Честваме 140 години от Съединението на България – едно от най-значимите събития в нашата история.
България след Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров. За първи път сме във фокуса на общественото внимание във Европа вече като субект на историята, а не като обект.
На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Така българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизия на Берлинския договор. Денят на Съединението е отбелязван в цялата страна. Кулминацията на тържествата по традиция е в Пловдив.
„140 години ни делят от онзи септември, когато българският народ взе съдбата си в ръце и заличи границите, начертани от Великите сили на Берлинския конгрес. Граници против волята на нашия народ. Повече от 1 милион българи вкусили свобода благодарение на Русия отново бяха върнати под властта на султана, благодарение на великите сили. Със самия акт на Съединението възродена България показа на Европа как цивилизовано, без насилие, нашият народ открито заявява своя суверенитет. Съединението е триумф на народната воля над цинизма на Великите сили. Днес, 140 години след Съединението, времената отново са критични. Има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, да харижат суверенитета, хазната и дори нашата идентичност. Всичко, за което се бореха Левски, Ботев, Захари Стоянов и всички сподвижници на Съединението. Тук, пред този паметник единственият възможен отговор е по никакъв начин да не позволим да се търгува със съдбите ни. Заедно ще строим България – свободна, демократична, просперираща. Заедно ще надмогнем разделенията, ще отхвърлим неверието в собствените си сили, защото скъпо сме плащали в миналото за грешното разбиране, че нищо не зависи от нас. Ще излезем от комфорта на малодушието. Само единни сме успявали и само единни ще пребъдем. Да живее единна България“.
Румен Радев Президент на България
6 септември 2025 година, Пловдив
В този ден Пловдив е център на тържествата за отбелязване на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В цялата страна датата е почетена с множество събития, но кулминацията на тържествата традиционно се провежда в Пловдив на площад “Съединение”. Там, пред едноименния паметник, на 6 септември 2025, застанаха президентът на България Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, министър-председателят Росен Желязков, председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, кметът на Пловдив Костадин Димитров, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, Областният управител проф. Христина Янчева, Пловдивският викариен епископ на митрополит Николай, общински съветници, зам.-кметове. В редиците на официалните лица бяха още министри, евродепутати, народни представители, генерали. Там бе и генерал Нонка Матова – Председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Президентът Радев, в качеството си на върховен главнокомандващ на въоръжените сили, прие почетния строй от бригаден генерал Божидар Бойков. На място в редици бяха строени представителни формирования от гарнизон Пловдив, които според военния протокол държавният глава поздрави поотделно по повод 140 години от Съединението на България, след което се присъедини към останалите представители на държавната власт.
Първото слово бе на домакинът на събитието, кметът Костадин Димитров. В него той припомни събитията, довели до Съединението, естественият порив на българите към свобода и благородството на пловдивчани, отказали се от привилегията да живеят в столица на османска провинция и взели съдбоносното решение да се присъединят към майка България. След приветствието си кметът покани държавния глава да произнесе тържествено слово. По традиция президентът отправи призив за обединение в името на общата кауза – единна България. „Вярвам, че обединени, всички заедно ще построим България според завета на нашите предци”, каза Радев. „Със Съединението България е показала на Европа, че може цивилизовано да отстоява своя суверенитет.“
След неговото слово започна тържествена проверка – заря, събитие, с което се отдава почит и признателност на личности и моменти, от борбите за национално освобождение и държавна независимост, на фона на военната музика, изпълнявана от оркестъра на съвместното командване на специалните операции под диригентството на ст. лейт. Венцислав Стефанов. Прозвучаха имената на известни исторически личности като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иван Андонов, майор Данаил Николаев, поручик Въльо Стефанов, Митрополит Гервасий Левкийски, майор Райчо Николов и много други, помогнали за осъществяване на Съединението. Церемонията завърши с рапорт от командирите роти, за присъстващите членове на подразделенията и за отсъстващите – геройски загиналите в борбите за освобождение и обединение на България. Военнослужещите, които присъстваха на тържествената заря проверка, запяха химна на България, а веднага след неговия край започна зарята за празника. Тя освети Небето над площад “Съединение” с ярки и оглушителни фойерверки.
Зад огражденията на тържествения церемониал присъстваха хиляди пловдивчани на всякаква възраст. Децата, качени на раменете на бащите си, развяваха знамена. Хората снимаха с камерите на телефоните си и съпреживяваха както церемонията, така и събитията, случили се тук преди 140 години. Защото Съединението на 6 септември 1885 г. поставя основите на националното обединение и доказва, че българският народ може сам да отстоява бъдещето си. А паметта за делото и почитта към участниците в Съединението се поддържа чрез ежегодното пресъздаване на тези събития.
България след Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров. За първи път България и българите са във фокуса на общественото внимание във Европа вече като субект на историята, а не като обект.
