На 8 ноември Перущица, Исторически музей в Перущица, Народното читалище на Перущица, Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ и много местни жители и гости почетоха Архангеловден – един от най-големите поменални обреди в църковния календар. На този ден църквата почита безплътните небесни сили – Събор на св. Архангел Михаил. Денят е известен още като Архангеловден.
Така денят започна с панихида за мъртвите в градската църква на Перущица, извършена от отец Симеон Матов. След дълго прекъсване в годините, за първи път се отслужи и молебен за здравето на перущенци и всички българи, в църквата „Свети Архангел Михаил“, строена през 1848 година, стреляна, палена, разрущавана, окървавена с кръвта на перущенци при зверското потущаване на Априлското въстание .
Хората се молеха за здраве и утеха, мир и справедливост, повече човешка топлина да има в дните ни, а Божията Светлина и Промисъл да осветяват пътя на България напред.
В словото си, отец Симеон Матов отбеляза същината на празника:
„Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – наричаме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака – неслучайно за него казват, че е най-силният ангел, който символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. Той представя Божието слово. Архангел Гавраил е носителят на Божиите тайни. От недъзи лекува архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии. Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел пазител. Хората вярват, че душата не може да напусне тялото, ако Свети Архангел Михаил не дойде да я прибере. При подялбата на света на него се е паднало да придружава мъртвите…“
Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Светите Отци “ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който според християнската вяра се дарява на човек при неговото кръщение и го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път.
Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави курбан за светеца. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата.
На трапезата на Архангеловден има ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, пекат се и обредни хлябове, които много приличат на тези, които се приготвят при помени и погребения. Най-често се приготвят по два хляба, наричат ги Рангелово блюдо и боговица. Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!” На някои места в България домакинята разчупва обредния хляб и дава на всеки. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
На именниците на Архангеловден пожелаваме да са благословени и винаги пътят им да е осветен от Божията промисъл. Да са светли мислите им , да намерят утеха, любов, вътрешен мир, да се радват на изпълнен с мир и топлина дом с много деца и пълна трапеза, да посрещат празниците с близки и истински приятели, нищо да не им липсва и да помагат на всеки винаги когато могат. Да бъдат добри хора и да преуспеят начинанията им.
Благодарим на всички, които се грижат за нас ,
заедно да сме още по – силни, по- устойчиви, по- добре!
Специални благодарности на госпожа Невена Чавдарова – главен уредник на Исторически музей Перущица, госпожа Креса Тодорова – екс директор на Исторически музей Перущица, отец Симеон Матов, отец Милен Недев, епископ Арсений под ръководството на Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай.
