Пловдив отбеляза 120 години от Илинденско-Преображенското въстание и 110 години от разорението на тракийските българи.
Със специална церемония в Пловдив, днес бе отбелязана 120-тата годишнина от избухване на Илинденско -Преображенското въстание на 19 август 1903 година в Странджа, на големия църковен празник Преображение Господне и 110 години от ужасяващото насилие над тракийските българи в Източна и Западна Тракия, Беломорието и Мала Азия, извършено през 1913 година, след Първата балканска война.
Организатор на събитието беше Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Пред Мемориалния паметник в Район „Южен” на град Пловдив, издигнат „В памет на българите от Източна и Западна Тракия, Беломорието и Македония, загинали в национално – освободителните борби и войните за обединение на България“, се състоя тържествен ритуал, с поднасяне на венци и цветя.
Много пловдивчани и потомци на тракийци почетоха героите от национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско и хилядите невинни жертви, напоили с кръвта си полята на Тракия в смутната 1913 година, като се преклониха пред тяхното дело.
Отбелязването на паметната дата започна със Заупокойна молитва отслужена от Негово Високо Преосвещенство Знеполски Епископ Арсений .
Присъстващите изслушаха с внимание и интерес произнесеното от Негово Високо Преосвещенство Знеполски Епископ Арсений слово на достойнство и признателност „…за тези, които имаха България за най-свидното в живота си и проляха кръвта си в Името Господне за свобода , равноправие и справедливост… “.
В своето обръщение, председателят на Тракийско Дружество “Войвода Руси Славов” – генерал – майор Нонка Матова, подчерта важността на въстаническата епопея от 1903 година, като една от най-съществените борби за националното освобождение на българските земи в Македония и Одринска Тракия. Отбеляза, че Илинденско-Преображенското въстание е ключов момент от борбата за националната самостоятелност на българския народ и се отличава с голямо значение за българската история и култура. Въстанието е изпълнило своята роля, като остава събитие, заздравяващо българския национален дух и осигурява нов пламък за борба за свобода и независимост.
„Тъжен е този ден за нас и за Майка България“ каза г-жа Матова. „ Тук сме днес, за да не забравяме, за да помним! Нашата мисия е да напомняме, да предаваме напред истината за случилото се.“
Венци и цветя бяха поднесени от признателните потомци пред Паметника „ В памет на българите от Източна и Западна Тракия, Беломорието и Македония, загинали в национално – освободителните борби и войните за обединение на България“ .
Вечен мир и поклон пред героизма на въстаниците, поклон пред паметта на жертвите от ужасното насилие над тракийските българи в Беломорска Тракия и Мала Азия, извършено през 1913 година, след Първата балканска война!
Господ да пази България!
