Рождественски празници. Традиции. Домашен уют около наредената трапеза. Светлият период около Рождество Христово, който в България включва Бъдни вечер, Коледа и Нова година, свързан с радост, семейство, традиции (коледари, трапеза), пожелания за здраве, мир и благоденствие, Период, важен за обединение, топлина и споделяне с близките, носейки усещане за чудо и добро.
Коледата е семеен празник. За хляба, светлината, присъствието на близките. За онова вътрешно усещане за дом, което не се купува и не се доказва, а се пази. Може би затова този празник е оцелял през вековете – защото не разчита на външна помпозност, а на вътрешна тишина и памет.
Тачейки традициите, както винаги, ръководителката на секцията в Сопот и Подбалкана на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, госпожа Лиляна Йотова, организира паметното събиране по повод наближаващия празник. Да бъдат всички заедно, да са сплотени, както в едно голямо семейство, да си припомнят стародавните обичаи, да се развеселят и откъснат от напрегнатостта на времето.
За целта бе избрано знаково място – село Свежен. Село в Южна България, Разположено в Сърнена Средна гора, в община Брезово, област Пловдив, на 22 км от Брезово, на 32 км от Карлово и на 58 км от Пловдив. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. Място красиво, с история. С тракийските могили, останките от крепости, калета и манастири наоколо, с Аджарската книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество, с килийното си училище п първото българско селско читалище от 1868 година и какви ли не забележителности.
Хората гледаха издигащия се над Свежен, връх Кардафил, последният пристан на славния български воевода Хаджи Димитър. /След битката при Бузлуджа, в която е ранен, трима негови четници го пренасят на ръце до връх Кардафил. Там, в продължение на един месец местните пастири се грижат за него – промиват раните му, носят му вода и храна. Войводата все пак издъхва от раните си през август 1868 г./ Разхождаха се по улиците на Свежен, сякаш попаднали в приказка, любуваха се на чудесните стари къщи, пълни с българщина и усещане за единство, сред които тази на полковник Серафимов, командир на Първа бригада от Осма тунджанска дивизия в Първата световна война. Гледаха най-старата къща в село Свежен, на повече от 300 години! Серафимовата къща, построена само от дърво! Родният дом на славния полковник Владимир Серафимов, който получава прозвището „освободителя на Родопите“. Удържал натиска на османските части край с. Аламидере, Смолянско, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: „Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб, робството не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…“ Заради неизпълнението на заповедта, дадена му в Родопите. не получава чин генерал, След края на войната, вече в запас, когато му предлагат генералски чин, той отказва с думите: „Нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.”
Хората четяха надписите върху паметника на загиналите във войните смели българи, поставили Отечеството си над всичко и мислеха: Има ли днес такива? Спомняха си, как Свежен е бил вторият Батак! През лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война, става най-страшното за Свежен. Селото бива опожарено от отстъпващите одри на Сюлейман паша. От всички 1200 къщи, оцеляват само около 100, които днес са обявени за паметници на културата. Стотици хора загиват в пламъците. Около 650 мъже, сред които и първенците на селото, са обезглавени. Хиляди хора напускат Аджар, за да спасят живота си.
Но днес секцията, с членове и симпатизанти, се бяха събрали, за да празнуват чудото на раждането, да усетят раждането на Иисус Христос като символ на надежда, светлина и ново начало. Да почувстват Рождественските празници с магията на тези дни, важни за обединение, топлина и споделяне с близките, носещи усещане за чудо и добро. Да си пожелаят „Честити Рождественски и Новогодишни празници!“, „Мирна и благодатна година“, да се прегръщат и целуват, да са заедно в мир и тегоба.
По стара българска традиция, в уюта на местното заведение, където ги очакваха и се бяха подготвили, споделиха трапезата и бяха всички заедно. Пяха, танцуваха, хортуваха си с добро, смееха се и се радваха. На това, че са живи, че ще посрещнат празниците и Новата 2026 година с надежди за здраве, плодородие и благополучие, защото знаеха, че нищо в този ден не е случайно – нито храната, нито редът, нито поведението.
Хапваха местните вкусотии, благодаряха си един на друг за годината и най вече на Лили Йотова за постоянните грижи и всичко, което бе направила за тях – събирания, фестивали, рисунки, изложби, за деца и възрастни, почивки, рехабилитации, пътувания и какво ли не, разнообразяващо монотонията на ежедневието. Те знаеха, че дори храната в тези дни, особено в самата Коледна вечер, има преди всичко магическо и пожелателно значение – тя “говори“ вместо хората, изрича надежди за здраве, плодородие и благополучие. Че дори днес, когато огнището е заменено от печка или свещи, нуждата от този символ остава – събирането около масата е неговото съвременно отражение. Че в свят, в който вече всичко се измерва в количество и показност, тези дни напомнят за стойността на достатъчното: за хляба, за светлината, за присъствието на близките, за онова вътрешно усещане за дом, което не се купува и не се доказва, за вътрешната тишина и памет.
Пожелаваме на всички членове и симпатизанти на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ Благословени, Светли и споделени Рождественски празници!
На всички които работиха неуморно и всеотдайно, Весела Коледа!
Пожелаваме много здраве , късмет и берекет– за Вас и близките ви!
Мирна, благодатна и успешна 2026 година!
