Завръщане към корените

Попитали един мъдрец :Кои сме ние, хората?
Той отговорил: Ние сме водата, въздухът, земята.

Всяко тракийско дружество има своя програма и организирано участие в инициативата Завръщане към корените.
Днес живеем с ред и устави. Защото уставът е върховният вътрешен нормативен акт, уреждащ целите, устройството, управлението, дейността на Сдружението за опазване, развитие и разпространение на културно – просветни, младежки и спортни дейности.
А във всичките устави, изменяни и допълвани във времето, пише, че Тракийското дружество “Войвода Руси Славов”  е независимо, непартийно, неправителствено, обществено – патриотично сдружение, за неопределен срок, на българските преселенци, бежанци и съмишленици от Източна и Западна Тракия и Мала Азия и техните потомци.
Затова този път сме избрали Мала Азия като дестинация. За да посетим и почувстваме онова там, където са се раждали и живели предците. Защото знаем, че те си отидоха с отворени очи, с надеждата да се върнат някой ден по родните места.
Знаем краят. Но искаме да знаем и началото.
Потъваме… дълбоко в това безвремие и атмосфера, останали някъде назад във вековете.
Търсим себе си. Търсим корените си. Защото нещата там са истински.

„ И днес в Европа съществуват редица държави с общ произход и всяка една люто отстоява “своята” история и достойнство за сметка на останалите.“

Двоумим се какво ли означава възстановената държавност на България, призната от Великите сили на Константинополската конференция 1876/77 и Берлинският договор 1878 г., след Руско – турската война, с която единствено Русия взема решение да изпълни въпросното решение.  За нас това е светлината на свободата. Но историята разполага с точни понятия и цифри, сочещи начало и край. Слава Богу, все още няма край, но началото тъне някъде в античността. Толкова далеч, че е като в мъгла. Но в музейната ни сбирка има достатъчно „триизмерни“ предмети, които сочат натам. „Връщай назад“ каза ми навремето професор Светлозар Елдъров. Това и правим. Откриваме корените. Заедно.
Затова пътуваме към себе си. Пътуваме към корените си.
Това е реално пътуване към Мала Азия. Опитваме се да видим, почувстваме и разберем как са живели нашите предци там. Всичко тече, всичко се изменя. Етнографски също.

ЗА ДА СЕ РАЗБЕРАТ И ТЪЛКУВАТ ПРАВИЛНО Т.НАР. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ АРТЕФАКТИ НА ЕДНА ДРЕВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е НЕОБХОДИМО СЪПОСТАВКАТА И АНАЛИЗЪТ ИМ ДА БЪДЕ И ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ИЗВЕСТНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И РЪКОПИСИ.
ОБАЧЕ ПРИ ТЕХНИЯТ АНАЛИЗ ТРЯБВА ДА СЕ ИМА В ПРЕДВИД ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АВТОРА , КОЯТО НАЙ – ЧЕСТО Е СУБЕКТИВНА – ВСИЧКИ ЛЕТОПИСНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СА ПОРЪЧКОВИ ЗА ВРЕМЕТО СИ И ИЗЦЯЛО СА СЪОБРАЗЕНИ С ЖЕЛАНИЯТА НА ПОРЪЧВАЩИЯТ ГОСПОДАР.
КАТО СЪСЕДИ ПО ТЕРИТОРИЯ, МЕЖДУ КОИТО МИРЪТ НЕПРЕКЪСНАТО СЕ Е РЕДУВАЛ С ОПУСТОШИТЕЛНИ ВОЙНИ , ПРИ ПРЕСЪЗДАВАНЕТО НА СЪБИТИЯТА ПОБЕДАТА ЗА ЕДНАТА СТРАНА Е БЕЗСЛАВНА ЗАГУБА ЗА ДРУГАТА .
И ОЩЕ – В ИСТОРИОГРАФИЯТА, МИТОЛОГИЯ И АРХЕОЛОГИЯ ВЪРВЯТ ЗАЕДНО, РЪКА В РЪКА

