Генерал майор инж. Нонка Матова, зам.председател на Българския съюз на тракийските организации и лидер на дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив. Била е състезателка по спортна стрелба, олимпийски вицешампион от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.Общо над 600 медала, сред които78 медала от Световни и Европейски първенства,11 Световни рекорда, 28 Европейски рекорда, сред които два в мъжката конкуренция. Преподавала е в НСА, ПУ „Паисий Хилендарски“, Академия МВР. Гостува в Кърджали, където Българският съюз на тракийските организации и местното дружество „Димитър Маджаров“ възобнови националния събор след тригодишна пауза.
Интервю на Валентина ИВАНОВА
– Г-жо Матова, как виреят неправителствени организации като вашата в съвременна България? Какво място заема организацията в Кърджали?
– Тракийските дружества са съществена част от борбата за възстановяване на българската държавност още след Освобождението. Те са носители на културен идентитет, запазен морал, ценностна система, бит и обичаи, които би трябвало много да се ценят и в днешно време. Държавниците тогава са свършили необходимото. Преподредили са гражданския сектор, което започва още преди възстановяване на държавността на третата българската държава, преди Руско-турската война. Като се започне от спортни, културно-просветни организации и т.н., Църквата, Българската екзархия – сега Патриаршия, Българското книжовно дружество, което е съвременния БАН. Ние сме част от гражданския сектор. Според етнографските особености се създават тракийски, македонски, добруджански, каракачански и др. дружества, като всяка една група е носител на своя живот бит и традиции. Тракийските дружества са пазители на ценностите на тракийците.
В днешно време държавата би трябвало да има политика насочена към културата, към културното наследство. Ние сме щастливи, че дружествата са стари като се започне с варненското, учредено през 1896 г., после бургаското, пловдивското дружество с ръководител Михаил Герджиков. После се създава дружеството в Кърджали. Тук тракийци са под силното влияние на капитан Петко войвода, родом от Беломорска Тракия, която граничи с Родопите и на Димитър Маджаров, починал тук. Има много хора, които са лелеели за българската държавност, език и вяра, образование и т.н. и всичко това се съхранява в дружествата по места. Кърджалийското е отговаряло и за тези, които са приели исляма, те са с нашата генетика, те са като нас. Друг е въпросът, че когато са видяли, че идва мъката, едните са избягали в Балкана, другите не са сварили, защото са търсили своите деца и оттам изпитват мъката върху себе си.
– На ентусиазъм ли се крепят дружествата или държавата признава, че те съхраняват българските ценности и им протяга ръка?
– Като председател на централното дружество в Пловдив, не съм почувствала през последните 30 години държавата да е помогнала с нещо. В добре запазения архив това се вижда добре. Мога да правя съпоставка какво е било в края на 19 век, какво е било преди това, защото тракийците са се борили за своята и духовна, и образователна свобода и за своята държавност да се самоуправляват, зная какво са направили, а и след това. Дружествата са направени по модела на цар Фердинанд, който като държавен глава, подрежда гражданския сектор в България. Днес ние, дружествата, сме особено щастливи, защото хората преди нас са имали възможността да си съберат средства и да построят сградите за дейността си, като повечето са запазени. В Пловдив се е наричал Тракийски културен дом, в него продължава да има камерен кино театрален салон за 400 седящи места с балкона, с дълбока сцена и оркестрина, с естествена акустика, изключително красив. В него са се извършвали прожекциите на форматираното кино „Тракия“, по силата на Разрешение за тази си дейност от Министерски съвет съвместно с кината „Тракия“ на другите дружества , играл е Ансамбъл „Тракия“, още преди да стане Национален и професионален.
През 1977 година Политбюро на ЦК на БКП решава да спре културно-просветната дейност на тракийските дружества, макар да е била основна. Така ги е обрекла на минимизация и отмиране. По силата на това Решение им се вземат и имотите. Добре че не им сменят собствеността по нотариалните актове, та след 10 ноември 1990 година Дружествата успяват да си ги възстановят.
Наличните сгради са в основата на нашата дейност. Те ни дават възможност да се издържаме и да сме устойчиви, стабилни и самостоятелни. Можем спокойно да спазваме чл. 1 от уставите на дружествата, където се казва, че те са надпартийни, неполитически, културно просветни организации, пазители на българщината.
– Какви са днешните задачи на Българския съюз на тракийските организации? – Организационно – работим да възобновим глобалния модел, но все още не сме успели в цялост. Пречка са празнотите /бели петна/ в разпоредбите на Закон за закрила и развитие на културата и Закон за културното наследство за културните организации, които са всякакви, погледнете Регистър на културните организации, воден от Министерство на културата.
Единствено Закон за Народните читалища определя отношения – права и задължения между читалищата с държава и община. За културно просветните организации , регистрирани в обществена полза като сдружения, няма такова изясняване. Малко е да се каже, че трябва да има. Пловдивското Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ е член на ЮНЕСКО, със статут клуб ЮНЕСКО. Но това е организационна структура, която като такава към ЮНЕСКО, има право на финансиране, но никой от Министерство на културата не е разписал правила какво как да става, като права и задължения. Обидно е, защото ежегодно нашият доклад за дейността е в доклада на Националната Комисия за Юнеско към МВнР България, а в замяна – нищо. Имало е разрешения на Министерския съвет, дадени преди години. Едното е за дейността на кино – театрите „Тракия“, на които е било позволено да се обединят във фирма и да следват своя си политика, а с печалбата да се развиват. Второто е било за Стопанско предприятие „Тракийско творчество“. В него са се изработвали обеци, пафти, носии и др. В Пловдив са имали 82 ателиета. Държавата им е дала изключителни монополни права върху тракийските носии, накити и др., както и е съдействала чрез външнотърговските предприятия те да се продават и в чужбина. Днес всичко е разбито. Няма и помен от реда на взаимоотношенията. Затова днес се правят всякакви продукти – псевдо тракийски, неавтентични. Видимо няма градивна държавна политика.
В наши дни Народно събрание с народните представители изменят законите. В момента сме приравнени на фирми, съгласно изискванията на Закон за Юридическите лица с нестопанска цел и при даване на годишните отчети за организационната и финансова дейност сме задължени да декларираме предприятие от какъв мащаб сме, макар да не реализираме и разпределяме печалба. Излиза, че не сме неправителствени организации, регистрирани в обществена форма, а сме микропредприятия по- скоро. И ако имаме професионални ансамбли, ателиета по изкуства, художествено, музикално и всякакво майсторство с щатни преподаватели, вероятно ще сме по- голямо предприятие. Такова ли сме?!. Трябва ли да сме?
– Какво могат да допринесат тракийските дружества в съвременния живот на българите?
– Перспективите са такива, каквито ние сами си ги направим. Затова отидохме към обединение на старите големи тракийски организации, защото в тях има кадрови и финансов потенциал. Във форматирания съюз са варненската, бургаската, пловдивската, кърджалийската и други мощни и многобройни структури. Нашата цел е да продължим да развиваме дейността си като носители на историческата, генетическата и родовата памет и опит, да я предаваме на младото поколение. Предвидили сме и развитие на спорта като превенция на отрицателните прояви в съвременния живот като наркотици, бандитизъм, проституция, противо обществени прояви, създаване психическа устойчивост, целеустременост и други добродетели у младите хора, каквито само панацея като спорта създава.
