Руси Славов Георгиев (11.05.1886 – 02.12.1937), е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съвременник и пряк последовател на Капитан Петко войвода, българският национален герой и крупна историческа личност, издиганал се до най-възвишения идеал за свобода, за независимост на България и за мир на Балканите.
С живота и дейността си в закрила на онеправданото население, на бедните, сиромасите, на тракийците от Родопа планина и Беломорието, Руси Славов става легенда. Заема своето място сред колосите на национално-освободителното ни движение и в сърцата на българите. Животът му е низ от подвизи и геройства в кризата след Първата балканска война, добре позната и описана в книгата „Разорението на тракийските българи“ на професор Любомир Милетич.
Войводата Руси Славов е роден на 11 май 1886 година в Нова Загора, тогава в Източна Румелия. Присъединява се към ВМОРО през 1901 година, първоначално като четник, после като подвойвода.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като при нападението на град Василико е тежко ранен. През 1904 година води собствена чета в Тракия. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев. С четата си освобождава град Софлу, а също участва и в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин.
През Междусъюзническата война четите на Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.
Руси Славов умира на 2 декември 1937 година в Пловдив.
На 11 май, по стар стил Денят на българската писменост, създадена от двамата братя Кирил и Методий, Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ почете, както всяка година своя патрон. Пред паметната плоча – барелеф на войводата в ж.к. Тракия в Пловдив, поставена от дружеството, се състоя възпоменателното честване на 139-годишнината от рождението на патрона на Тракийската организация в Пловдив.
Хората, събрали се да отдадат своята почит, слушаха с внимание думите на Ели Гьорева, пряк потомък на участници в балканските събития и гоненията на тракийските българи от родните им места в началото на 20 век. Председателят на Дружеството, госпожа Нонка Матова накратко разказа биографията на Руси Славов и събитията по спасяване на хиляди българи, стари и млади, мъже, жени и деца, подгонени и избивани поради това, че са пазели своята българска родова памет.
Цветя на признателност поднесоха присъстващите , признателни потомци и граждани.
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЯ!
