Кой казва, че с излизане в пенсия животът се укротявал? Пряко доказателство за обратното, е дейността на хората от секция ” Георги и Владимир Вазови” в град Сопот. Оттам предава кореспондентът на секцията – госпожа Нели Калева.
Китното подбалканско градче отдавна се е прочуло с дъхавата маслодайна роза, дядо Вазов, класикът на Българската литература, братята му – Генералите Георги и Владимир Вазови, единият – герой от Одрин, с превземането на обявената за непревземаема Одринска крепост, а другият- героят на Дойран, единственият генерал от победената четворна коалиция от Първата световна война, пред когото победителите в шпалир свалят знамена, в знак на почит за достойнство и героизъм.
Сопот е прочут и с друго: лютата двойнопрепечена карловска ракия, парапланеризма, мечетата в гората, туризма с международен характер и хубавите сопотненки. Казват, че характерът се изписвал на лицето. Вероятно е така, защото слънцето не само огрява китната Розова долина със сгушеното в Подбалкана градче, а блика от лицата на хората в секцията – мъже и жени. Блика благост, добродушие, трудолюбие. Умеят да се трудят, да се веселят, да почиват активно. Знаят, че животът тече като пясък през пръстите на ръцете.
Затова от 18 до 25 май , 40 човека от секцията ни, откриха летния сезон в СПА станция Месамбрия в Несебър.
“Върнахме се променени” твърдят хората. “Заредени от спокойния сън, готвим нови подвизи”. Какво ли ще е следващото?
