В Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” почитаме и св.Трифон, вижте как празнуваме днес
Българинът тачи и 1 февруари – Празникът на виното и 14 февруари – Ден на лозаря и на Трифон Зарезан.
Почита плодородието, моли се и се старае да има берекет, лозята да са плодовити, с висока захарност, за да стане хубаво , гъсто тракийско вино.
Пие го неразредено, но обезателно с жени край себе си.
Поради тези навици, в стародавни времена с балканските съседи си прехвърляли упреци. Едните обвинявали другите във варварщина , другите пък им отвръщали с надсмешка и присмех за непознаване на материята. Тази на винопроизводството и винопотреблението.
Успокоението настъпило, когато и комшиите прихванали по една или друга причина от древните навици и започнали да правят същото.
Историческите данни сочат, че честването на 1 февруари е от време, в което е бил в сила Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя, като към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Т. е. датата 1 февруари по Юлианския календар (т. нар. стар стил) се трансформира в 14 февруари по Григорианския календар.
Така народът ни компилира стародавни и нови времена, като уважава и двата календара, без да пренебрегва каквото и да е. Така по древна традиция на 1 февруари се празнува Празникът на виното, а на 14 февруари напоследък като празник на виното и любовта – Ден на лозаря и на Трифон Зарезан.
Тачи се живата традиция, част от древното културно наследство на тези земи.
Традиционно, секциите на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, честват и двете дати – и двата празника, сливайки ги в дни с непрекъснато веселие.
Така на 14 февруари – Ден на лозаря и Трифон Зарезан, празникът на Свети Трифон , зарязвал лозята, продължи в Пловдив, в Тракийския дом -сградата на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“. Дамите и кавалерите се веселяха. Имаше танци, смешки и хубаво похапване с дъхаво и гъсто , искрящо червено тракийско вино.
Почете се Празникът по зарязването на лозята, почете се плодородието, почете се Свети Трифон, почете се любовта, почетоха се всички с хубаво , гъсто тракийско вино. Казваха, че така е дал Господ, такава е и отколешната традиция. Но знаеха, че празникът по зарязването на лозята и времето, когато това се прави е най-важният от цикъла празници.
