Жак Дюкло и със секретаря на френските профсъюзи – Франшон. Всички ни изслушаха с най – голямо внимание и с пълно разбиране на правата ни кауза. Обещаха, че ще направят всичко, каквото е по силите и възможностите им, да ни бъдат полезни. Това обещание за нас имаше голяма стойност, защото произхожда от водачите на най-голямата и най- прогресивна партия във Франция и то, участвуваща в правителствената коалиция. Обаче, тяхното приятелско настроение кам нова демократична България и нейната справедлива национална кауза не винаги може да бъде прокарано като общо и официално становище на сегашното френско правителство, болшинството от което се състои от католици и социалисти, водещи в много случаи неблагоприятна външна политика по отношение нова България и изобщо към новите демократични страни от източна и югоизточна Европа.

Същата вечер имахме възможност да се срещнем и с известната френска журналистка Женевиев Табуи. Понеже не бе удобно и не разполагахме със свободно време там да я занимаем с нашия въпрос, помолихме я за една среща, която тя с готовност ни обеща. Тази среща стана в нейния дом. Табуи ни посрещна радушно и в наше лице изрази симпатиите си към българския народ. За нас отдели цели два часа. Като стара и опитна журналистка, задаваше ни много интересни въпроси около Западна Тракия и нашето искане. Изслуша с внимание нашето изложение, направено от г. Спиров, взе си ценни бележки и прие с радост цялата литература по тракийския въпрос, която и поднесохме.

Както почти навсякъде получавахме признание за правотата на нашата кауза, така и г-жа Табуи, след като ни изслуша, без никакви резерви призна Западна Тракия за българска земя и каза: “Каузата ви е права, аргументите ви са необорими!”.

Тя ни съобщи, като уж поверителна новина, че в последния момент френското правителство било наклонно да подкрепя в мирната конференция справедливите искания на новите демократични държави от източна и югоизточна Европа.

От Табуи получихме обещание за съдействие и да напише няколко статии в различни вестници по нашия въпрос. Като се има пред вид нейния авторитет между радикалните среди, ползата от нейното отношение не бе за пренебрегване. Тя също така обеща да ни уреди среща с Едуард Ерио от радикал социалистическата партия, към която принадлежи и Табуи. Това, обаче, не можа да стане до нашето заминаване, защото Ерио не беше в Париж. Разбрахме допълнително за състояла се среща , вместо с нас, тъй като ние вече бехме заминали , между Ерио и някой член от правителствената делегация.

На втория прием в нашата легация влязохме във връзка и с членове от чехословашката делегация. Водихме и с тях разговор. Като братска славянска страна, ние имахме уверението, че ни подкрепят и ще продължават да вършат това, особено когато справедливостта на нашата кауза е очевидна.

Същата вечер имахме възможността да се срещнем със съпругата на френския м-р председател и м-р на външните работи – г-жа Бидо, която бе дошла на приема вместо мъжа си. След кратък разговор тя се съгласи на една специална среща с нас. И, действително, след няколко дни г- жа Бидо ни прие във френското външно м-во – “Ке д”орсе”. Още с подемането на разговора подразбрахме, че тя е запозната с тракийския въпрос. Направеното от водача на нашата делегация Н. Спиров изложение предизвика у нея голям интерес. Това пролича и от няколкото въпроса, които тя зададе. И след като ни изслуша най-внимателно в продължение близо на един час, тя даде най-искрено обещание, че съвсем обективно ще посвети по нашия въпрос, мъжа си – министър- председателя на Франция, като се надявала, както тя се изрази, че ще има полза от това. Разделихме се с нея с надеждата, че Франция няма да вземе лошо отношение към България и българския народ, който питае най-добри чувства към Франция и нейния демократичен народ.

Освен с упоменатите отговорни френски лица, имахме и две срещи с м-ра на възстановяването и благоустройството – Франсоа Бийю, член от френската делегация в мирната конференция. От негова страна също така имахме признанието за правотата на нашата кауза и открито обещание, че ще направи всичко възможно и зависещо от него в наша защита.

Същия министър ни обеща да положи усилия за уреждане на една среща между нас и няколко представители от френската делегация, особено с тези, които влизат в комисията по българските въпроси. Такава среща, обаче не можа да стане: до момента на нашето заминаване той не можа да я организира, поради заетостта на съответните делегати.