Легендата за Михаил Савов и как става узаконяване на Съединението
На 9 септември 1885 г., три дни след началото на обединението, на входа на тогавашното село Баня, край моста на Стряма, е било узаконено новото българско правителство. Това става на среща, в която участват княз Александър Батенберг и министър-председателят на княжеството Петко Каравелов, които идвали от Търново, и председателят на Българския таен централен революционен комитет, организирал Съединението, Захари Стоянов, с д-р Георги Странски и неговото временно правителство, дошли от Пловдив, за да посрещнат княза. Съратникът на Апостола – Марин Савов, хъш, четник при Филип Тотю, поборник и опълченец от Руско-турската освободителна война, приятел на Иван Вазов от Браила, бил организатор и домакин на срещата. На 9 септември 1885 г. той посрещнал скъпите гости на моста на Стряма край Баня. Там той и старите му бойни другари се прегърнали щастливи, че мечтата им за обединението на България е изпълнена. След взетите решения от Баня всички заедно потеглили за Пловдив, където ликуващите жители на града очаквали князът да произнесе реч и да ги приветства – хората виждали в лицето на Александър Батенберг осъществения идеал за национално единство.
През съдбоносната 1885 година, на тържествата в памет на Хаджи Димитър, които се провеждат на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 година. старите поборници вземат решението за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Захари Стоянов, председател на вече сформирания да осъществи Съединението Български таен централен революционен комитет, възлага на приятеля си още от Влашко, Марин Савов, да оглави Селския комитет на Съединението в село Баня, Карловско. Решението на БТЦРК било Съединението да бъде обявено на 15 септември. Вместо това обаче заради бунта, избухнал още на 2 септември в Панагюрище, още на 5 септември Захари Стоянов обявява в прокламация: „Братя! Часът на Съединението настъпи!“. А на 6 септември Марин Савов със Селския комитет, който ръководи, обявява Съединението в Баня.
6 септември 1885 година е своевременно продължение на националноосвободителните борби на българския народ. Основните дейци са старите поборници. Това са хората, които са взели участие в Старозагорското въстание, в Априлското въстание. Тези, които оцеляват от април 1876 година стават основните двигатели на тези събития. Българските опълченци – стават основата, чрез поборническите дружества. Като стават ясни решенията от Берлинския договор, вълнението е много силно. Създават се комитетите „Единство‘, започва работата на гимнастическите дружества. Това дава възможност на хиляди българи да придобият своя боен, военен опит, стремеж да защитят българщината и държавността. Те изиграват своята роля до есента на 1879 година, когато преминават като резерв в Източнорумелийската милиция и жандармерия. Факт е, че тези хора, които са преминали през огъня на април 1876, през Освободителната война като едни от първите доброволци, които се записват – това са същите хора, които ще извършат Съединението. Захари Стоянов – апостол на Четвърти революционен окръг, Иван Арабаджията, Иван Андонов, Георги Данчов. Тези хора са свързани с Левски, с апостолите от Четвърти революционен окръг, като 6 септември става своебразно продължение на всички тези усилия. Малко познатите герои са хората, които са доброволци в Голямоконарската чета, в Марашката чета, в Конушката чета, които активно участват в събитията. Но малко познат е и фактът, че освен че една от най-свидните жертви е кап. Райчо Николов, прострелян в Пловдив, на площад Джумаята, сред жертвите на Съединението има още петима. Това са хора от Чирпанската чета, които на път за Пловдив биват пресрещнати и убити в престрелка от поручик Жейнов. Така че жертвите са общо седем – защото и самият физически убиец на кап. Райчо Николов – Костадин Тодоров, също е заслужил българин. Той е участник в Освободителната война, председател на поборническо дружество в Пловдив. Това са хората, за които по един или друг начин понякога пропускаме спомена.
Участието на поборника и опълченец от село Баня, Карловско, в тези събития и историческата среща край селото не е случайно. Животът му е свързан с най-големите герои от националноосвободителното движение, както и с най-важните събития от 70-те и 80-те години на 19. век. Той е съратник на Васил Левски от 1870 година. През следващите две години се среща няколко пъти с него, а в края на 1872-ра бяга във Влашко. Установява се в Браила, където другарува със Стефан Стамболов, Филип Тотю, Христо Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов. Един от хъшовете е, които често отсядат в кръчмата на Странджата.
В края на Априлското въстание младият поборник от Баня се включва в четата на Филип Тотю „Балкански лев“ и участва в превземането на Чипровци. През 1877 година се сражава на връх Шипка, Стара Загора и Шейново. Руското командване го награждава с два ордена за храброст. И когато през 1885 година избухва Сръбско-българската война, старият поборник се записва доброволец, взема пушката и отново влиза в бой, да защити родината.
През 1885-а предците ни отвориха широко вратата. И в погубената ни от тъмнини земя нахлу предусещане за светлина – като свобода, просперитет, просветеност, идеал, държавност, единство. Велики дни на опиянение. Дедите ни записаха с думи прости: “Съединението прави силата”. Направиха държава, защитиха я с кръв и развиха – с ум и трудолюбие. И историята им писа отличен още на Шести септември.
Да почетем с минута мълчание геройски загиналите за обединението на един народ.
