На 7 февруари 2025 година се навършиха 125 години от смъртта на Капитан Петко войвода – гарибалдиец , защитник на Родопа планина, на низвергнатото българско население в Тракия, патрон на Тракийската организация в България. С церемонии в цялата страна на тази дата бе отбелязана почитта към легендарния борец за свобода и справедливост.
По повод годишнината, от 11:00 ч. на гроба на войводата в град Варна, на Старите варненски гробища, с поклонение и заупокойна молитва, Тракийските дружества по места, начело с организатора „Тракийско дружество „Капитан „Петко Войвода“ град Варна, поднесоха своята почит.
Церемонията започна с панихида в памет на знаменития тракиец. Прозвучаха пламенни слова за живота и делото му. Прозвуча залп от присъстваща „чета“ , облечена в хайдушки дрехи. Почетни часови – моряци от Военно морския флот, чинно стояха пред паметника на легендарния Воевода.
Изви се дълъг човешки ред, с поднасяне на венци и цветя от моряци – венценосци , представители на тракийските дружества и от събралото се мнозинство мъже и жени, деца.
На този ден, 7 февруари, 1900 г., в град Варна, където прекарва последните години от живота си, от рак на стомаха, след здравословни усложнения при престоя си в затвора, почива Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода.
Героят на България, защитникът на Тракия, умира като мъченик. Умира на 56 години от разклатеното си здраве след мъчения и унижения от новата власт. Наклеветен, че планира атентат срещу премиера Стефан Стамболов, войводата е хвърлен в тъмница и подложен на жестоки мъчения в крепостта “Ичкале” във Варна. След 40 дни на изтезания, е заточен в Трявна. Падането на режима на Стамболов през 1894 г., позволява завръщането му във Варна, където завършва земния си път. Въпреки мразовития зимен ден, многохилядно множество се събира на погребението му, за да отдаде почит на бореца за свобода на всички балкански народи, на “последния рицар на хайдушкия деветнадесети век, смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета” (Николай Хайтов).
Борбата за освобождението на поробените братя, продължаващата защита на българското население, останало в пределите на Османската империя, съпротивата срещу диктаторския режим на Стефан Стамболов в следосвобожденска България, оформят спомена за безспорно изключителната историческа личност, чийто идеали за свобода, братство и равенство, са в основата на целия негов живот. Неугасимата светлина на знаковия Воевода, посветил живота си за свободата на всички балкански народи в борбите им за национално освобождение, продължава да свети, поддържана от предаваната от поколение на поколение история, съхранявана от Тракийските дружества по места . Тракийската съдба е кауза и ще продължи да бъде такава, защото няма сила, и няма договор и няма отношения, които могат да я пренебрегнат!
Поклон пред делото на Капитан Петко Войвода отбелязаха с поклонение и заупокойна молитва на гроба на войводата на Старите варненски гробища, Тракийските дружества, начело с организатора „Тракийско дружество „Капитан „Петко Войвода“ град Варна, в едно със събралото се множество потомци на тракийските българи, младежи, деца, възрастни.
Честванията завършиха с полагане на венци и цветя на паметника на легендарния Воевода. Венци и цветя в знак на признателност пред паметта на този достоен син на България, поднесоха институции, организации, множество граждани и ученици. Скланяйки глава пред подвига и саможертвата на бележития българин, поднесе, своя венец и Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Спи спокойно Воеводо!
