„…О, скоро нам ще се протегне
могъща, силна, братска длан
и кръв поганска пак ще текне,
и пак ще гръмне стар Балкан!“
Иван Вазов
На 3 март, както всяка година, Тракийско дружество Войвода Руси Славов“ отбеляза святият национален празник на българите, символ на възстановяване на българската държавност след почти петвековно прекъсване.
Този ден би могъл да бъде наречен денят на българското Възкресение.
На Възкресението на един народ, близо 500 години унизяван без своя политическа и духовна свобода. На народ , чиято висока самобитна духовна и материална култура е била подложена на чудовищен натиск и варварско унищожение през тези пет столетия чуждо владичество.
Донка Стоилова, Ели Гьорева, Пенка Ендарова, Росица Ангова, Ваня Велева, Добринка Каршилъкова, Никола Топалов, Снежана Асенова, Кирил Мавров, Каменка Крушкова, с младежите – венценосци Дария Стоилова и Камен Крушков, изкачиха Хълма на Освободителите.
Там, пред паметника костница, приютил костите на загиналите в Пловдивското поле воини освободители, бяха и хилядите пловдивчани, за да отдадат почит и отбележат както винаги, тържествено, 146 – тата годишнина от Освобождението на България от турско робство . Да отдадат своята признателност към хилядите български опълченци, към славните руски, фински, румънски и други воини от многонационалната Руска Империя, паднали за освобождението на България.
Хората си спомняха с благодарност за конния отряд на капитан Бураго, преминал през януари 1878 година ледените води на пълноводната Марица и прогонил многобройния турски аскер, готвещ се да опожари и разруши Пловдив. Спомняха си за славните воини на генерал Гурко, разгромили в Пловдивското поле последната боеспособна турска армия и отворили пътя към Одрин, към скрепения с Договора от Сан Стефано победен край на войната, подписан на 3 март 1878 г.
Хората знаеха, че тази дата, 3 март, е един от първите празници, който новоосвободената българска държава въвежда в своя официален календар и чества без прекъсване вече 144 години.
Знаеха, че за първи път Трети март се чества през 1880 година като ден на възшествието на престола на император Александър Втори, а от 1888 година започва да се отбелязва като Ден на Освобождението на България от османско господство и официален празник. Обявен е с Решение на Народно Събрание през 1990 година за национален празник на страната.
С тържествена церемония пред Паметника на Хълма на Освободителите в Пловдив хората отдадоха почит пред паметта на загиналите за свободата на България !
Венецът на Тракийско дружество Войвода Руси Славов“ бе положен от младите венценосци Дария Стоилова и Камен Крушков.
ОТ ВРЪХ “СВЕТИ НИКОЛА”
Архимандрит Серафим (Алексиев)
В полята родни чер се мрак чернее,
чер петвековен мрак на робство, гнет!
Ала върхът “Свети Никола” грее
най-късно вечер, утрин най-напред!
Звънти там долу робската верига…
А горе — вятър волен, свобода!
И тоя вятър до полята стига,
надежди сей в народната бразда!
Раята пъшка и към планината
повдига все измъчени очи:
Бог помощ да даде от небесата!
Свети Никола благ да се смили!
И всеки ден родината осъмва
във все по-тежки, горестни тегла!
Тук-там се чуй глас — бунт, и пушка гръмва,
и стихват пак смълчаните села…
Но виж! Свети Никола от небето,
дошел, стои на гордия Балкан,
и свята скръб пробожда му сърцето
по тоз народ, във пранги окован.
И дига поглед той към висините
с молитва топла в трепетни гърди:
“О, Господи, сложи край на бедите!
Народа български освободи!”
— Да бъде! — рече Бог. Светецът тръпен
в надежда блага спотаява дъх:
— Да бъде! Нека свободата скъпа
да слезе долу ей от тоя връх!
И както рече Бог, така и стана.
Откъм Русия полкове безброй
се спуснаха, пометоха тирана,
и да се задържи не смогна той…
Над Шипка, на върха “Свети Никола”
се срещнаха две бури с грозен вик:
Кръст с полумесец!… Писъци, неволя,
гръм, трясък, смърт! И подвиг тъй велик!
И ето, сякаш Кръстът победен е!
Ще падне той във вражески ръце!
Но сам свети Никола нареден е
до храбреците с огнено лице.
Той сила дава, той ги насърчава,
той бори се със тях, развява флаг!
И Кръстът се издига!… Побеждава!…
А полумесецът залязва в мрак!…
И днес, кога сред буките вековни
ти бродиш по ония планини,
спомни си за героите чутовни,
и на светеца благ се поклони!
(12 декември 1967 г.)
Честит Национален празник на всички българи!
Да живее милото ни Отечество – България!
