Поклон пред защитника на Тракия

179 г. от раждането на Капитан Петко Войвода

Цветя и слова на признателност поднесоха пред делото на народния поборник присъстващите, голяма част от които наследници на тракийски българи от родния край на войводата – Доганхисар, Сачанли, Манастир.

Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия.

Има 8 братя и сестри. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора. През  1861 г. /когато Петко е на 17 години/ турски чифликчия  убива просто така – от зъл нрав – брат му Матю, при когото той работи като аргатин. Отишъл Матю при бея и смирено поискал: “Чоджум, Мехмед Кеседжи бей, дай ми коня да ида да си взема невеста, и аз да си имам семейство и деца като всички…” Но беят не само, че не дава коня, но и се гаври и убива Матю: връзва ръцете му за коня си, качва се на него, препуска  и влачи момъка докато издъхва.
Тогава 16-годишният Петко с още шест момчета издебват бея и отмъщават за Матю., След това  “хващат гората”… Не се минава и седмица и седмината влизат в първия си бой с изпратената потеря. Четата ликвидира двама, раняват още неколцина и турският аскер побягва. След още  битки и победи тази най-млада българска бойна дружина  става легендарна.

През януари 1863 г. турска потеря от 130 заптии и башибозук обгражда станалите вече деветима млади четници. Двама са убити, а другите, заедно с “Голям Петко”, са ранени и хванати от турците. Откарват ги в местен затвор, но там младите  си връщат малко силите и избягват, като помагат и носят на ръце  ранените си другари.

През есента на 1864 година българският войвода пристига в Атина, където учи във Военното училище. В началото на 1866 г. осъществява среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състава на която е и българската чета, ръководена от Капитан Петко Войвода, която участва в Критското въстание.

Крит е знаков за Гърция, а българските революционери разчитат на помощ при действията по освобождението на България от турско робство и възстановяване на нейната държавност.

На 12 май 1869 г. Капитан Петко войвода с четата си тръгва от Атина по море към българския беломорски бряг. Пътем, преоблечени като низами, „правят инспекция“ на турския гарнизон в крепостта Сир, остров Митилини (Лесбос) и благополучно на 3 юни 1869 година пристигат в Енос, при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачка, Еноска и Кешанска каази (околии) , като успява да отблъсне турските сили.

През 1872 г. одринският валия изпраща срещу Капитан Петковата чета, предводителя Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу условие за освобождаване на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели.

В срок двадесет и четири часа от поставеното условие, Пашата в Одрин освобождава всички такива от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода, го признава за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ 6000 златни турски лири.

От 1873 г. четата се преименова с официалното си название „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и оставя печата си с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

Организираният в 1869 година отряд, се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „маджирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

В периода от 1863 до 1877 година, в продължение на 14 години Капитан Петко Войвода и неговата чета водят над 300 тежки битки и сражения с турската редовна войска и башибозук, като защитават и предпазват със силата и беззаветната си храброст българското население в Родопите  и Беломорска Тракия от произвола и жестокостта на поробителите. 

През това време войводата е винаги начело и винаги пръв в атаките и отбраната.

Капитан Петко Войвода получава рани от  33 куршума в тялото си, но Бог опазва живота му! Славните четнически битки, както и участието в самите сражения за освобождаване на българските земи, в които Капитан Петко Войвода показва неимоверна храброст, са сред най-достойните страници из българската история.

През 1877 година “Родопската армия” на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Санстефанския договор. Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей. На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и  второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.

После Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора и Крайчо войвода. 
Идва 1878 година!  Нашият велик народен герой успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка  и съседните села, докато след успешните сражения с турците идват  руските освободителни войски.

През 1879 четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. Едва в средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени  и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.

След Освобождението, ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата, Войводата заминава в Русия.

Там е представен на император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и го удостоява с имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода за тракийското движение, и за тракийската организация.

На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна, за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име Капитан Петко войвода.

Последователно, в края на 1896 година, братя Драгулеви учредяват в Бургас тракийско дружество , а на 15 януари 1897 година, по инициатива на Одринци, в Пловдив е учредена Пловдивската тракийска организация.

През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за организация на  опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани.

Следват премеждия и трудни и тежки дни за легендарния Войвода.

Умира на 7 февруари 1900 година в град Русе. Погребан е в град Варна.

Капитан Петко войвода отдава целия си живот и всичките си сили за освобождението на българите от Беломорието и връщането им в пределите на България.

Делото му за свободата на Отечеството го поставя сред легендарните герои на епохата.

Днес, редом със статуята на Гарибалди на легендарния хълм над Рим “Джаниколо” се издига паметникът на неговия съратник Капитан Петко Войвода, изработен от именития български скулптор професор Валентин Старчев.

---

Почит и вечна слава на Героя!