Обръщение на председателя за 2026 година

ЧЕСТИТА НОВА 2026: Нещо се обърка!
От помощ до анархизация – или как България се подготвя за 2026-та 

Предвиждането какво предстои през новата година е предизвикателство.
Обръщение на Председателя за 2026 година

 

Всичко е толкова ускорено, че от пълна анонимност на заявили се в пространството лица, до атрактивно лидерство може да се стигне за рекордното време от година.

    Все по – често ни задават различни въпроси: от най – различни битовизми, до „Какво ще правим на следващите избори?

    Напомням, че:

1. «Тракийско Дружество „Войвода Руси Славов”» е независимо, непартийно, неправителствено, неограничено териториално , обществено – патриотично сдружение за неопределен срок, учредено на 15.01.1897 г от българските тракийски преселници и съмишленици от Тракия и Мала Азия и техните потомци.
2. То не извършва партийна политика , но има своя такава, свързана с дългосрочна стратегия за развитие, с културно – просветен характер, предвид общностната памет и членството в ЮНЕСКО, през МВнР. Специфична част от дейността е спорта, в неговия организиран характер, предвид неотделяемостта на спорта от културата във всяко едно общество.
3. Дружеството е поело ангажимент през обществения съвет към комисията за пряко участие на гражданите в Народно събрание на Република България – 51 НС да участва по – активно в обоснованите три основни приоритетни дейности на Обществения съвет, които да се изпълняват преди предсрочните избори: 

• Организиране на публично събитие на тема ролята на гражданското общество в гарантирането на честни избори;
• Изготвяне на препоръки за осигуряване на ефективно гражданско участие в работата на Народното събрание;
• Даване на становища и участие в дискусии по предложения за изменение или допълнение на Изборния кодекс;

4. Време е дейността на политическите партии да се свежда не само до защита на своя ярка визионерска концепция и ЗИД на съответните закони за развитие на обществото, но тези, представени пред хората в предизборните кампании, като съответни законопроекти , веднага след избора следва да бъдат депозирани незабавно в деловодството на НС и приети в пленарна зала. В противен случай  хората ще се чувстват излъгани и не гласуват, или дават отрицателен вот, поради което гладът за нови лица, нови партийни проекти и партийни оферти нараства;
5. Добруването на хората се измерва с реалната деолигархизация с фокус върху намаляване на неравенството и измерител доколко е обезпечен един човек за да не гладува физически и душевно.
6. Не следва да се смесва предприемчивостта за преобразяване България отвътре, с предприемчивите, които влагат невероятна енергия да завладяват пазари, тъй като  това са две съвсем различни и отделни неща.
7. Няма да се учудим, ако има втори за годината предсрочни парламентарни избори и се появят и нови, не само антикорупционни, но и антиолигархични формации.
8. Предвид културно – просветния характер на ТДВРС, сме удивени от феноменът “Локали“, или как се ражда култура на насилие сред подрастващите.

   Терминът “локали” стана все по-използван през последните месеци. Причината – случаите с нападения от младежки групи над деца и възрастни хора на публични места.

Локалите са младежи на възраст между 14 и 19 години, движещи се на групи, най-често облечени спортно.

    Станалите пословични младежки банди, които тормозят не само големите градове, а както ще стане ясно от действителния материал по – долу, вече и малките населени места, предизвикаха вниманието и на обществото, и на властите. Заради липсата на доверие в институциите много хора мълчат за това, което са преживели.

    Според МВР , въпреки медийния шум, няма тенденция на увеличаващи се хулигански прояви сред младежите. Но от полицията казват, че с нападенията си младежите целят себедоказване и утвърждаване в групата, към която искат да принадлежат!

    Експертите са скептични, че законови промени ще доведат до резултат, ако не се адресират социалните проблеми, които стоят в основата на гнева на младите!

    Министерството на правосъдието обяви , че започва подготовка на проект за детско правосъдие за борба с “локалите”, тъй като нормативната уредба, по която сега се работи, е от 1958 г. и действащият в момента закон не е приложим в съвременната действителност. Поводът са зачестилите случаи на противообществени деяния от страна на т.нар. локали – непълнолетни, които в групи тормозят връстници, съграждани или увреждат публична собственост. Според психолози, изготвили описание на профила на членовете на младежките групи и съвети за реакция, ако човек стане обект на агресивните им прояви, обаче насилието „няма да изчезне само“.

    Хората са обезпокоени, а предизвикателството „Кои са “локалите” и как може да бъде решен проблемът с тях?“ взема застрашителни размери.

    Един експеримент на Робърс Кейв  от1954 година с участващи 22-ма младежи, остава в историята с интересно психологическо изпитание:  Как се раждат агресия и насилие?

