През месец февруари, от незапомнени времена, българинът спазва една древна традиция, свързана с отглеждането на лозя и произвеждането на вино, по нашите земи.
На времето тези празници били свързани с почитането на тракийския бог Дионис, богът на веселието, лозата и виното. Традициите, преминали през вековете и хилядолетията са многобройни, включително и такива пазещи следи от древните оргии и тържества в чест на бог Дионис , като останалите до днес интересни игри на кукерите или бабугерите. Дионисиите са празници на бога на виното.
Българинът тачи и 1 февруари – Празникът на виното и 14 февруари – Ден на лозаря и на Трифон Зарезан.
На времето тези празници били свързани с почитането на тракийския бог Дионис. Богът, наричан още Дионисий, Дион, Дионисос, а също и Бакх, Бакхус, наричан и с много други епитети, познат не само в Балкано-Малоазийския регион, но и в Западния свят като бог на виното и веселието. От древността до днес са известни многобройни релефи, изображения, литературни произведения, песни и химни, статуи и картини, свързани с този Бакхус и неговият антураж – жени вакханки, пантери, лъвове, живи лози, символизиращи веселият му характер, но и безумната стихия, която го съпровожда, породена от виното и опиянението. Наричали го „двойнороденият“, поради двойнствената природа на бог Дионис. Поради същата тази причина, един от символите на Дионис е и двойната брадва, т.нар. лабрис. Двойнствената природа на Дионис се изразява в неговата освобождаваща, от една страна, но и стихийна, разрушителна сила от друга. Запазен в българските карнавални шествия и игри и до ден днешен, бог Дионис е възприеман и като освободител или освобождаващ. Оттам са и епитетите Люей, Либер, Сабадий (Сабазий), които съответно на старогръцки, латински и тракийски означават – Освобождаващ или Освободител. Вероятно тази основа е била първичната на този божествен акт.
Защото освобождаването при човека означава приравняване с божеството.
Традиционно, секциите на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, честват и двете дати – и двата празника, сливайки ги в дни с непрекъснато веселие. Така на 1 февруари – Празникът на виното, с голямо празненство в Куклен бяха наградени в обявената „Винария“ производителите на най добрите вина от Родопската яка. Не случайно казват, че най добрата почва и климат за мавруд – най древния сорт лоза, е от Асеновград до Брестовица. Различни сортове има , десертни и винени, но вкусът е перфектен. Така много домашни производители получиха големите награди осигурени от Община Куклен, за да могат в следващия сезон да пълнят бъчонки и бъклици за всеобща радост.