    „Някои съседи са си присвоили много от митовете и историите на траките, боговете, азбуката дори…но ПРИЧИНАТА ДА ГО НАПРАВЯТ, МОЖЕ БИ Е ЗАЩОТО СА БИЛИ ЕДНИ ОТ ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ И УЧЕНИЦИ. Проблемът е в това че, че заради великия им шовинизъм искат да са ЕДИНСТВЕНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ, на древното балкано-анатолийско население. Факт е – има приемственост, но има и НАДГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ, точно както би трябвало да бъде.“

Какво приказват в Северна Гърция:

„…И днес в Гърция се води един ожесточен спор между солунчани и атиняни.
Атиняните наричат солунчани “вулгари”, т.е. българи.
А солунчани наричат атиняните “арнаути” като се позовават на историческия факт, че когато Константин създава втората столица на Римската империя Византион (Константинопол) той преселва население от Пелопонес и Атика. Причината за това преселение е, че Византион си е бил малко селище, а за император Константин е било нужно столицата да има население. Гръцките историци твърдят, че тогава на мястото на елините (гърците) в обезлюдените територии на Пелопонес и Атика идват племена от Албанските планини. Но древна и антична Атина е била един от най-населените и могъщи градове в Средиземноморието, където се е говорело не албански, а диалект на старогръцкия език…“

Чанаккале – градът на Дарданелите.

За да стигнем до Чанаккале тръгваме рано сутринта. Събираме всички пътуващи едва ли не от в къщи. Така е по-удобно за хората. Автобусът неусетно „гълта“ километрите. Минаваме границата „като на шпалир“. С лични карти за по- бързо.

Отклоняваме на юг, към Малоазийския бряг. Дилемата е: мост, или ферибот? С ферибот е по- интересно, но и чакането е значимо, а не се знае какъв ще е потокът: ще има ли места? Избираме моста. Новопостроеният, открит през месец март 2023 година, най – дълъг в света висящ въжен мост „Чанаккале 1915“, простиращ се над протока Дарданели свързващ Егейско с Мраморно море.

Прави впечатление качеството на магистрали и съоръжения. И на площите наоколо. Разнообразни терени, засяти с култури, с капково напояване. Явно има някакъв скрит регулаторен механизъм, неусетно подбутващ случването на нещата.

Пристигаме в Чанаккале.

По времето, когато тези земи са част от Византия, името на селището е Δαρδανέλλια, Дарданелия, от където произлиза и името на пролива. Този тесен пролив между Европа и Азия , насещ днес името на митичния цар Дардан, бил известен в древността като Хелеспонт, име което е свързано с античната митология, с Хела, която за пръв яздила златния овен към Колхида. Древни храмове, крепости и легенди допълват прекрасните природни гледки към заливи, плажове, острови и протока Дарданели.

Още от времената на древните траки. полуостровът, известен с античното име Троада, е бил един от най-богатите и свещени историчеки райони. Древна Троада обхващала едни от най-известните градове в древността – Троя, Асос, Александрия Троя, Чанаккале и остров Тенедос (днешния Босджаада).През вековете полустровът е бил управляван от древните троянци, гърци, пергамци, римляни, византийци, османци и турци. Всеки от тях е оставил своята следа, за да може съвременна Троада да се похвали с изключително богато културно-историческо наследство,

Днес градът е важен транспортен и риболовен център в Турция, но следите от първите жители в района датират от късния халколит, като впоследствие тези земи са владени от Троя, древните гърци, римляните и Византия.

През периода 1204 – 1235 година областта около днешния Чанаккале е владение на Латинската Империя, създадена в резултат на IV Кръстоносен поход. Около 1235 година районът около Дарданелите, както в Азия, така и в Европа, е завладян отново от византийците, предвождани от никейския император Йоан III Дука Ватаци, с активната помощ на българския цар Иван Асен II. С това византийците си създават стратегическо предмостие за новото овладяване на Константинопол през 1261.