И до ден-днешен той показва колко лесно е човек да развие агресия, враждебност и насилие. Спецификата е, че в конкурентна среда лесно се ражда агресия и насилие. Поради това, „малка“ България решаваше този въпрос в нормирана контролирана среда, чрез културата и спорта. Родиха се знаменити спортисти и уникални артисти.

    Предизвикателството е : чиновниците от държавния и общински апарат и избраните парламентаристи от политическите партии  да слязат при гражданското общество и да се научат да решават обществените проблеми в едно със знаковите граждански организации.  И нека парламентаристите сами решат и облекат в законова материя каква лична отговорност следва носят народните представители и чиновниците, при погрешни решения и/или бездействие.

    Общността трябва да има отношение към децата като към общи, като към национална ценност. Без значение какви са политическите ни пристрастия, всеки един в това общество има еднакъв интерес от това да бъде защитен.

    Ако всички мълчим, докъде ще я докараме?

---

    Материал за действителна случка по темата, от Асен Димитров – Феликс, учител, изтъкнат публицист, писател, общественик:

НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ: ЛОКАЛИ В РОДОПСКО СЕЛО!

    Те представляват сравнително ново обществено явление, подхранвано от лицемерните неолиберални ценности. Наричат себе си „локали”: тийнейджърски групи, ученици между 9-ти и 12-ти клас от големите градове. Обикновено са с къси прически и носят спортни дрехи, понякога с качулки. Превърнали са агресията в свое верую, в начин за себереализация. Нуждаят се от своята доза усещане за справедливост, макар и на сляпо – на принципа: „Щом другите са лоши с мен, аз ще бъда лош с другите!” Не си дават сметка, че нападайки непознати хора, оправдават несправедливостта, проявена към тях. Получават повече упреци, отколкото съчувствие, макар че ги заслужават в еднаква степен. Представете си какво е преживял (или какво не е преживял) един младеж, за да се чувства удовлетворен от такова „отмъщение”! И на каква обществена болест се явяват симптом локалите, които изпитват нужда да лекуват болезнените си комплекси и през ваканцията при баба и дядо! Много тревожно е, че този симптом вече е достигнал и там, където до не много отдавна цяло село издирваше едно изчезнало агне и си отдъхваше с облекчение, когато открие доказателства, че добичето е изядено от хищници – значи не е откраднато!

    Такова място е и Павелско в община Чепеларе. Там, в Новогодишната нощ, група локали и техни почитатели, състояща се от потомци на местни хора, живеещи в градовете и техни гости, нападнаха двойно по-малка група момчета от Пловдив, дошли да посрещнат 2026-та година във вилата на свой приятел. Мястото на нападението бе край трафопоста близо до читалището. Часът: към 1 и 30 след новогодишното хоро на площада, което от древни времена обединява, а не разделя българите. Сред нападателите, ученици от горните гимназиални класове, имаше един батко, който напразно се опитваше да ги усмири. Те вече бяха обявили пловдивските си връстници за свои врагове, само защото последните бяха два пъти по-малобройни. Поне да имаше една красавица, пред която да се направят на мъже, макар и по този долнопробен начин! Трима от нападнатите се измъкнаха в мрака. Другите трима бяха съборени и ритани на земята. Цяло коледно чудо е, че се отърваха без тежки травми, ако изключим психическите. Нападателите осветиха едно от падналите момчета с фенерчетата на телефоните си и го снимаха като доказателство за своя триумф. Алфа мъжкарят издаде строга и катогерична заповед: „Повече да не сте стъпили в това село!” После всички, от алфата до омегата, хукнаха надолу – към центъра. Местен човек, живеещ близо до трафопоста, чу победоносните им крясъци. Кога ли и къде ли ще почувстват нужда от нова такава „победа”?

    Аз съм израснал в Родопите. През моето детство възрастните хора се надпреварваха кой ще нагости повече деца с плодовете от своите овошки – за хаир. Кога паднахме толкова ниско?!

    На другия ден, по телефона, кметът на селото Атанас Станков, който живее в Чепеларе, обеща да съдейства на полицията да направи разследване. То, разбира се, ще установи, че нападателите са били провокирани. Дума срещу дума, свидетели срещу свидетели. Познайте чии свидетели ще бъдат повече. Тайничко да се надяваме, че поне собствениците на къщи за гости в селото ще съдействат на полицаите, защото не е добре някой да напада и пропъжда гостите им. Кметът обеща и да постави камери с дарения от набор 1976-та, който през тази година ще навърши своята 50-годишнина. Но знаете ли на какво трябва да се надяваме най-много? Не на кмета, нито на полицията, нито на смолянската прокуратура, а на това Бог да пази България! Та когато окончателно се върнем към хайдушките времена, да има и хайдути – закрилници на правдата, които да възпяваме с чалгарски песни. Нали историята се повтаряла циклично, макар и в малко по-различни вариации. Между другото: Честита Нова година!

Асен Димитров  

СПОРНА И УСПЕШНА 2026 ГОДИНА!