Днес България отбелязва 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Това е една от най – паметните дати в българската история.
През есента на 1885 година българите защитават правото си да бъдат обединени.
С признаване на държавността, Берлинският договор от 1878 година, определя границите на България и формата на нейното управление. Но с Решенията си, той разпокъсва не само границите на землищата, изконно населени с българи, но и душевните стремления на цял един народ.
Съединението на България на 6 септември 1885 година , Пловдивската революция, както я наричат в Европа, е събитието, което вкарва страната ни в дневния ред на Европа. Защото в един момент, народ, за който след 1878 година малцина в Европа смятат, че българите имат държавнотворчески качества, за да се управляват сами, се обединява в името на основната си цел – Съединението на две части на България и обединението на всички българи.
И успява! Въпреки , че през 19 век всичко се решава от Великите сили.
Да се наруши международен договор на Великите сили , да се пречупи наложеното статукво, изисква не само мъжественост, душевни и телесни сили, но и дълбоко познаване на материята на международните отношения. Защото Съединението е осъзнат удар срещу съществуващата международна система на налагане на правила. То е граничната линия на готовност на българското общество да защити правата си на обединено съществуване като територия, народ, език, вяра, само седем години след наложените условия от Берлинския договор.
Българите сами подготвят и извършват Съединението. Изненадващо за всички!
В първия момент никой в Европа на вярва, че Пловдивската революция ще има успех.
Но обединени, българите успяват да защитят своето Съединение като Свято право и да наложат волята си на Европа.
С този си акт и самоотверженост, българите влизат в полезрението на света.
Великите сили се дистанцират, Руският Император изтегля офицерите си от младата българска армия, но 28 годишният княз Александър Батенберг, който поема риска, подкрепя, признава и приема Съединението на двете части на България, се превръща в низвергнатия герой на Европа.
С общи действия, умела политика и обединение на всички политици около каузата, княз Александър Батенберг, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, Министър Председателят Петко Каравелов, министърът на външните работи Илия Цанов успяват да се вместят в европейската дипломация, дори да убедят Англия, че има шанс да увеличи влиянието си на Балканите в ущърб на Русия. Окончателната роля изиграва Сръбско – българската война, в която младата ни седем годишна армия побеждава отлично въоръжената и обучена сръбска войска, нападнала държавата ни! За да участват в защитата на Съединението българи доброволци тръгват от цяла Европа.
И Старият Континент разбира и оценява куража и решимостта на българите за обединение. Великите сили спират Османската империя да не изпрати войски и я принуждават да сключи Топханенския акт от месец март 1886 година, който признава Съединението.
Така един народ защитил интересите си с достойнство , печели уважението и на Великите сили и получава подкрепа. Той разбира, че печелят тези народи, които в трудни времена раждат силни водачи, обединяващи обществото, водещи го напред към ясно определени, всенародни цели.
Предците ни ясно са изразили волята си през 1885 и 1908 година – България да бъде национално обединена и независима държава!
Оставили са ни ясно и категорично послание:
„Ние сме за Съединение, ние сме за Независимост!“
Съединението прави силата!
Да вървим неотклонно напред!
Честит празник, българи!