По подобен начин ще създадат свое стратегическо предмостие османските турци, когато завладяват областта през 30-те години на XIV век. Те оценяват важното местоположение на града и отново го укрепяват презXV век, като го наричат Калие Султание или Султание калеси (Султанска крепост). През XVIII век селището се развива интензивно и се прочува с високото ниво на грънчарския занаят, откъдето произлиза и по-късното му османско име Чанак калеси ‘Грънчарската крепост’ или ‘Чанаккале.

По време на Първата световна война, през 1915 година по време на операцията срещу отсрещния Гелиболу (Галиполи), градът е бил бомбардиран от британците и е понесъл значителни щети и разрушения.

Чанаккале

Настаняваме се в четири звезден, съвсем нов хотел от световна верига, на брега на морето. Условията са прекрасни.

Излизаме на разходка в града.

Градът е дълъг и тесен, като следва крайбрежието.  Разхождаме се  от часовниковата кула при пристанището към чаршията и продължаваме по брега, където вечер е пълно с весели, шумни хора.

Много рядко се виждат забрадени жени, а кафенетата по крайбрежието са пълни с млади двойки. По протежение на повечето улици се простират нови велоалеи, парковете са чисти и перфектно поддържани. Всъщност навсякъде е много чисто.

Може би най-голямата забележителност в града е бутафорният Троянски кон, използван във филма „Троя“ с Брад Пит. Макар филмът да е заснет в Малта и Мексико, след края на продукцията конят е подарен на Чанаккале от актьора Брат Пит през 2004г., заради историческата му свързаност с древния град.

Оказва се, че около 30% от населението на Чанаккале са студенти, следващи в местния университет. Магазините предлагат местни и чуждестранни марки на добри цени – дрехи, домашни потреби, храна.

Обикаляме забележителностите на града: Крепостта Чименлик – историческия символ на града, построена през 1462 г. от султан Мехмет II, в която днес се помещава военноморският музей на града. Крепостта се състои от две части – външните стени и вътрешния замък. Външните стени са високи 11 метра, на места широки 8 метра, изградени върху прост правоъгълен план 100 на 150 метра, а по стените има 9 бастиона. Стените на вътрешния замък с размери 42 на 48 метра са широки 9,5 метра и достигат височина 25 метра. Първият етаж на този триетажен замък е направен от бетон на 4 метра над нивото на земята на вътрешния двор, докато горните два етажа са дървени. С уникални мултимедийни презентации и фигури се разказва за военноморската история по тези земи. Първата Световна война оживява със стотиците експонати – оръдия, мини, снаряди и точното копие на кораба Нусрат, минен заградител, използван през войната за миниране на пролива. Пускайки 26 морски мини /26 железни съда, висящи от края на тънко телено въже/ в нощта на 7 срещу 8 март 1915 г.,успоредно на залива Еренкьой , става причина „…да загинат толкова много хора в Първата Световна война, войната да струва големи разходи и толкова много търговски и военни кораби да потънат..“ съгласно коментара на военноморският министър Уинстън Чърчил пред списание „ Реvue dе Pаris“. Британците извършват морско и въздушно разузнаване, но не успяват да открият заложените мини. Това променя съдбата на операцията при Чанаккале на 18 март 1915 г. Командвашият отбраната от турска страна на отсрещния бряг на Дарданелите с полуостров Галиполи, е подполковник Мустафа Кемал, по- късно наречен Ататюрк. Тази е една от многобройните важни битки, които са се водили през вековете тук.

Попадаме на музика, забавления, изложби, паради. Оказва се, че през август, в продължение на една седмица крайбрежната алея става сцена за Троянския фестивал!

Чанаккале става изходната ни  точка за посещение на останките и потапяне в легендите на Троя (на около 35 км) и на  намиращия се на  90 км на юг древен град Асос.

Но първо минаваме през музея на зехтина. „Фабриката – музей“ на зехтина, първата по рода си в Турция, е домакин на десетки хиляди местни и чуждестранни посетители от 2001 г. насам.

Катализаторът за възникването му, е била констатацията, че включително местните хора не познават добре маслините.

