Отбелязваме Деня на християнското семейство и на християнската младеж
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично- празник, посветен на християнското семейство и на християнската младеж.
Въведение Богородично е един от вселенските празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората”. Той е един от 12-те велики християнски празници, еднакво почитани и от православието, и от католицизма. В българския народен календар Църквата е приела и го е отредила за Ден на християнското семейство. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
Предвид това, че от векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света, в семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер, единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство.
Какво се знае за живота на реалната Мария? Твърде малко. Но е сигурно, че дълго време бездетните Йоаким и Анна, неуморно се молят на Бога да ги дари с рожба. И ако това чудо стане – в знак на благодарност – те ще я обрекат в Негова служба. Така Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Според преданието, на тази дата, 21 ноември, се случило паметното събитие: когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Така Йоаким и Анна спазили обета, който са дали преди зачеването на Мария – да я обрекат на вярата. Тримата отиват в Йерусалим в храма, за да я представят на първосвещеника и я отдадат в служение на Господ.
Начело с млади девойки със свещи в ръце, всички близки роднини и приятели, а след тях родителите, със запалени свещи, я съпроводили през града до Йерусалимския храм, където тригодишната Мария / бъдещата Божия майка, родила Иисус/, била отведена от родителите си Анна и Йоаким и отдадена в служение на Бога.
Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.
Светата Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Там се поклонила на Първосвещеникът Захария – баща на св. Йоан Кръстител, който я посрещнал, благославяйки я и я въвел в Светая Святих в храма, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария заживяла при храма. Възпитавала се под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание.
Църквата я нарича “прекрасна зора”, от която изгряло Слънцето на правдата.
Мария останала там до възрастта си за женене, като изучавала Светото писание, тъкала, прела, отдавала се на молитви и служба на Бога. Дори като навършва определени години, когато е редно да се сгоди, тя обявява решението си да продължи да служи
Когато пречистата Дева стигнала до тази възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава, по внушение от Свети Дух, тя била “дадена” от свешениците, които я сгодили за престарелия Йосиф, от Давидовия род, роднина на нейните родители, който оттук нататък трябвало да бди над нея.Той станал покровител на Мария, уважавал обета, който тя дала пред Бога и не поддържал с нея съпружески отношения.
Младата Мария остава символ на чистата служба на Бог и е удостоена с честта да зачене непорочно Сина Му.
Така денят 21 ноември става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът ѝ Йосиф. На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух. Това е денят, в който малките деца се въвеждат в храма.
Дева Мария е изконен женски образ в световен мащаб. Божията майка, заченала непорочно Спасителя, добродетелна от самото си раждане до края на живота си. Богородица, както предпочитаме да я наричаме ние, е символ на семейството, на ценностите му. Тя закриля дома, децата, родилките – изобщо всички членове на семейството. Тя дори е споменавана в Корана с подчертано уважение към личността и качествата й.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век. В наши дни семейното ходене на църква символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. Представени на бога, децата ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
Празникът Въведение Богородично е символ на единството на семейството.
В Константинополската църква е въведен през 7 век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква – през 1374 г. от папа Григорий Единайсети.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.
Според църковния ни календар, денят попада в периода на Коледните пости.
На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
На този празник е редно семейството, което има неженени деца, да иде с тях на църква. По този начин ги представя на Бог и измолва от Него здраве и любов за всички. В още по-тесен смисъл денят символизира отговорността на родителите към духовните нужди на децата, към връзката им с Бога.
Празникът е посветен на християнското семейство. Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Традициите казват още, че след църква в този ден, цялото семейство се събира заедно около масата на чаша вино, топла питка и вкусни ястия, които всички обичат.. Приготвят се много лакомства за децата. На постещите им е разрешено да ядат риба.
Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да се нагости и да благослови дома.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си.
Въведение Богородично е неразделна част от Коледните пости и подготовката за Коледа.
С този празник семейството се сплотява още по-силно и посреща по-задружно най-големия християнски празник Рождение Христово.
Според народните поверия, на денят Възкресение Богородично, българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото-сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата…
Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през „Вълчите празници”, за да се спаси от вълк.
Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.
Пожелаваме на всички да имат сплотени семейства, щастието и Божието Благоволение да спохождат често младежта, децата да растат весели и здрави!
БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!
