24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий

На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
На този ден, на 11/24 май 1884 г., е роден Войводата Руси Славов – патрон на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.

Силата на народа е в неговата история и опита на предците.
България има с какво да се гордее в Деня на славянската писменост и култура.

Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. “Мисъл”, 1892, кн. IX-X]

Химнът на Деня на българската просвета и култура – „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл”. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.

Светите братя Кирил и Методий са създатели на първообраза на българската писменост – глаголицата. Създават я през 855 г. във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.

Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

24-ти май е Ден на светите братя Kирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Ден превърнал се в символ на духовността на българския народ и неговата воля да пази своя език и култура, на азбуката, която ни дава на нас, българите, гордост и вдъхновение. Тя е най-силното оръжие за оцеляването ни като народ и държава, защото азбуката и писмеността ни направиха достойни сред другите народи в Европа, извън границите на нашата родина, поставяйки ни на картата на световното културно наследство.

Освен достойното място в пантеона на човешката цивилизация, българското писано слово е онази сплав, която държи нас българите заедно. Ние сме горди и черпим вдъхновение от нашата азбука, защото тя е символът на нашите бъднини като нация.

Почитайки делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, почитаме себе си, своя род и Отечество. Родовата ни памет задължава да предаваме на бъдните поколения завета на българското слово.

Азбуката и писмеността се оказаха най-здравите основи за оцеляването на България в трудните времена.

“Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“.

С тези думи Константин-Кирил Философ се изправя срещу триезичната догма във Венеция и защитава правото на богослужение и книги на славянски. 

Между 250 и 300 милиона души по света пишат на кирилица. Тръгнала от българските земи, днес тази азбука е в основа на целия славянския свят. А България е държавата, благодарение на която оцеля славянството и тази култура. Което е основа за национална идентичност, самоопределяне и самочувствие.

България има своя принос в европейската култура. Кирилската азбука, създадена в България след идването на Кирило-Методиевите ученици, става емблема на славянските народи. Кирилицата, преводът на християнските книги и създадените на територията на Първото българско царство през Х в. литературни школи са основата, върху която израства цялостната славянска културна цивилизация от Средновековието до наши дни.  България задава основните параметри на славянската литературно-книжовна дейност  с преводите от гръцки, които се правят тогава, и с оригиналните творби, създадени от първото поколение старобългарски книжовници: Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Козма и др.

Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.

Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. На празничното отбелязване  на 24 май в Пловдивско най-много са пречели гъркоманите, които донасяли на властите за провеждането на „еретичен празник“. Османските власти обаче нямали много против ако  честванията преминават „без много шум“. Почитанието на светците започвало в двора на едноименното училище. В едната част на двора се  строявали учениците, а в другата  – гражданството и войската. Празникът продължавал с шествие до центъра на града. В много редки случаи това тържествено отбелязване на празника било отменяно. Това се случило през 1925 г. поради атентата в „Света Неделя“. Нямало празник и след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. .

Ето, това е огромната роля на Пловдив, който още през Възраждането поставя традицията и налага църковния празник като всенароден, определящ за формирането ни като свободна нация и държава. Това е акт, белязал жаждата на нашите възрожденци за просвета и култура, но и акт на смелост във времена на робство.  Защото 24-ти май е и чистият израз на волята да опазим себе си и своята идентичност, така както Найден-Геровите ученици застават смело в защита на своя език и култура на 11 май 1851 г в Пловдив.

Честит 24-ти май !

Честит 11/24 май, рожден ден на Войводата Руси Славов и патронен празник на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“