Обръщение на председателя за 2026 година
УВАЖАЕМИ ТРАКИЙЦИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ДАМИ И ГОСПОДА,
В кръговрата на природата, неусетно, почти изтече една твърде динамична 2025 година. Както винаги в нейния край , си припомняме най-важните моменти от битието, това на общността и нашето лично, изтъкваме заслугите на всеки един в развитието напред, пречупено през дейността и реализациите на дружеството ни, общността, обществото, държавността, набелязваме следващите крачки в дългосрочните стратегии по пътя напред.
Какво отбелязахме в напрегнатото ежедневие? Видя се, че невижданата досега динамика в геополитическите процеси изисква решително преосмисляне на въпросите на устойчивостта и сигурността, на изграждане адекватни икономически способности и преодоляване фрагментацията в общностните и национални отношения и дейност. Стана ясно, че динамиката в развитието на гражданските процеси изисква адекватни организационни способности.
МОЛИТВА С МОЛБА
Отче, закриляй ни, ти си само един,
нека всичко е с твоята воля!...
Избавú от чедата си днес своя Син,
изцелú и душите им болни!
Те отдавна не чувстват вина за това,
че убиват с ръката на Каин –
пред олтара ти свят даже свеждат глава
с тъмна жажда за власт и за слава…
Не прилича на теб никой земен човек,
той Духа ти привързва с окови
и потапя във кръв всеки следващ нов век,
и без милост скверни твойто Слово.
Но те моля, макар че съм с грешна душа:
нека страшната чаша отмине!
Дай ми сили гнева си с любов да теша
към окаяник и към невинен!
Нека съвест не калям, ни чисти ръце
с тези, дето разпалват войните
и осъждат на смърт други – с леко сърце,
а живеят на сигурно скрити!
Боже мой на Небето, пощади ме от мъст –
да не съдя с човешка омраза,
но дарú тези „смели мъже” с женски кръст
и с утроби, които да раждат!
Да откърмят чедата на своята плът,
да треперят над тях, щом заплачат,
до зори да не спят – в страх от техния съд,
че на чуждите днес са палачи!
Нека всички корави и стръвни сърца
се наситят на кръв. И във мрака
да изпратят на смърт свойте родни деца…
А пък живи – дано ги дочакат!
Д-р Галина Димитрова
Обществената енергия се взриви, лелеейки за насоченост. За резултатност и дебат, чрез който да се консолидират общите стъпки за изграждането на едно по-добро общество и споделен морал. Всяко решение, всеки бъдещ акт да бъдат разглеждани с една единствена цел – укрепване на България и нейните общности в общата конкуренция. Прагматичен подход, без чувства или обвързаности. Не само защото всички ние имаме нужда от права и ресурси да защитаваме пространството си на благоденствие. Не за да упражняваме надмощие над някого, а за да си гарантираме бъдеще. Сега е времето.
Поднасям в навечерието на Светлите Рождественски Празници, на всички наши приятели и симпатизанти, а и всички останали, две майсторски творения на Клуба на писателите към Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, написани така, както са почувствали случващото се, но за събуждане на заспалия дълбок зимен сън, български дух .
В ЗАЩИТА НА ДЯДО КОЛЕДА
Асен Димитров – Феликс
учител, публицист и общественик, лауреат на специалната награда на дружеството
„ЗА РОДОЛЮБИВА ДЕЙНОСТ“
С наближаването на коледните празници отново се заговориха врели-некипели за достолепния и щедър старик, известен на всички като Дядо Коледа. Чуха се приказки, че той умирал да го помнят като ненадминат дарител, но в същото време си правел тънки сметки и затова носел подаръци само на децата, а към възрастните се отнасял с надменно безразличие… Появи се дори мълва, че големият му корем бил резултат от охолен живот със средства, отклонени от фонд за подаръци за пълнолетни! В тази далавера го била замесила Снежната кралица!…
Като човек със засилен интерес към подаръците за възрастни, ви казвам, уважаеми читатели, че това са пълни глупости! Истината е съвсем различна и тя се корени в небето. Да, няма печатна грешка. Поради засиления небесен трафик – самолети, хеликоптери, а напоследък и дронове – граждански и военни, Дядо Коледа трябва да е абсолютно трезвен когато управлява летящата си шейна. Представяте ли си какво изпитание е за него на тази възраст да пилотира шейна сред облаци, мъгли и снеговеи, лавирайки между летателни апарати… И да бъде пълен въздържател по време на Коледните празници! Но трезвият поглед му помага да вижда всичките човешки недъзи като в документален филм и да разпределя подаръците справедливо. Затова обдарява децата, а възрастните все не могат да заслужат тази чест.
