На 2 август, пред паметника на загиналите българи от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония, издигнат от потомците на 2 юни 1998 година, в градинката до старите хали в район „Южен“, Беломорският квартал, в присъствието на почетен караул от Съвместното командване на специалните операции, военен духов оркестър и представително формирование от Гарнизон Пловдив – почетна рота, венценосци, членове на комитет „Родолюбие“, жители и гости на града, се състоя възпоменателен ритуал.
Честването започна в 10:00 часа, с церемония по приемане на почетния строй, командван от началника на почетния караул лейтенант Ковачка, от бригаден генерал Божидар Бойков, командир на Съвместното командване на специалните операции. Прозвуча, изпълнен пред присъстващите на събитието, от водещият церемонията, актьорът Симеон Алексиев от Драматичен театър – Пловдив, химнът на преображенци – Странджанската Марсилеза – „Ясен месец“ , написана като въстанически марш от роденият на 27 септември 1878 година в село Карахадър, Лозенградско деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация , войводата Яне Попов
“Ясен месец”
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка.
През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава.
Дали юда-самодива
или луда гидия?
Не е юда-самодива,
нито е луда гидия –
най е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сармашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло? –
тозчас тръгва и отива
на враг чета издава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна.
Аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото –
изток пламна във зора.
Пушка гръмна, ек отекна –
знак се даде за борба!
Юнаци са сал петима –
един срещу стотина.
Бомби трещят, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби –
има горди юнаци.
Гръм куршуми. Гръм отново –
скъпа кръв порой тече.
Пада Пано, Равашола –
мрат в борбата синове…
О, Сармашик, име славно
от юнашката борба.
В тази песен Яни Попов е опоетизирал подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. Бръшлян) в Странджа. Загиват войводата Пано Ангелов от с.Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица. Събитието, известно в историята като „Сърмашишката афера“, описано в „Ясен месец“ по мелодия от стара арменска народна песен, бързо придобива популярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа. Оригиналният текст на бунтовния марш е от 17 строфи.
Пано Ангелов (вляво) и Никола Равашола
Пред присъстващите официални лица, заместник кмета по култура Пламен Панов, Стефан Послийски – заместник председател Общински съвет Пловдив и председател на Комисията по култура, Славчо Атанасов – кмет на града в мандат 2007 – 2011 година, генерал майор Нонка Матова – председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, заместник кметове на райони, общински съветници, граждани, официалното слово бе изнесено от секретаря на ВМРО Юлиан Ангелов.
Бе подчертано, че Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, с организатор на въстанието Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ВИК на ВМОРО свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение Господне), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден).
Възприема се идеята за поетапна перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. “Доблестно въстание срещу цяла империя” – възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район и Смолянско, е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов. На 19 август бойните действия започват и в Одринско. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на Илинден (20 юли ст. ст.) 1903 г. в с. Смилево, продължило на Преображение в Одринско и завършило на Кръстовден в Разложко, е не само връхната точка в порива към свобода на българите от Македония и Одринско, то е обединителят на българите в стремежа им за свобода и национално обединение. Българското население плаща високата цена – опожарени села и християнски квартали в градовете, хиляди убити мирни жители . Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г., в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска и башибозук. В сраженията загиват 994 въстаници,, 3122 са изнасилените жени и момичета, 176 – отвлечени жени и девойки, 12 440 опожарени къщи, 70 835 обездомени, опожарени са 201 села, убити са 4694 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Това са страшни цифри, но те са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
Днес, повече от век по-късно, Пловдив пази живи спомените за героите и страданията, преживени в името на свободата.
След едноминутно мълчание, с падане на колене, в почит към саможертвата на героите, бяха поднесени венци и цветя от държавните и общински институции, районни кметове, политически партии, родолюбиви организации и граждани.
Вечна памет и слава на героите от борбите и войните на българския народ
за национално – освобождение и обединение на България!