Музеят нагледно представя информацията за етапите на производство на зехтина, как се е използвал зехтинът от древността, историята на тази 6000-годишна култура.

Оказва се, че и зехтинът си има своите тънкости и тайни:

ОТ ПОЛЕТО ДО ПРЕСОВАЩИЯ КАМЪК ЗА ДОБЪР ЗЕХТИН: БЕЗ ЧАКАНИЕ.

За да получат най-доброто масло, местните жители на региона свеждат до минимум времето от бране до преработка, наречено „от полето до камъка“.

Веднага щом се берат маслините, е необходимо същия ден да се пресоват. Качеството на маслото, докато маслините са в склада и чакат във фабриките, за да бъдат изцедени, пада.

Поради тази причина тук е създадена такава система, че маслините да не чакат, което позволява това масло да се разграничи сред всички с вкуса си. Осигурява му качество и елегантност на усещанията.

Културата на маслините и зехтина е много стара и дълбоко вкоренена, поради което в Музея на зехтина Adatepe производството на зехтин в стил суха преса продължава, а от друга страна, различни инструменти и аксесоари, свързани с производството на маслини, зехтин и сапун, събрани от околните села, са изложени във възстановената фабрична сграда. Там могат да се видят стари преси за маслини, инструменти за бране на маслини, контейнери за транспортиране и съхранение и различни фолклорни предмети. В същото време е изложен с обяснение традиционният метод за приготвяне на сапун от зехтин, етапите на производство на зехтин, съхранение, прехвърляне, филтриране и др. Приятно е да се види и чуе историята за пристигането на маслината от нейната клонка до нашата трапеза.

КОЛКОТО ПО-МАЛКО ПРОЦЕС, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЗДРАВЕ…

Обръщат ни внимание на това, за в случай, когато купуваме зехтин. Екстра върджин зехтин, пресен, това всъщност е сок, като изстискване на портокалов сок в най-чист вид, без никаква химическа обработка. Процеси като концентрат и рафиниране тук се избягват. Във всеки случай въздухът, водата и почвата правят всичко възможно за вкуса на маслото.

На тръгване разгледахме музейния магазин, купихме си пресни маслини, зехтин, натурален сапун и различни оригинални кухненски аксесоари и книги с рецепти за местни ястия със зехтин, приготвени с изцяло натурални съставки.

Да живееш означава да научаваш нещо ново всеки ден,
Осмисляме живота си толкова, колкото можем да научим.
Маслиновото дърво, на което Назъм Хикмет приписва смисъла на живота, също е един от символите на природата, в която се отглежда знанието…
Докато някои същества се раждат и умират, след като видят слънце, други
-сякаш- живее вечно. Маслиновото дърво е едно от тях…
В този смисъл всяко маслиново дърво може да бъде самото “съществуване”.
Сигурно затова хората го наричат ​​„безсмъртното дърво“.
В момента, в който кажеш, че е завършило живота си, маслиновото дърво пониква от дънера си, оживява и дава живот на живота…
Прераждане на маслиновото дърво, също като преродено от пепелта му
Като Прометей…
Вяра, отдаденост на живота, силата на борбата, че все още има какво да се даде на този живот…
Вярвайки, че всеки изгрев е “прераждане”,
да бъде отново “еликсирът на живота” от кълнове и пепел…

Продължаваме към античния град Асос за една вълнуваща среща с древна Елада в селище, основано в 7 в. пр.н.е. от жителите на остров Лесбос.

Асос е древното гръцко име на Бехрамкале, или на кратко – Бехрам (Assos, Behramkale или Behram) – малък исторически град в провинцията Чанаккале. Въпреки, че официалното име на града е Бехрамкале повечето хора използват старото име на града – Асос. Той се намира на полуостров Бига на Егейско море.

