БАБИНДЕН Е!

за бабуването, майчинството и женските треби

Всяка година на 21 януари изказваме благодарност на лекарите и акушерите, които посрещат в ръцете си новия живот. А също и на бабите и възрастните жени, които са помагали на родилките. Този ден е известен още като “Бабинден”. Обявен е официално за “Ден на родилната помощ” през 1951 година и става професионален празник на гилдията на всички работещи в сферата на акушерството и гинекологията.

На  този ден, 21 януари 2024 година, неделя, навън валеше сняг на едри парцали. Но в топлината на обновената зала на ресторанта в дружествената сграда в Пловдив,  дамите от женската секция на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов се бяха събрали да отбележат Бабинден. Един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, но и на младите булки и невести, които са раждали. 

Бяха започнали от рано сутринта с тържествените ритуали, за които си спомняха, припомняйки си традициите, които са тачели техните баби и прабаби. Всяка се беше подготвила. 

Еленка Стамова, Ели Гьорева, Пенка Ендарова, Анка Иванова, Ненка Стаменова, Каменка Крушкова, Иванка Гунчева и другите жени, всички те майки и баби, се бяха постарали. Всяка бе донесла нещо, изработено от нея за празника.

Говореха си. Всяка за деца, за внуци, кой къде е, как е, но и за  старите традиционни  обичаи. Бяха наредили в салоните на дружеството ризи с шевици, цедилки различни размери, автентични носии и престилки в чест на празника и в памет на бабите, които на нивата са помагали на родилката, родила бебето в работа и трудно време и увивали мъничето в престилката. Защото просто нямало друго по-подходящо там, на къра. А после, цедилката с бебето закачвали на клоните, докато обработвали земята, за да не влезе змия при малкото, помамена от мириса на майчиното мляко.

Спомняха си и за ритуалът по измиване ръцете на акуширащите, като им се дарявал сапун и кърпа. И за традицията, повеляваща на този ден всяка жена, която се е ползвала от услугите на баба-акушерка, да й благодари. От край време подготвяли обредните дарове като символична отплата за помощта – сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка.

Говореха си, че на този ден  днес, в съвремието празнуват лекари и акушери, а в миналото във всяко село е имало по една-две баби, които са “бабували” – помагали за израждането на децата. Но спазвали хигиена. Поне са се старали, знаейки, че чистотата е здраве и живот. Спомняха си, как преди да влязат в дома на бабата, жените ѝ поливали вода да си измие ръцете – знак на почит и надежда – следващото раждане да бъде успешно. Често при поливането бабата хвърляла с шепите си вода нагоре и подскачала три пъти, като изричала: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След това бабата избърсвала мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

На Бабинден бабата обикаляла всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарявала на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – паричка, вързана на червен конец. След това измивала лицето на детето, тъй като се вярвало, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежавала пречистваща сила. Дори в някои райони обичаят бил майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

Но бабата имала и друга важна обредна роля за майката и детето. За лесно раждане бабата акушерка трябвало да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането щяло да върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябвало да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бивало да разбира за него.

 Още след като завършело раждането, бабата – акушерка напълвала стомна с вода, потапяла в нея китка босилек и я отнасяла в черквата. Свещеникът освещавал водата и благославял бабата. После тя връщала “молитвената вода” при родилката, която си миела лицето и сипвала по малко в коритото на детето при всяко къпане, чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. Докато не се кръстело детето, родилката не бивало да става от леглото, или да остава сама. Това били опасните дни за нея и детето. И огънят в огнището не бивало да се гаси до 40-тия ден.

Нашите жени помнеха, че този празник идва от далечните прастари времена, но знаеха, че се е запазил, като по време на Възраждането бил изключително почитан. Говореха си, че днес Бабинден като че ли е загубил доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Както днес, при тях.

Какво помнеха и какво си споделяха:

На обед булките и невестите се събирали на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носела прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целувала ръка на бабата и ѝ подавала подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждали дълга и богата трапеза, около която сядали всички присъстващи. Започвало весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадила под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имали в повечето случаи сексуален символичен смисъл. А след обеда, на трапезата у бабата започвали да идват и мъжете.

Имало села, в които кулминационният момент в обредността представлявало обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасяли бабата навън и я качвали в двуколка, или на шейна. Понякога слагали бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачели колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнели мъж, сваляли калпака му и искали откуп. Шумната дружина отвеждала бабата на реката и там мъжете обръщали двуколката или коша, в който носели бабата. Изкъпвали я във водата. Този обред се наричал по нашите земи „влечугане“ на бабите.

После, вечерта, на селския мегдан, всички се залавяли на общо хоро. Празникът завършвал пред дома на бабата, където хорото я изпращало. Целували и  ръка и и давали дарове. Така се изразявала благодарността, обичта и почитта към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

А децата винаги са били най – важното от живота на българина. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца.

Затова бабите, които израждали деца, били на специална почит.

„Къща без деца огън да я гори“, казвала поговорката, а друга допълвала „Кое е по-голямо от царя? Детето“.

За да се родят здрави деца, следвало да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бивало да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бивало да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябвало да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното било да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизали като белег на детето. Всичко, което поискала бременната, трябвало да ѝ бъде дадено, Ако се крие от нея храна, детето щяло да бъде злоядо, нездраво. Бременната трябвало да се пази и от уплах.говорят още народните вярвания, споделени от нашите жени , запаметени като обичаи за внуци и правнуци.