151 години ни делят от онази мрачна дата, на която Васил Кунчев, останал в историята като Апостола на свободата, увисва на бесилото.
Както всяка година, традиционното поклонение пред паметника на Апостола на свободата се извърши на централната алея на хълма Бунарджик. В чест на делото му и самия него, стотици пловдивчани се бяха стекли пред паметника на Апостола, за да почетат подобаващо 151-та годишнина от трагичната гибел на най-свидния български син. Церемонията премина с участието на представителни военни формирования – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, кметът на гр. Пловдив – Костадин Димитров, Общински съвет, Областна управа, обществени организации, сред които и Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Историческите данни сочат, че обесването на Апостола на свободата от османците е станало на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя, като към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Т. е. датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т. нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.
Дълги години годишнините от трагичната гибел на Левски се отбелязват официално на 19 февруари.
Честванията завършиха с полагане на венци и цветя на паметника на Апостола и едноминутно мълчание, което премина под звуците на националния химн. Венци и цветя в знак на признателност пред паметта на най-достойния син на България поднесоха институции, организации, множество граждани и ученици. Своя венец поднесе и Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Следите на Апостола
/Дамян Дамянов/
Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях — две лукави и жълти звезди –
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви –
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той — имал сума ти път да върви —
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток –
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.”
Васил Левски ще остане в историята на България и в паметта на българския народ като един от най-видните революционери, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.
Спи спокойно, Апостоле!