 Ассос се състои от две части – пристанище и градска част.На пристанището до днес са оцелели само няколко сгради.В града обаче могат да се видят останките от древния Ассос: Храма на Атина, построен през 6в. пр. Хр., Агората, булетериона, състоящ се от статуи, театъра, некропола. Най – интересен е храма на Атина, от който се открива невероятна гледка. На юг се вижда остров Лесбос, на югоизток – Пергамон , на изток – планината Ида, а на север е река Тузла. Друга забележителност, запазена и до днес е част от градските порти, а именно – нейните масивните колони

В продължение на почти две хилядолетия Асос е важен център за целия античен свят. Аристотел полага тук основите на първата си школа по философия  през IV век преди Христа. През около 55 година след Христа, през Троада минава и свети Павел на път за Милет и Кавала. Краят на града настъпва през 1330 година, когато го превземат османските турци. Опожарен и разрушен, след това Асос просто престава да съществува. Една цивилизационна култура е сменена с друга, а мястото е наречено Бехрамкале.

На върха на  Асос , в центъра на масивната крепост, стоят останките на храма на Атина Палада – един от най-важните храмове на богинята в античния свят. Оттам се открива невероятна гледка към остров Лесбос и залива Едремит.

На слизане се разхождаме из тесните калдъръмени улички на Асос за кафе, натурален сладолед и покупка на оригинални сувенири.

Продължаваме към романтичния,  разположен край брега на Егейско море остров Босджаада. Качваме се на ферибот и от пристанището на Гейикли отплаваме към о. Босджаада .

Остров Босджаада, известен и с гръцкото си име – Тенедос, въплъщава идеала за „скрития скъпоценен камък“ и „рая за любителите на виното“. Островът е уникална комбинация от исторически забележителности, красиви плажове, уникално местно вино и вкусна кухня.

Голяма част от територията на острова е заета от лозя, произвеждащи прекрасни червени и бели сортове.

Пристанището на острова е доминирано от дълга крепост с византийски, венециански, генуезки и османски произход. Това е и един от най-добре запазените замъци в Турция, отворен за посещение. От стените на крепостта или от вятърните мелници над нея се разкрива зашеметяваща гледка към пристанището и центъра на града край него с криволичещи калдъръмени улици.

Разходихме се, снимахме се, посетихме местна винарна, дегустирахме няколко вида вино местно производство , купихме си сладки от местната пекарна и натурален сапун с етерични масла, зехтин и мляко – магарешко и камилско. И кремове със същото. Все пак Клеопатра се е къпала във вана, пълна с такова мляко!

Докато чакахме ферибота за обратно връщане, заседнахме на брега на морето в един от многото ресторанти и започнахме да опитваме разнообразните рибни деликатеси.

Пътуването ни би било немислимо без разглеждане нa Древна Троя – античния град, станал нарицателно с войната между троянци и ахейци, с Парис и Елена, с Хектор и Андромаха и… Троянския кон. Древна Троя – арената на възпятата от Омир Троянска война (крепостните стени, портите на древния град, амфитеатъра, храмът на Атина

Разположена до брега на сегашната провинция Чанаккале в Северозападна Турция, край пролива Дарданели,  Троя е вписана като част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1998 г.

Легенда или истина?

Около 1870 г. германецът Хайнрих Шлиман финансира разкопки на хълма Хисарлък. Открива останки на град от различни епохи. Троя.

Малко по-късно негови колеги археолози откриват на тази територия девет, намиращи се едно до друго селища, най-старото от които датира  от над 5000 години.

Хайнрих Шлиман твърдо  вярвал на всяка дума от „Илиада“  от Омир. Неговата експедиция била първия сериозен опит да се намери Троя.

Съдбата му го срещнала със 17-годишната Софúя Енгастромéнос, млада и красива гъркиня. Така той намерил своята Елена. Дошъл ред и на Троя.

Негов колега, Франк Кáлвърт, казал на Шлиман: “В моята земя има местност, наречена Хисарлък. Аз копая там. Мисля, че това е Троя. Отбийте се да го видите: ще копаем и ако се окаже, че е Троя, ще измислим какво да направим.”

Шлúман започнал разкопки на това място. Убеден, че Троя лежи отдолу, той прокопал гигантски прорез, широк 35 метра, право през средата на хълма. Бил нетърпелив и невнимателен и захвърлял всичко, което не било свързано с Троя.

