Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине
яла сай Петко йостави
от сванка пусто хайдутство,
на майка ти са додяло,
на майка ти са додяло.
Петко льо, капитанине,
Петко льо командирине,
яла сай Петко йостави
от сванка пусто хайдутство,
на майка ти са додяло.
На майка ти са додея,
на майка ти се додея,
по дене вода носене,
кървави ризи перане
и юнашки глави скриване.
Пусти хайдутлук.
Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
От сванка пусто хайдутство,
На майка ти са додяло.
Петко льо капитанине,
Петко льо командирине.
Петко Кирков Каракирков (18.12.1844 – 07.02.1900), известен като Капитан Петко войвода, български национален герой и крупна историческа личност, издиганал се до най-възвишения идеал за свобода, за независимост на България и за мир на Балканите.
Легендарният войвода е сред колосите на национално-освободителното ни движение, заел своето трайно място в сърцата на българите. Животът му е низ от подвизи и геройства в закрила на онеправданото на селение, на бедните, сиромасите, на тракийците от Родопа планина и Беломорието. Съвременник на Апостола на свободата, Капитан Петко войвода остава до края на живота си верен на принципа: „Свобода, равенство, братство.“ След смъртта му родопският книжовник и биограф Стою Шишков, получава писмо от приятел на войводата, което завършва с думите: „Неговото име ще остане със златни букви записано в историята.“
Пред паметната плоча барелеф на Капитан Петко войвода върху сградата на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив, се състоя тържествено честване на 180-годишнината от рождението на патрона на Тракийската организация .
Кирил Мавров, потомък на войводи прочете авторски разказ.
Еленка Стамова, Ели Гьорева, Донка Стоилова говориха за живота и делата на войводата. Всяка възроди спомени, свързани със своя род и защитника на Тракия.
Последваха стихове, песни.
Цветя на признателност поднесоха присъстващите , признателни потомци и граждани.
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОЯ!
