Как в Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“ се пази традицията
Неделя е. Цветница. Хубав, слънчев ден. Много приятен, особено след доскорошния сняг и мраз.
Връбница, Цветна, или Палмова неделя.
Православните християни отбелязват днес Цветница – деня, в който Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът, който винаги е в неделята преди Великден и се празнува, както от православната, така и от католическата и протестантската църкви. Според народните поверия, ако на Цветница времето е топло и ясно, това означава, че ще има добра реколта, а ако вятърът се усили – да се очаква прохладно лято. Студът на този ден е знак за щедра реколта от пшеница. Но има време, ще разберем.
Всъщност официалното име на празника е Вход Господен в Йерусалим.
Според библейската легенда, след като възкресил мъртвия от четири дни, Лазар, тъй като евреите имали обичай да посрещат големия празник Песах, отивайки на поклонение в Йерусалим, Исус също тръгнал, заедно с учениците си, натам. По пътя поискал да му намерят магаре. Те го взели от близкото селце Витфагия и така на този ден Христос пристига в Йерусалим на магарето, Но неговата цел всъщност била друга – отивал в Йерусалим, за да се изпълни божественият план за спасението на света. Както по – късно става ясно, в този град Иисус ще бъде заловен, ще страда и с кръстната си смърт ще изкупи човечеството, а след това ще възкръсне. Това обаче, все още не знаели дори учениците му, още по-малко йерусалимските жители, които излезли тържествено да го посрещнат защото възкресил Лазар и очаквали той да бъде Месията, който ще ги избави от властта на римляните. По тази причина Иисус е приветстван от хората като новия, очакван цар на Юдея – с възгласа “Осанна, осанна!” (“Спасение, спасение!”), държейки палмови и маслинови клони, които постилали по пътя му заедно с връхните си дрехи и го възхвалявали като месиански цар.
Поради тази причина на този ден в църквата се носят върбови клонки, които заменят палмовите, освещават се с молитва за благословение и здраве.
Подобно на йерусалимските жители на този ден християните се стичат в храма сутринта, за да чуят празничната литургия, носейки цветя и зеленина – в българската традиция най-често това са върбови клонки. Те дават и името на празника, който се нарича Връбница или Цветница. Тези клончета се възприемат и като символ на победата на живота над смъртта, над греховете и страстите, символ на възкресението.
След влизането си в града, Исус продължил към храма, където изцелил множество болни хора, поради което осветените в църква клонки, се носят от вярващите у дома, за да бъдат всички здрави.
За здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Децата носят на главите си венец от върбови клонки, тъй като поверието е, че това носи здраве на човека, който сложи върбова клонка на главата си.
Според православната традиция, на Цветница е краят на строгият пост. Разрешена е риба, препоръчват се повече плодове, зеленчуци, варива и ядки.
Така, на днешния празничен ден, Цветница, дамите от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ се бяха събрали, за да почетат традицията. Черкуваха се, взеха осветени клонки, помолиха се за здраве и радост, за събиране със семейството, за мир и спокойствие, за тишина и молитва. Много от тях вярваха, че именно на Цветница се „отваря небето“, че всяко искрено желание, отправено в този ден, ще се сбъдне.
И решиха, както винаги, да отбележат празника със събиране. А и, нали все пак беше денят извън строгия пост. „Постът е само за здрави хора, не е диета за отслабване“, говореха си те . „Целта на Великите пости е чрез въздържание, както от определени храни, така и от лоши мисли и дела, да се постигне покаяние и пречистване на душата и тялото, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.“
Денят беше неделя, седмица преди Великден. Цветница. Денят, на който празнуваха хиляди българи с изящни имена.
А дамите се поздравяваха, прегръщаха, целуваха. Радваха се на слънцето навън, на топлината в душите и сърцата им. Някой беше казал, че жените са цветята на природата. Та това беше техният цветен празник! Най-обичаният пролетен празник, от който природата се съживяваше, а животът тръгваше устремно в своя годишен път.
На този ден имен ден празнуваха те – най-красивите цветя.
Пожелаваме вечна пролет в душата, вечен огън в сърцето и вечна радост да гори в очите на всички българи и българки!
Здраве и щастие, сила и вдъхновение на целокупния български народ!