На 31-ви май 1873 г. той открил хиляди златни предмети. Но се оказало, че съкровището не е на Приам. Личният асистент на Шлúман, Вилхелм Дóрпфелд, открил, че златото не е от времето на троянската война, от 13-и век преди Христа. Всъщност то било много по-старо – поне с хиляда години. Шлúман по случайност открил изгубена култура, датираща около третото хилядолетие преди Христа – по-рано от всички очаквания. Откритието му било епохално. Без сам да го очаква, той открил не един, а девет града. Наслоявани един над друг, разграбвани и разрушавани, деветте нива на Троя обхващат период от почти 4500 години. С трескавото си копаене Шлúман всъщност разрушил голяма част от останките на културата, която търсел.

Óмировата Троя – нива 6 и 7 – се намира по средата, а не в основата, както Шлúман си мислел. Въпреки объркването и пораженията, Шлúман със сигурност установил, че Троя съществува. Откритието го направил прочут. Той открил Троя, но едно нещо го смущавало: градът не бил много голям. Шлúман не можел да проумее защо за толкова малко градче се е водила толкова велика война. За да докаже, че война е имало, той трябвало да представи по-голяма и по-могъща Троя, която да бъде разграбена и унищожена. Следата, по която Шлúман така дълго вървял, най-сетне изстинала. Затова той отново се обърнал към Óмировата Илиада и пак се прехвърлил в Гърция.

При разкопките  в Микена археолозите открили потвърждение за разказа на  Омир: шлем от гигантски зъби, който точно отговаря на описанието в „Илиада“: “На главата си сложи кожен шлем, на който блестяха бели глигански зъби, ред след ред зашити здраво.”

През 1932 година Карл Блеген от Университета в Синсинати започва 7-годишни разкопки на могилата край Хисарлък. Блеген  копаел прецизно и професионално. Целта му била същата: да намери доказателства за троянската война. На шесто ниво Троя била богато международно селище и животът вървял спокойно. Но екипът на Блеген открил, че на седмо ниво – което отговаря на времето на обсадата при Óмир – Троя е съвсем различно място. Вносните луксозни стоки са изчезнали, няма ги следите от охолство, условията за живот са влошени.

Натъкнали се на решаваща находка – делви за съхранение – много на брой и големи. Местните жители очевидно се запасявали с храна. Всички, или поне повечето жители на околността, се преселили в защитената част на цитаделата. Маневрите по градските улици сигурно са били доста трудни, тъй като къщите били построени нагъсто, имало огромни делви със значителни хранителни запаси, за да не се напуска защитената цитадела твърде често, навсякъде витаел страх.

Професор Роуз смята, че ниво 7 на Троя представлява град под обсада, точно както описаният в Илиада. Според Óмир гърците били обсадили града и развръзката се състояла точно пред тези защитни стени, където Ахил надвил Хектор в смъртоносен дуел, където залог била съдбата на Троя.

В Илиада Ахил не е непобедим. Както всеки смъртен, и той има своята слабост. Това е петáта му. Погубва го стрела в петата. Убиецът му е някогашният страхливец Пáрис. Ахил е мъртъв. Има ли обаче доказателства, че той е съществувал? Малка улика близо до Троя в пристанището Бешúк Тепé: конична могила, която в античността е смятана за гробницата на Ахил. Разкопките обаче не дават резултат и историческата самоличност на Ахил остава мистерия. Самият Пáрис, убиецът на Ахил и виновник за войната, загива в битка. Любовта му е причина за войната. Възможно ли е смъртта му да я прекрати и да промени съдбата на Троя? Цар Приáм имал възможност да върне Елена и да си запази достойнството. В разказа на Óмир обаче съдбата на Троя отново зависи от упорита гордост – Приáм отказал да предаде Елена. За да я върнат, гърците трябвало да си пробият път през укрепленията. Според Óмир масивните защитни стени на Троя били построени от бог Посейдóн. В Илиада богът казва: “С масивни стени от дялан камък града заградих и мястото стана непревземаемо.”

