На 7 февруари, денят, в който България отбеляза 125 години от смъртта на Капитан Петко войвода, в 14:00 часа, в Музея на Възраждането, бе открита изложбата “От Киноцентъра до музейната витрина”.
В експозицията бяха включени 15 автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово, като част от уникалната колекция „Тракия“ на музея. Тази същата колекция, която е част от събираните оригинални носии, оръжия, аксесоари, извадени от фондовете на Тракийските дружества през 70-те и 80-те години на миналия век, за нуждите на екипа на серийния игрален филм “Капитан Петко войвода”.
Използваните за целите на лентата над 300 елемента от носии и аксесоари, са изработени през XIX век от майсторите в различните населени места. Шити са в селища в Елховско, Ивайловградско, Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар – местата, където е живял и развивал революционна дейност Капитан Петко войвода. Такива автентични носии, събирани от членове на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ град Пловдив, бежанци от Беломорието, Одринско и Мала Азия, 32 женски от различни селища и една турска мъжка, предава на киноцентър „Бояна“ за снимките на сериала, намиращият се тогава в Тракийския културен дом в Пловдив, клуб на ОФ. Причината е Решение № 40 от 1 февруари 1977 г., с което Политбюро на ЦК на БКП спира основната дейност на Съюз на македонските дружества в България и Съюз на тракийските дружества в България. На дружествата по места никой не спира дейността, само биват извадени от собствените им бази – Културни домове и на тяхно място идва ОФ. Без да променя собствеността. А без да влиза по същество в това Решение, допълнителната стопанска дейност, с която дружествата са се самоиздържали, отлита в небитието. Такава е съдбата на СП „Тракийско творчество“, чиито многобройни ателиета са правили реплики на всичко тракийско, очаквано от консуматори по цял свят. Същата е съдбата и на кината „Тракия“, работили по силата на специално разрешение от Министерски съвет. И на какво ли още не. А архивът на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ Пловдив, в обем от 75 кашона, е предаден от същото ОФ, без знание и разрешение на дружеството собственик, циркулярно на София. По волята на благодатната съдба, днес се намира в Научен архив – БАН, като особена ценност.
След събитията на 10 ноември 1989 г, ОФ връща обратно собствеността и владеенето върху имотите на дружествата по места, без това от допълнителната стопанска дейност. Но с преустановяването на дейността на Студио за игрални филми „Бояна“, носиите вече са заминали за Попово. Защото режисьорът бил от Попово. В собственост на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ град Пловдив, реципрочно заминават доспехите на Хана / Хан Аспарух/, ролята на който е изпълнявана в едноименния филм, от актьора Стойко Пеев…
На 7 февруари 2025 г., експозицията “От Киноцентъра до музейната витрина” в памет на Капитан Петко Войвода, изложена в Музей на Възраждането в град Варна от Исторически музей Попово, поднесе за пореден път, както навсякъде по света, великолепието , красотата и майсторството на жената тракийка.
Хората гледаха, радваха се, дивяха се. Споделяха: „нека се знае и помни кои сме и какви сме. Най – вече относно названието „македонци” „тракийци“, „добруджанци“, „мизийци“ и нашата традиционна идентичност. Идеалът на предците ни“, говореха те, „предаван от поколение на поколение, е бил: постигане на свобода и социална справедливост за България, освобождение и обединение на поробените земи и опазване на българщината чрез неотстъпчива борба срещу турските поробители и срещу по-сетнешната чужда окупация и пропаганда“.
И добавяха замислени: „…освен това: култивиране на непоносимост към чуждопоклонничеството и безродничеството и запазване на богатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучаване и популяризиране на неговите етнографски и други народни диалекти…“.
