Почитаме и Светите братя Кирил и Методий. На този ден е роден и Войводата Руси Славов – патрон на Пловдивското Тракийско дружество, което носи неговото име.
11 май – 24 май по стар стил.
Светла събота!
Шестият ден от Светлата седмица след Великден, когато всеки ден се славят Божията майка и светите апостоли. Седмицата е наречена Светла, защото Исус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци.
А този съботен ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали близки
На 11 май Българската православна църква почита и Светите равноапостоли Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на черковно-славянски език и за разпространяване на християнството сред славяните, а от папа Йоан Павел II са обявени за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт.
11 май се чества и през следващите векове като дата на църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество,
изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.
На този ден, 24 май 1886 г. /по стар стил/, в Нова Загора се ражда Руси Славов Георгиев, български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно – одринска революционна организация,
Неговото име днес носи Пловдивското Тракийско дружество „ Войвода Руси Славов“.
Присъединил се към ВМОРО през 1901 година, Руси Славов взема дейно участие като четник и подвойвода в Илинденско – Преображенското въстание, до тежкото наряняване в сражението при нападението на град Василико.
От 1904 година вече води собствена чета в Тракия, а през Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев, С четата си освобождава град Софлу и участва в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин. Това което никога няма да се забрави, е как през Междусъюзническата война четите на Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско, като спасяват живота на прогонените от родните места хиляди тракийци, по пътя им към спасението в България.
След тежко раняване в битката при днешно Маджарово, при унищожението с ръчна граната на картечен разчет в засада, се установява в Пловдив, където умира на 2 декември 1937 година.
В некролога за неговата смърт, издаден от бойните му другари, е написано: „Руси спаси честта и достойнството на многохилядните тракийци и с рядката си самоотверженост на смел борец и водач записа в страниците на историята една светла дата…“.
По традиция паметта на войводата бе почетена от Дружеството на 11 (24 по стар стил) май, на гроба му на Централните гробища и пред поставената плоча в памет на Войводата, на ул. „Руси Славов“ в град Пловдив.
Вечна памет на тези, които не се уплашиха и не се скриха, а смело се хвърлиха в битката за спасението на своите братя и сестри!
ПОКЛОН!