През 1992 г. екип от Тюбингенския университет е Германия и университета в Синсинати, започнали нови разкопки, този път с по-модерно обурудване. Те се натъкнали на скала. Омировата Троя се оказала доста по-голяма от първоначалните представи.

Възможно ли е Троянския кон да е исторически факт? Във времето на укрепените градове войниците строели обсадни машини – буквално, пълни с войници тарани на колела. На този асирийски барелеф от седми век преди Христа – приблизително времето на Óмир – има подобна на кон обсадна машина, която разбива стените на укрепен град. Вероятно Троянският кон е бил такова съоръжение. Може би обаче стените са разрушени от природната, а не от човешка сила: земетресение.

По ръба на северозападна Турция се намира зона на разсядане, която още от древността причинява чести земетресения. Разкопките на Карл Блеген от трийсетте години разкрили сериозни свидетелства, че Троя е пострадала от силно земетресение към края на тринайсети век преди Христа. Може би именно заради земетресение градът отслабнал и гърците успели да нахлуят в цитаделата. Кон или земетресение? Могат ли тези противоречиви теории да бъдат обяснени?

Има и още една теория: конят като символ. Стените на Троя са построени от бог Посейдóн. Посейдóн не е бог само на морето. Той е и бог на земетресенията. Често го наричат “земетръсец.” А животното, което свързваме с него, е конят. Така че, ако земетресението означава Посейдóн, а Посейдóн означава кон, следователно сметката излиза: земетресението означава троянския кон.

Древните гърци с удоволствие вярват в Хубавата Елена. Така че за тях тя е истинска жена. Дали е съществувала? Дали обаче жените са били отвличани и транспортирани през Егейско море по време на война, както твърдят гърците за Елена? Гръцка каменна плочка от тринайсети век преди Христа не била дешифрирана преди 1952 година. Тя разкрива изненадващи факти, които потвърждават Óмир: списъци на жени, отвлечени по време на война, включително една на име “ТО-РО-Я”, “жената от Троя.”

Карл Беген открил сажди в пластовете на Омировата Троя, което е доказателство, че градът е горял. По онова време обаче пожарите са били често явление.

Шлúман доказал, че Троя съществува. Карл Блеген потвърдил, че градът е бил обсаден, опожарен и разрушен. Екипът на Тюбинген и Синсинати разкриват, че Троя е била голям град, обект на обсада.

Златото на Шлúман продължило пътя си: сменило властта на отоманците, нацистите, Съветския съюз. Те на свой ред изчезнали. Шлúман сякаш превръщал всичко, до което се докоснел, в злато. Обаче всичко, до което златото се докоснело, изчезвало. И все пак историята за троянската война и Óмировата Илиада не изчезнали. От хилядолетия насам общества се създават и изчезват, но романтиката, любовта, алчността, войната и героите ще живеят вечно.

Както казва Хектор в Илиадата: “Поне ми позволи достойна смърт, в бой, за да съм направил нещо велико, което в бъдеще ще помнят.”

Бяхме на едно пътуване, което ни отведе във времената на Троянската война, красивата Елена и Парис, Ахил и Хектор, Аристотел и Александър Македонски, Чърчил и Ататюрк.

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успяваме да прекроим себе си, когато е нужно. Начинът да излезем от реалностите около нас. Начинът просто да усещаме живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес, в този живот, имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме!

Пътуване, което винаги ще помним!

Благодаря от името на поколенията, на всички, които се включиха в организацията и осъществяването на това пътуване! Със специални благодарности към г- н Веселин Личев управител на „Интервали 2020“, г-жа Нонка Матова  Председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов, г- жа Лиляна Йотова Председател на секция „Генерали Георги и Владимир Вазови“ Сопот- на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, на Мария и Минко Христови , Костадинка Томова, Бушка Брайкова,на водачът на автобуса Вълко Вълков и многото членове на дружествената секция, с които бяхме заедно в тези дни и се завърнахме към корените.