26 март – Ден на Тракия

На 26 март празнуваме най-голямата победа на Българската армия през Балканската война – превземането на Одринската крепост на 13/26.03. през 1913 г. 

От 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват Деня на победата край Одрин. Този ден е обявен от българското правителство за официален празник на 23 март 2006 г. С него се чества подвигът на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

След Освобождението на България от турско робство през 1878 г., Берлинският договор оставя Източна и Западна Тракия отново под турско робство. Живеещите там водят борба за освобождението си и присъединяване към България . Избухва  Кресненско – Разложкото въстание, а после и Илинденско-Преображенското. Върхът е Балканската война.

продължава

Христо Згуров

Проектът, който предлагам е политически и ако се осъществи може да промени имиджа на България.  Нещо повече – това е прекия път, който България може да мине на едно от първите места в класацията „добро място за живеене“.

По време на прехода на целия български народ бяха нанесени материални и психологически травми, резултатите, които виждаме като „войната“ по пътищата, агресивно поведение в училището и корупцията на почти всяко ниво на държавната администрация.

Проектът „Бяло“ е политика, която има за задачата да промени отношението на човекът, както към средата, която ни заобикаля, така и към държавните институции, но най-вече в отношенията между самите хора на днешното общество.

 Какво може да представлява проекта „Бяло“?

продължава


Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи тракийци,

Настъпи един от най-чаканите и светли семейни празници. Броени дни остават до началото на Новата 2020 година, като изпълват сърцата ни с искрена надежда и дълбока вяра.

Както вcичĸи добри хора и ние сме оптимиcти, защото пpазникът за pаждането на нашия cпаcител Ииcyc Хpиcтоc е празникът на вярата, на тpадициите и обичаите c които живеем, на изконните ценноcти на xpиcтиянcкото cемейcтво, определящи културата и моpалът, с който влизаме в новите политики на pазpаcтваща cа Евpопа.

Защото вярваме, че вяpата, тpадициите и обичаите на нашето общеcтво са тези, които създават морала, културата и житейския опит, които е нормално да съставляват и логиката на всичко, направляващо устоите на обществото ни.

Защото вяpваме, че вcичко, което cе cлyчва, макаp и да изглежда понякога безнадеждно, си има cвоята дълбока и далечна пеpcпеĸтива, че изпитанията са предизвикателства, които да ни карат да cе замиcлим – има ли пpопycнато, има ли cгpешено, има ли нещо да cе попpави.

продължава

          На 28 ноември 2019 г., с  фотодокументална изложба посветена на 100 години (27 ноември 1919 г.) от подписването на Ньойския мирен договор, с който се слага край на участието на България в Първата световна война, в Народно събрание на Република България бе почетена паметта на хилядите загинали за освобождението и обединението на България, в името на своята родова памет.

продължава

„Който няма минало, трудно има бъдеще, но няма бъдеще и ако се гледа само миналото. Нормално е всички заедно да поемем предизвикателството да намерим пътя към бъдещето. Всяко едно от тракийските дружества е правило и продължава да прави уникални неща, но да не забравяме, че  Пловдив винаги е бил „кухнята“ на Тракийската организация. В днешно време всяко дружество се е съсредоточило във вътрешните си проблеми, но това, че ги има, не означава, че не трябва да напомняме за себе си обединим дейности, мощности и най-вече хора с души. „Сърцати“, които да променят идното с професионализъм и обич. Когато човек иска нещо, той ще го направи, когато не иска – си търси причина за да не го направи“.

Това каза ген. Нонка Матова, председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ в приветствието си към потомците на тракийските бежанци в Доганхисар -родното място на Капитан Петко войвода.

Тя припомни и девиза на тракийците: „Не забравяй, но не отмъщавай!“

продължава