Той, обаче, обеща да се срещне лично с другите френски делегати в конференцията и да ги убеди в правотата на нашата кауза.

При съдействието на директора на католишкия в. “Ла кроа” и сътрудничеството на католишкия свещеник от България Озон, направихме едно посещение в редакцията на един от най-десните вестници във Франция “Фигаро”. Отнесохме се към един от външно- политическите му редактори, който същевременно бе натоварен да отразява във вестника работата на мирната конференция. Отначало ни прие доста резервирано и при изричното заявление, че вестника не може да вземе страна в спора. От неговите изказвания проличаха идеологическите му симпатии към днешна Гърция, което нещо не ни изненада много, като се имат пред вид роялистическите тенденции на в. “Фигаро”. Но с доброто разясняване на въпроса успяхме да го склоним благоприятно към нас и на края с удоволствие прие поднесената му литература и обеща да пише обективно за Западна Тракия, когато въпросът за нея бъде поставен на разглеждане в мирната конференция.

Въпреки съжителствуването ни в един и същи хотел с австралийската делегация, няколкото ни настойчиви опити да влезем във връзка с представителите на тази враждебно настроена към България далечна страна, това не ставаше. Най-после се срещнахме с един от членовете на делегацията – сенатора Гранд.

Сенаторът Гранд ни изслуша внимателно. От разговора, който имахме с него, подразбрахме, че той не е запознат с балканските работи, а още по- малко с тракийския въпрос. Когато му изложихме всички наши аргументи за Западна Тракия, той недвусмислено призна правото ни. На него особено впечатление правеше нашата неестествена южна граница, отдалечена само на 20-30 клм.от Бялото море. Обяснявайки му правотата на нашата кауза, той ни отговори, че да получим цяла Западна Тракия, сега е невъзможно. Той обеща да ни бъде от полза правилно да се разясни нашия въпрос и че ще застъпи на България да се даде един малък коридор за търговски излаз. Увери ни, че ще направи официален доклад пред цялата австралийска делегация и че ще се помъчи да влезе като представител на своята делегация в териториалната комисия за България, когато се разглежда въпроса за нашата южна граница. Каза ни, че помни Георги Димитров от Лайпцигския процес и се радва, че се среща със сънародниците на този велик човек. Похвали ни се също така, че познавал доста българи – работници в Австрия – заедно с които водил борба против първата световна война, заради което е лежал в затвора 5 години.

Между впрочем, същият сенатор изказа някои остри забележки по отношение дадени моменти от настоящата външна политика на САЩ, като за един от американската делегация хвърли открито обвинението, че той се интересува от ония въпроси, свързани с територии, в които или има, или следва да се настани американски капитал.

Отправихме специално искане до конференцията да бъдем допуснати и изслушани. Това не стана по следните причини: първо – по самата процедура за реда в конференцията не е допустимо да се изслушват делегации, когато са неофициални /частни, народни /. Второ, щело да се създаде лош прецедент и щели много други делегации като нашата да бъдат изслушани.

Поради това, ние подадохме до Секретариата писмено изложение, в което излагаме, как бежанците – българи от Западна Тракия искат да бъде разрешен западно – тракийския въпрос.

Във всеки случай, ако ние не можахме да се изкажем пред самата мирна конференция /пленума или комисиите/, то, чрез нашето изложение, чрез делегациите и особено славянските, нашето становище стана достояние на всички, от които зависеше разрешението на нашия въпрос.

Там, където ни бе невъзможно да се доберем, ние използувахме косвените пътища, за да правим достояние нашата кауза. Така например, до хора от френската социалистическа партия , която симпатизира на Гърция, ние използувахме българите делегати социалисти за разяснение на нашия въпрос. Между католическите и протестантски среди използувахме католишки и протестантски свещеници, за да изяснят нашата кауза и да разнасят нашата пропагандна литература.

За разяснение каузата ни между англо – саксонския свят, използувахме още и тяхните журналисти, които бяха помощен персонал към съответните делегации.

Както нашите писмени документи, така и устната ни разяснителна работа се отличаваха със строгата си обективност и солидна и всестранна аргументация. Това правеше дълбоко впечатление и на приятели и на враждебно настроените – първите въоръжаваше още по- силно в наша защита, а вторите убеждаваше в правотата на нашата кауза.

