„Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1Кор. 15:14,20).апостол Павел
20 април 2025 година. Великден. Най-светлият християнски празник, На този ден християнската религия отбелязва Възкресение Христово.
Този ден е символ на победата на живота над смъртта, на светлината над мрака и на надеждата над отчаянието.
Това е най-важният празник в годината. Комбинация е от Страстната седмица и Великденската седмица, което води до големи религиозни тържества и чествания. До време за религиозни процесии и козунаци.
Това е празникът, посветен на семейството, на посещение в църква и на духовно пречистване. В неделята на Възкресението, времето се прекарва в тишина, съзерцание и радост.
През тази, 2025 – та, в един и същи ден, Възкресение Христово празнуват всички християнски църкви. Този светъл празник отбелязва и Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Както винаги, групата се беше събрала на първият ден на Великден. На денят, приет за вътрешно преосмисляне и подготовка за новият житейски етап.
Жените отдавна бяха изчистили домовете си, изпрали, изгладили. Това те вършеха обикновено в дните от Велики понеделник до Велики четвъртък, всяка година преди празника. Петъкът и съботата им бяха дни на тишина и молитва, а в неделята домът трябваше да е вече подготвен и подреден. Бяха приготвили за Великденската празнична трапеза боядисаните яйца, козунака, агнето, свежата великденска салата с репички.
На Велики четвъртък бяха боядисвали яйцата. Говореха си, че това е страхотно забавление за цялото семейство. Първото яйце трябвало да бъде червено, затова се потопявало в червена боя, символ на Христовата кръв. Споменаваха, че бабите им, когато те били деца, със същото яйце “рисували“ кръстче първо по челата на малките, а след това на останалите членове от семейството, за здраве. След това яйцето се поставяло на видно място в къщата, като заменяло старото, от миналата година, за да се донесе здраве, късмет и благополучие на обитателите на дома.
Но, казваха жените, ако някой няма тази възможност, да боядисва яйца на Велики четвъртък, поради работна заетост, или друго, яйцата можело да се боядисат и рано сутринта на Страстната събота. На Велика събота се приготвяли и козунаци и агнешкото месо, като основни елементи на празничната трапеза
„Да“, споделяха те, „В полунощ срещу Великден бяхме в църква, на тържественото богослужение. В 0.00 часа свещеникът съобщи за Възкресението на Божия син с думите Христос Воскресе!, а в отговор му отвърнахме Воистина Воскресе! После изнесе навън запалената от нетленния огън свещ, от която всички запалиха своите и внимателно тръгнаха, в опит да отнесат запалена Светлината Христова, у дома, вярвайки, че тя ще донесе благословия за цялата година“.
„Ох,“ смееха се, „ Сутринта започна с най-любимата част за всички – борбата с яйца. Бабите казваха на времето, че се прави за здраве през следващата година. Според традицията най-здравото яйце “биячът“, щял да се радва на здраве, късмет и благополучие“
Говореха си, че този ден, Великден, бил идеалният момент да се пусне старото и онова, което забавя растежа. Че в това била символиката на възраждането.
Но много важно било да се слуша интуицията! А и всеки да се грижи за емоционалното и физическото си здраве през този период, защото само тези, които успеели да чуят вътрешния си глас, следвало да имат късмет и да приветстват положителната промяна в живота си! Защото Великден бил времето за новото начало. С този празник идвала силата да простиш и смелостта да започнеш отначало, с вяра в доброто. Затова денят трябвало да бъде изпълнен със семейството и най-близките.
Някои се питаха защо Великден понякога се пада през април, а понякога през май. Други обясняваха, как, според църквата, Великден се определя спрямо фазите на луната: избира ce дeнят нa пъpвoтo пpoлeтнo пълнoлyниe след пролетното равноденствие в първата неделя след 21 март. Ако пълнолунието е в неделя обаче, Великден се празнувал на следващата неделя.
Говореха си, че с този празник идват не само радостта от Възкресението, но и редица традиции, предавани от поколение на поколение. Знаеха, че на Великден не се плаче и не се скърби, защото в този ден скръбта отваряла врати за злини. Дори мислите трябвало да бъдат пречистени – без злоба, без завист, без упреци. Великден не бил просто календарна дата, а време за вътрешно пречистване, за мир със себе си и с другите. Затова и старите хора казвали: „Който спазва Великден, добро ще го следва цяла година…“
Гледаха отрупаната маса и споменаваха, че Великденските пости през тази, 2025 година започнали на 3 март – Денят на Освобождението на България и продължили до 19 април, Разпети петък, включително. Смятаха, че спазването на постите спомага за душевното пречистване и покаяние от натрупаните проблеми през годината и подпомага организма за изчистване и събуждане след зимните месеци на застой.
Седем седмици продължили Великденските пости през 2025 – та. Изключена била консумацията на всякакъв вид животински продукти от менюто, освен рибата, която можела да се консумира само на Благовещение (25 март) и на Цветница, позната още като Връбница, паднала се на 13 април. Яйцата също били изключени от менюто. До полунощ в събота срещу неделя траел строгият пост. Великденският агнешки курбан, яйцата и козунаците се вкусвали едва след като се чуело „Христос воскресе“ и първото червено яйце бъдело разчукано. Дотогава всякаква животинска храна била забранена.
Е, казваха, Великденските пости може да са най-строгите пости, но с креативност! Можело да се хапват доста вкустотийки! Можело да се консумират всякакви зеленчуци, ядки, соеви продукти, бобови храни (боб, леща, нахут и др.), халва, мед, мармалад, черен шоколад, сладки ядки, сушени плодове (фурми, сливи, кайсии, стафиди и др.). Но добра идея било да се приготвят зеленчуците и други продукти на пара, защото така се запазвали полезните им вещества. Особено внимание следвало да се обръща да не се консумират продукти, които са били в марината от животински мазнини. И изключително важна била консумацията на вода, поне по 2-3 литра вода на ден. Но след приключване на постенето, трябвало да се започне постепенно завръщане към нормалния си начин на хранене. И в никакъв случай не трябвало да се преяжда още на следващия ден с млечни продукти и месо! Това би било стрес за организма и би му навредило.
Обединиха се за пореден път около мнението, че постенето е за здрави хора!
Прегръщаха се, целуваха се и си пожелаваха Великден да е време за топлина, надежда и споделена радост, защото това е празникът, който събира семействата, стопля душите и връща усмивките на лицата.
Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ пожелава на всички Възкресението да донесе светлина в дните, мир и обич във всяко сърце и дом, да има здраве, надежда и топли, споделени мигове.
Честито Възкресение Христово!
Бъдете благословени и много обичани!
Христос Воскресе! Великден 2025 е!
