Всяка година към нейния край, както винаги, хората, членове и симпатизанти на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, се събраха в сградата на Тракийското дружество в Пловдив. Да хапнат, да пийнат, да си кажат по някоя блага дума, да се сближат още повече, оставяйки отвън напрегнатото ежедневие. Беше 27 декември, броени часове преди края на старата и началото на новата година.
„Щастие да озари дните ти“, пожелаваха си те, прегръщайки се и целувайки другия, размишлявайки всъщност каква беше отиващата си година ?
Поглеждаха назад към стореното през отминаващата 2024 -та и предначертаваха пътя напред. Като „завещание от годината“ , изпълнена с промени, пандемии, кризи, войни. Какво ли не се бе случило! Но пред тях, на общата маса, имаше вити баници и искрящо домашно червено вино. Приготвени по рецептите на техните баби и дядовци.
„Да“, казваха си те, „Бяхме и млади и хубави, дойде време, станахме съвсем като предците“. И добавяха : „Но дано сме и така мъдри“. „А мъдри ли сме? – гледаха се едни други. И сами си отговаряха : „Трябва да сме мъдри! Късметът идва с мъдростта, със стореното и повтаряемия успех. Но като е повтаряем, той вече не е частичен, излиза, че е закономерен! Значи трябва да сме постигнали сигурността и успеха“, радваха се те. После през лицата им минаваше облак. „Какво ли е то – щастието, радостта от успеха, самият успех?… Това, което е днес, дали ще е и утре? Дали предците ни са си говорили за устойчивост, градация, успехи, повтаряемост в издигащи се нива?…“
„Надали“, отговаряха си самите те. „Тогава нещата са били простички: имаш крава, овца, прасенце, кокошчици, пиеш мляко, ядеш сиренце, пържолки, яйчица! Имаш градинка, хапваш доматки, краставици, боб…“ „Какво се промени“, питаха се те , „за да мислим има ли нитрати и какво ли има още в днешната ни храна, закупена от магазина, но произведена и преработена от други, все в името на свободата. В името на това да сме свободни, да имаме повече свободно време за себе си, за свободно общуване, за свободно придвижване, за свобода на мисълта?… Така ли беше, не беше ли така? Какво беше? Какво се случи?… Какво се случва?“
„ Събрали сме се да отчетем една поредна успешна година, което си е само по себе си огромен успех, а гледайте за какво си мислим. Коледа е! Рождество Христово! След броени часове е Нова година! Сега празнуваме и за нея. Така, както са празнували предците ни. Събрани около Коледния бъдник, / който тук го няма, защото имаме термоизлъчващи елементи/, със светлина в душата и топлина в сърцето“.
„Светло ни е, казваха те, топло ни е, но душевна светлина и сърдечна топлина ли е? Какво ни липсва? Липсва ли, или не? Какво сме направили? Задоволени сме, комфортно ни е. Но така ли е? Или отново човешкият неспокоен дух все нещо се готви да прави?“
„ На Балканите сме, успокояваха се те, наследници сме на стара генетика и какво ли не още, значи така трябва – да го мислим, зер всички световни разбутвания оттук са тръгнали! Но то и светло и топло нямаше да има, ако нямаше напрежение между полюсите. Значи: Не следва да се погубва за това, което сме! А иначе сме начертали и 2025 -та! А… както е тръгнало…колко ще бъдат следващите…дали…Нова Година е! Нов късмет!
И жените се прегръщаха, поздравяваха юбилярите, звънтяха чаши с искрящо червено вино, пееха песни. Не юнашки, хайдушки, а за Родината, за България, за децата, за семейството, за това, което им е мило и за което им се пееше. Та тя, българката, винаги с песни всичко е посрещала и разрешавала. Тя, майката, родителка. „Не забравяйте бащата“ смееха се те и черпеха мъжете край масата „Ами те, гърците, на времето , кога ли, кой знае, в античността някъде, винаги са казвали, че при нас, тракийците, жените били „развалени“, сиреч пропаднали, защото седели на една маса с мъжете и си пиели заедно червеното гъсто тракийско вино. Е, то и гроздето, като е нависоко и не можеш да го стигнеш, за да откъснеш, било зелено, та какво ли няма да приказват! А без мъже не може, нищо, че има „ин витро“, защото посланието е, че и „козата си искала пръча“. Без баща не може, а семейството е основа. На какво ли не, на всичко. И да се знае, че го помним, ние тук, на Балканите! И няма да забравяме!“
Юбилярите получиха своите дарове, Председателят Нонка Матова получи от сърце подготвеният специален плакет за многото юбилеи, включително 20 – тата годишнина начело на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“. „Какви мандати, смееха се жените, или го можеш, или не! Като не можеш, идва друг! Но ни омръзна вече от експерименти. Гледайте какво става в Парламента! Абе, я наздраве!“
Пенка Ендарова, Елито Гьорева, Еленка Стамова, Донка Стоилова, Кирил Мавров, Кольо Топалов, Славка Канина, Ваня Гонтар, юбиляри и неюбиляри се прегръщаха, пееха, танцуваха, уважаваха се, защото знаеха и помнеха, че са едно много специално поколение, което е живяло и е било свидетел на повече от всяко друго във всяко измерение на живота, което го правеше УНИКАЛНО! Такова, което помнеше и знаеше що е то държавност, как се пази и развива, но и как България да е безконфликтна зона. Можеше, знаеше, помнеше, правеше, постигаше. И продължаваше напред. Градеше стъпка по стъпка, така както си знаеше и можеше, както беше научено от предците.
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
ЩАСТЛИВА НОВА 2025 -ТА!
ЖИВИ И ЗДРАВИ – ДО ГОДИНА, ДО АМИНА!
