„Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!” (Тропар на Рождество Христово)
Посредством богослужебните рождественски текстове светата Църква ни учи, че Христос е Слънцето на правдата. Той е, Който разлива духовната светлина и топлина в едно с чувствената над цялото творение. Както Земята намира своето равновесие, изпълнена със светлина и топлина, докато се върти около слънцето, така и за човека е невъзможно да води живот по предназначение без да гравитира около Слънцето на правдата.
Рождеството Христово е символ на духовността и вярата, на надеждата и спасението.
Както всяка година, жените от централната секция в Пловдив на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, се бяха събрали, за да се видят и похортуват.
Изпращаха старата година с всичките и кусури и плюсове, като лелееха за една по- добра, късметлийска и берекетлия следваща нова година. Но най – вече, пожелаваха си да са живи и здрави, те и семействата им, да се виждат, както досега , същото да е за семействата и децата и най – вече – да има мир! „О, – споделяха – те, младите не знаят какво е война! А пък напират да ни управляват и да се правят на много консенсусни за навън…“
„Е,“ – рече друга – „Пита ме по едно време внучката, каква била разликата в живота ни преди 9 септември 1944 -та и след това, по комунистическо – социалистическо. А какво да кажа на детето, за да ме разбере. Че нали все, ей такива, млади и разни, напират към върха на държавата. Пък никой не казва какво ще правят там! Та така и тогава. Махнаха царя и монархията, кой питал, кой не питал, кой разбрал, кой не и стана една, не за разправяне. По време на войната, без България да е в реална война, по магазините имаше всичко, включително обувки „Бата“. А след войната, в мирно време, без да сме били във война, настана купонна система. И като ти се скъсат обувките – отиваш да си вземеш налъми с купони , но ако са в наличност в магазина. Какво ли не сме преживяли.“
„Спомням си, – каза трета,- как бяха опердашили нашите, в тогавашното МВР, – да се пишат кой бил тракиец, кой македонец, после пък за обратното. А ние сме си българи! Лошото е, че карат децата да са какви ли не. Та и какъв ли не пол измислиха, всичко било едно, мъжете да стават жени, ние пък да им работим и какво ли не! Добре, че поне църквата продължава да си знае кое отроче какво е – момче, или момиче, както и, че мъжът трябва да се грижи за семейството и децата. А то какво е сега? Споделени бракове било, пък с тая, пък с оная. Е, как няма да им харесва на мъжете?! Пак добре, че помнят, кой е мъж, кой жена. Иначе и домът и семейството си заминават. Пък тогава за общество, държава и държавност да не говорим!“
„Абе,“ ядосаха се жените“ „Дайте да си говорим за нещо хубаво, че ни е напрегнато ежедневието. Все пак сме преди Коледа. Ето, 24, 25 и 26 декември ще са почивни дни, ще дойдат внучетата, ще се съберем семейно. А като съберат и с другите почивни дни, около Нова година, повече време ще бъдем заедно“.
„Надявай се,“ поусмихна се друга – „ С офертите за почивка и празненство по празниците, трудно ще ги задържиш у дома. Ето, Коледа в Шарм ел Шейх, коледни базари в Златна Прага, Коледа 2025 на остров Лефкада, Коледа в България и чужбина, спа пакети, празнични вечери и зимни почивки, механи, в които биха могли да се насладят на традиционната кухня и гостоприемство в уютна обстановка. Уникални гледки към планина, спокойствие, уют, красива природа, чист въздух, ски писти… А у дома си знаят, че е спокойничко. Друго е да си при мама.“
Жените прехвърлиха разговора на ястия и коледни сладки. Спомниха как са ги правили, за избраните и тествани рецепти от цяла България и не само. Рекоха си, че не е имало нищо по-хубаво от това да се включат децата в приготвянето на нещо вкусничко, но то трябвало да е достатъчно лесно, за да могат да участват. Изкоментираха и, че също така трябва да бъде максимално изчистено от изкуствени оцветители и всякакви, вредни за малките палавници, добавки. Днес. Но все пак безспорно най-забавно за малчуганите ще бъде приготвянето на коледни сладки. Спомняха си как са се опитвали да забъркат тестото. Как разточването не било чак толкова специално и не било задължително да има определена форма, но хубаво било да са с различни фигурки сладките…
Спомняха си за детските години и как приготвянето на коледните сладки се превръщало в приятна игра за немирниците. „Защото,“ споделяха си, – „ важно е децата да участват в приготвянето на храната, за да се научат да я oценяват. Пък и така ще бъдат държани под око и няма да се притесняваме за тях, докато готвим и правим сладки.“
Помнеха, че нищо не предава празничното настроение така, както коледните традиции, както едно написаното поздравление на ръка, а още по-добре – лично доставена на адреса картичка. Помнеха, че ръкописните съобщения имат особена ценност, че бабите им ги пазили като скъп спомен до края на дните си…
Помнеха и пазеха традициите си. Възпроизвеждаха и възпитаваха поколенията.
Благословени, честити и весели Рождественски и новогодишни празници!
Нека бъде Мир и спокойствие!
Много здраве, късмет и благополучие на всички Вас!