„Родовете ни“, казваха те, „ са от частите на Тракия и затова сме тракийци – тракийци в стария смисъл, разбира се, т.е. българи от Тракия, както и нашите прадеди. „Тракиец” винаги по-рано е било географско понятие и топоним от древногръцки произход, а не етноним, указващ народностна принадлежност. Покойните ни баби например, когато някой ги попиташе коя каква е, отговаряха: Аз съм тракийка!”. Понякога, макар и много рядко, се случваше човекът, задаващ този въпрос, да е млад и невежа, и да я запита: „А какво означава това?”. Тогава бабите се сърдеха и казваха: „Какво да значи? Значи българка от Тракия!!!”. Така и покойният професор Любомир Милетич, поставил едно никак неслучайно заглавие върху книгата си, описваща неимоверните страдания и жестокости, понесли тези хора след Балканската война: „Разорението на тракийските българи през 1913 – 14 година“.
„През последните трийсетина години обаче“, говореха си бабите, „по телевизията всеки ден чуваме съвременните български журналисти и управляващи политици да казват: „българи и македонци”, „българи и македонци”, „българи и македонци”… От това би могло да излезе, че ние не сме българи, както сме били съседи по географски местности /границата между Тракия и Македония е талвегът на река Места/ с нашите братя по кръв и съдба, както и че не са българи и другите стотици хиляди македонци, тракийци, добруджанци, мизийци в България, потомци на бежанци от Вардарска и Егейска Македония, Беломорието, Източна Тракия, Мала Азия, Източните покрайнини, или Северна Добруджа!“
И добавяха: „ Ами не е трудно човек да се досети, че единственият правилен и логичен вариант би бил България да нарича днешната съседна нам държава с името „Република Нова Македония”, примерно. Така, използването на това име би предотвратило объркването сред младите хора, би ги улеснило да правят необходимата разлика между нас, традиционните македонци, тракийци, добруджанци, мизийци (т.е. българите от географските области Македония, Тракия, Добруджа, Мизия, които също трябва да имат права), и македонистите и другите, в лицето на новомакедонците и останалите „умници“.
Твърдяха, че „Ако обаче днешните управляващи на оставената от предците ни възстановена българска държавност и държава, продължат да противопоставят понятието „българи” на географското име „македонци”, „тракийци“, „добруджанци“, „мизийци“, това изкуствено разграничаване би довело до още по-голямо отчуждаване от България на съответното българско население, тъй като повечето българи в Македония, Гърция, Сърбия, Румъния, отдавна са свикнали да употребяват за себе си вече традиционния за тях топоним „македонци” , „гърци“, „сърби“, „румънци“, а „македонците“ и без да влагат в това име етнически смисъл…“
„Биха ни“ казваха бабите, „ за да се пишем след девети септември 1944 – та, кой тракиец, кой македонец, после пък за обратното. Остава да се запитаме : А сега как е?…“
Ето защо, гледайки очите им, Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ не си позволи да иска връщане на своите експонирани във филма „Капитан Петко Войвода“ етнографски костюми. Знаеше, че колкото повече хора видят това майсторство и красота, неминуемо все някой би се запитал: „ Кои и какви са били тези хора? Великолепни са…“
За нас остава открит въпросът: дали щеше да бъде забравен днес легендарният Войвода, ако не беше изработен този филм? Дали щеше да бъде отдавана дължимата национална почит към героя на България и поддържан жив спомена за Капитан Петко Киряков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в България, ако не беше се случила неговата прожекция в медийното пространство? Или и той, както много други войводи и участници в национално освободителното и обединително движение, борби, въстания и войни, отдали живота си за освобождението и обединението с България, за съжаление би останал почти забравен днес в самата България?
Ние, тракийците, помним, тачим и знаем кои и какви сме. Тракийските дружества са живи, мощни, поддържат, развиват и пазят историята на възстановената държавност на България, за да продължи в бъдещето. Правим и ще правим изложби и събития, за да поддържаме жива историята и спомена за живота на тези хора.
Поклон легендарни Капитан Петко Войвода!
Поклон на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си за освобождението и обединението на България, в името на продължаващата вече над 1300 години нейна държавност!
Поклон пред паметта Ви!
