Ние се появяваме на света и ставаме каквито сме , само благодарение на нашите родители, благодарение на нашите предци. Какво би могло да бъде по-знаково за тях от благодарността, от съставяне на историята на родовата памет ? Какво можем да направим за тези от нашите предци, които вече не са сред нас? Преди всичко да съхраним паметта за тях. Само историята на общността, на семейството и рода може да стане паметник на всички тези, които в продължения на столетия са хранили, поили, лелеяли и възпитавали всички бъдещи поколения на нашите семейства и общност.
На 8.05.2023 г , в Исторически музей Перущица бе открита от г-жа Невена Чавдарова – заместник директор на ИМ Перущица и Главен уредник, ген. Нонка Матова – председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, г-жа Нели Дакова – уредник, в присъствието на много граждани, третата изложба от цикъла „Неизвестната България“ и четвъртата съвместна, от експозиционния цикъл на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
За първи път са показани пред широката общественост оръжия от Възраждането, сред които е специално изработеният от местен майстор оръжейник – българин, дълъг източнобалкански овчарски нож за Павел Бобеков – назначен за хилядник на IV Панагюрски революционен окръг и председател на Привременно правителство. Той носи белезите на хладните оръжия, традиционни за Тракия. Интерес в този нож представлява не само технологията на изработка, а и вградената дата на предвидения момент на избухване на Априлското въстание, в лента със стилизирани изображения, наподобяващи змийчета между две успоредни линии, също и специфичните знаци, оставени от майстора.
за избухване на Априлското възстание
Два триглифа е врязал върху обратната страна на острието на по-късо хладно оръжие с надпис „1874“, друг неизвестен български майстор оръжейник. До тях е т.нар, „воеводски нож“ с дървена кания, предаван от поколения в майчиния род на Председателя на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ ген. Нонка Матова и камата с фигурални костени чирени, върху която са се клели четниците от Тракийската организация.
Капсулни пистолети, барутници, огнива с кремък и прахан за запалване на огън, сабя, идентична с оставената от Дякон Левски в Тревненския манастир, красят колекцията.
Специален интерес представляват показваните за първи път карта на земите, населени с българи, предявена от Русия на Константинополската конференция декември/1876/ януари 1877 г и договорът от нея, с решението на Великите сили за възстановяване държавността на България.
Четвъртата гостуваща експозиция в Исторически музей Перущица и трета по ред изложба от цикъла „Неизвестната България“, собственост на пловдивското Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”, с председател генерал-майор инж. Нонка Матова, е обединена под надслов: „Четническото национално-освободителното движение преди и след Освобождението 1878 г. Хладно и огнестрелно оръжие“.
В нея могат да бъдат видяни не само различни оръжия и принадлежности, с които тракийските българи преди Освобождението, а и след Берлинския договор (чиито клаузи оставят огромни български етнически територии извън пределите на независима България), ползват, или поръчват специално, за да се включат в организацията и хода на революционното движение в неосвободените земи, но и много неизвестни за широката общественост писмени документи.
Огнестрелното оръжие е представено от два еднозарядни преднопълнещи пистолета с капсулно възпламеняване и необходимите към тях барутници – два големи рогови и два малки, също изработени от рог. Върху единия от големите барутници е изписана годината „1913“- свидетелство за участие в Балканската война, а върху двата по-малки – мотото на българските въстаници, обрекли себе си на лелеяната свободна родина: „Свобода или смърт“, както и покъртителните думи от Ботьовите стихове „Хаджи Димитър“- „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, запечатали героичната смърт на революционерите в безкрайността на времето. Необходимите принадлежности за запалване на огън са носени от четниците в кожени пунгии, две от които също могат да бъдат видени в експозицията. Към тях са задължителните за възпламеняване на искра кремък, огниво и прахан.
За леене на олово са използвани малко черпаче и паничка, също достъпни за посетители.
Консултант по оръжията: ген. майор Нонка Матова
Върху друго хладно оръжие – среднодълъг източнобалкански овчарски нож, е врязана годината 1874. Могат да бъдат видяни още два източнобалкански овчарски ножа с по-малка дължина. Изключителен интерес представлява сабя от края на XVII- XVIII в. с кания, преминала реставрация, подобна на съхраняваната в ИМ Ловеч сабя, според информацията, принадлежаща на Апостола на свободата Васил Левски. В експозицията са подредени и кама с метална кания (тип чирпанска или ергенска) над която са се клели четниците от Тракийските отряди, пранги за ръце, с които оковавали арестуваните и заточениците след Априлското въстание, военен бинокъл от XIX в. производство на Франция, както и илюстративни материали, свързани с известни революционери и възрожденци.
Може да се видят и някои исторически изследвания, посветени на българските тракийци: „Идеологията на Тракийската организация“ на К. Петканов, „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико- революционно движение. Кн. I. Историята им до 1903 г.” на Хр. Караманджуков, „Тракия. Географски и исторически преглед“. От важните документи, касаещи съдбата на българските територии, е изложено копие на картата от Константинополската /Цариградската конференция, проведена от 23 декември 1876 г. до 20 януари 1877 г./, озаглавена от авторите й „Карта предъявленная Константинопольской конференцiи 1876 года“, начална страница от Константинополския договор, на който Великите сили решават да възстановят държавността на България, написан на официалния дипломатически френски език, и заглавна страница от в. „Странджа. Орган на Дружеството “Странджа“ /на българските бежанци от Одринска Тракия, просъществувало от 1896 до 1900 г./.
Официалното откриване на изложбата е част от честванията на Мъртвия празник на Перущица, почитащ паметта на всички убити в героична Перущица по време на Априлското въстание от 1876 г. и 11 май, рождена дата на Войвода Руси Славов и патронен празник на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”.
Още в първия ден, изложбата бе посетена от много граждани и предизвика голям интерес. Организаторите отговаряха на всички въпроси отнасящи се до произхода, начина на изработка и всички известни исторически факти, свързани с експонатите.
Всеки от нас е продължение на живота на Нашите деди и прадеди. Поради тази причина Ние изпълняваме Великата Мисия в историята на човешката цивилизация – продължаваме историята на нашата общност, на семейството, на рода си. Във всеки от нас се съхранява генетичната памет на всички предци. Това е наследената тяхна памет и опит!