Това лято научих от едно джудже, което се е пенсионирало в работилницата на Дядо Коледа и беше на почивка в Албена, че добрият старец много искал да зарадва с подаръци и големите, но тяхното бездушие го е накарало да загърби тази благородна идея. Искал да започне от учителите, но бързо осъзнал колко са примирени те със сбърканата образователна система, настроена да създава заблудени „зрелостници” без реална представа за зрелостта, вместо мислещи и отговорни личности. После се обърнал към университетските преподаватели, защото вярвал, че те изграждат бъдещите радетели на науката и прогреса. Останал направо изумен до каква степен техните шуробаджанашки борби и страхът от собствените им колеги изместват всичко останало. „Знаете ли, мили джуджета, – говорел разпалено старецът в работилницата с ококорени очи – че ако някой от техните възпитаници се опита да влезе в редиците им, то най-добре ще бъде за него да е доказано некадърен, но със стабилни връзки. А ако е кадърен и без връзки, то и коледно чудо не ще му помогне!” Джуджетата мигали на парцали и мислено благодарели на съдбата, че не ги е отвела в университет, а старият, след такива думи, бързо излизал да наглежда елените, сякаш не му достигал кислород. Той опитал да намери утеха сред писателите – та нали техните книги трябвало не само да забавляват хората, а и да ги просвещават и вдъхновяват за добри дела. За жалост и тук ударил на камък! Срещнал твърде много пишещи и твърде малко писатели. Погнусил се от напористата посредственост, стимулирана с незаслужени награди от слугински организации. Разочаровали го и много от истинските писатели, които взаимно се заглушавали като вражески радиостанции. И отново огласял работилницата на джуджетата, тресейки буйната си бяла брада: „Техните сдружения трябва да се наричат „на пишещите”, а не „на писателите”, защото на повечето не им достига грамотност! Направо не ми се мисли колко от членовете на писателски съюзи владеят правописа на майчиния си език!” Понякога се налагало Снежанка да се намесва и да успокоява съвестния старец. Загръщала го с червената му мантия, извеждала го на лунната светлина или сред искрящия от слънцето сняг и го уверявала, че не е далеч времето, когато тяхната тежка работа ще я вършат роботи, а те ще си празнуват край камината с коледните представления на развеселените джуджета или в ясните дни ще се разхождат с еленовите впрягове чак до брега на Ледовития океан. В склада щели да държат играчки само за децата от околните ферми за елени. Но Дядо Коледа се притеснявал от такова бъдеще, в което машината, от слуга на човека, неусетно може да се превърне в негов господар. Упорит се оказал старецът, та тръгнал да дири справедливост сред онези, които били призвани да я защитават: полиция, разследващи органи, прокуратура, съдилища. Това му донесло нови главоболия и бягства на чист въздух при елените. Дори безсловесният му спътник Рудолф усетил терзанията на своя господар и кротко ближел ръцете му с топлия си език. Но най-много се отвратил старият добряк от онези, които трябвало да бъдат най-достойните – избраниците, водачите на милиони хора – държавните ръководители. Оказало се, че мнозинството от тях са достойни повече за затвора, отколкото за постовете, които заемат. За пари били готови на всичко и обслужвали предимно корпоративни, а не национални интереси. Ръководителите на големите държави били замесени не само в престъпления срещу своите, а и срещу чуждите народи – от налагане на икономически санкции до разпалване на войни. И всичко това – за власт и пари. „Братлета, – говорел умореният старец на своите малки и сръчни помощници – всичките им институции са като кръчмарски музиканти – който плаща, той поръчва музиката! Най-ми е криво за достойните – срещат се навред, но са малко и са безсилни. За тях моите подаръци не са достатъчни. Мисля, че ще ги надари Онзи, който е много по-високо от мен.” Гласът на Дядо Коледа вече звучал по-тихо и примирено. „Ех винце, винце, – тюхкал се той – ти ми помагаше да не им бера срамотиите. Де да можеше и моята шейна да лети на автопилот!” За пръв път възрастният чародей осъзнал, че и той е готов да се постави под техническа опека.
Оттогава той се вдъхновява само когато раздава подаръци на децата. Тогава е весел, за тях е прословутото му „Хо-хо-хо-хо!” Така че, уважаеми читатели, той няма никаква вина, задето щедро дарява децата, а нас – възрастните, ни подминава в дългите коледни нощи. И все пак: честита Коледа! Ако някога стане някое чудо с нас, то вероятно ще е през тези дни, когато си припомняме за идването на Исус на Земята.
Пожелаваме на всички
Весели и щастливи Светли Рождественски Празници!
Бъдете здрави и благословени – вие и всички, които обичате!
ЩАСТЛИВА НОВА 2026 -ТА!
Следвайте мечтите си и не забравяйте кои са най-важните неща!
Здраве, мир, любов и благоденствие през Новата 2026 година!
ЖИВИ И ЗДРАВИ – ДО ГОДИНА, ДО АМИНА!