От друга страна в изказванията си навсякъде декларирахме, че не храним омраза към гръцкия народ и че с Гърция искаме да живеем в мир и разбирателство, стига само справедливо да разрешим спорния между нас въпрос за Западна Тракия. Това наше изявление правеше дълбоко впечатление и извикваше винаги възхищението на събеседниците ни. И това е понятно, като се има пред вид каква непристойна противобългарска пропаганда вършат, особено сред англо- американците, гръцките шовинисти. На това наше толерантно и човешко държание към гръцкия народ един чужденец отговори, че той просто е изненадан и учуден от висотата, на която сме се издигнали и пожела целият български народ да има такова поведение, на което ние отговорихме, че той действително има такова поведение.

И така, нашата разяснителна работа се съсредоточаваше по следните линии:

1. Всред пресата – френска и чуждестранна.

2. Всред делегатите на славянските и западни страни.

3. Всред представители на политически партии и течения и отделни общественици, които по един или друг начин можеха да указват известно влияние, както на общественото мнение, така и върху самите делегати на своите страни.

А това, което френската преса писа по тракийския въпрос, е от особено голямо значение, както и за настоящето популяризиране на въпроса, така и като ценна документация за бъдеще. А по нашия въпрос писаха едни от най-авторитетните френски вестници, като “Юманите”, “Сьо Соар”, “Монд”, “Ла Кроа” и много други. Към това трябва да се прибави и специално издавания бюлетин на френски на българското информационно бюро, а също и вестника “ Париж – София”, които посветиха по един брой на тракийския въпрос, които се разпращат на всички видни общественици и политически лица и учреждения.

Разбира се, разяснението на западно-тракийския въпрос не бе дело и грижа само на нашата, тракийска делегация. Правителствената делегация положи в това отношение грамадни усилия, както вътре в конференцията за мир, така и извън нея. Не е имало официален документ, изложение, или изявление на българската делегация, в който тракийския въпрос да не е поставен и разгледан като централен въпрос.Много френски вестници дадоха място, във връзка с работата на правителствената делегация, на въпроса за Западна Тракия и, което е по- ценно, взеха положително становище по него.

След всичко изложено до тук, делегацията смята, че е извършила онова, което бе по силите и възможностите и. Преценката ни е, че нашият въпрос бе поставен на широко обществено обсъждане, както вътре в България, така също и извън страната ни, респективно Франция, и то, в един момент, когато Париж бе средище на световната дипломация и се решаваха въпроси от такова историческо значение, каквито са въпросите около мирните договори.

Ние смятаме, че въпросът за Западна Тракия след втората световна война и в условията на отечественофронтовското управление в България е, както никога досега, правилно поставен за разрешение и всестранно разяснен в България и на Запад, и в конференцията за мир.

Разрешаването, обаче, на тракийския въпрос вече излиза извън нашите национални и дори балкански рамки. Той става въпрос международен.

След като българският народ, в това число и тракийската емеграция, направиха всичко за неговото правилно разяснение, остава да се очаква и неговото правилно разрешение, което е – връщане Западна Тракия на България !

И, ако днес, в мирната конференция, този въпрос не получи своето правилно разрешение, то за това няма да бъде виновна България, защото при разрешаването на тракийския въпрос играят роля чисто политически, завоевателни и империалистични стремежи не само на гръцките монархо фашисти, но са вплетени такива стремежи и на извънбалкански и даже извъневропейски сили.

В заключение трябва да кажем, че нашата разяснителна дейност проникна във всички страни, но наши искрени и последователни защитници си останаха славянските делегации, начело със съветската.

Ние поставихме и разяснихме тракийския въпрос и сега очакваме неговото правилно разрешение от ония, които коват съдбините на света в Париж. Ние и цялата тракийска емиграция не ще престанем да се борим, докато не получи тракийския въпрос едно правелно и трайно разрешение. В тази борба ние не сме сами. На наша страна са всички славянски народи, начело със СССР и всички демократични и прогресивни хора по света. Нашата кауза е права и днес или утре ще победи, стига тракийската емиграция да е единна, сплотена и последователна в своята справедлива борба.

Тракийска делегация на конференцията Н. Спиров

за мира в Париж : Л. Данаилов

Д. Маджаров

П. Карадялков

Споделете публикацията с вашите приятели:

One Comment

  1. Posted април 17, 2014 at 10:25 pm | Permalink

    Is there any information about this subject in other languages?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *