Почитаме паметта на падналите български воини при Одрин
и на загиналите в тракийския геноцид
26 март е паметен ден в нашата история.
От 20-те години на миналия век тракийските дружества почитат на този ден подвига на българските войници и офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през Балканската война и паметта на онези хиляди избити от турската армия и башибозук, бягайки от родните си места към Свободна България.
За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои. Toй е и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.
От 2006 година, с постановление № 62 от 23 март, Министерски съвет на Република България обяви 26 март за Ден на Тракия. Оттогава Денят на Тракия се чества тържествено в цялата страна като ден за памет и почит към хилядите тракийски българи, прогонени от Одринска и Беломорска Тракия, намерили подслон в пределите на България. Той е символ на победата на човечността и единството, паметен ден в българската история, ден на преклонение и почит към героите от Одрин и помен за душите на невинните.
В Пловдив тържествено се отбеляза Денят на Тракия и 113 години от превземането на Одринската крепост от Българската армия по време на Балканската война от 1912-1913 година, с организатор „Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“.
Залата в центъра на сградата на Тракийското дружество, бе пълна. Стекли се бяха официални гости, членове, съпричастни, приятели, познати, колеги, хора, които помнеха случилото се от разказите на своите баби и дядовци и за които тракийската кауза не беше безразлична. Специално присъствие отбелязаха почетният консул на Италия в Пловдив господин Джузепе де Франческо, командването на Специални сили, госпожа Денислава Ангелова председател на Младежки гвардейски отряди, поколенията историци от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, представители на Община Пловдив, Огромен букет носеше Петър Тодоров, предишният началник на Първо районно управление в Пловдив, съсед на Тракийското дружество, личен приятел на председателя на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ госпожа Нонка Матова. Хората се шегуваха дали това приятелство е отпреди той да стане главен секретар на МВР, или, типично за съвремието от след това, но стигаха до извода, че каквото и да е, е стародавно приятелство. Петър Тодоров бе придружен от тракийката Катя Стайкова, изпълнителен директор на “Клъстер Тракия икономическа зона”, част от хората, превърнали Пловдив в най-привлекателната инвестиционна дестинация за високотехнологични производства в Югоизточна Европа.
Програмата на честването водеше госпожа Пенка Ендарова. Слабата, красива жена дирижираше умело и професионално представянията.
Централното слово за събитията , станали на този ден, 26 март 1913 г., в който е превзета Одринската крепост от силите на Българската армия през Балканската война (1912 – 1913), както винаги произнесе бригаден генерал Янко Янев, знатен, родови тракиец.
„България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история“, бяха началните думи на генерала. „От силите на Българската армия през Балканската война (1912 – 1913) са пленени 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество. Обсадата на Одрин започва на 24 март през 1913 г. Българската армия успява да разкъса преградите и телените ограждения за две денонощия и да пробие фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу. Българските сапьори са убити, а войниците хвърлят шинелите си върху бодливата тел, за да преминат. Устремът е страховит. Лавината български войници навлиза в укрепленията и битката преминава в атака на нож и ръкопашни бойни схватки. На 26 март 1913 г. по нов стил (13 март по стар стил) е превзета считаната дотогава за непревземаема Одринска крепост. Смелият подвиг е извършен от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. В поздравителната заповед от 26 март 1913 г. генерал Георги Вазов, командващ източния сектор на атаката, гордо заявява: „Офицери, подофицери и войници … вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин“ – думи, които всеки българин трябва да си спомня с гордост и днес. Командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише в спомените си, че военните среди са били учудени от превземането на крепостта и този подвиг е успял да издигне името на България и да прослави българското войнство по всички части на света.
Генерал Янев не спря разказа за случилото се. И за последвалото изтегляне на българската войска от новоосвободените територии, поради Втората балканска война и за жестокото разорение на тракийските българи през 1913 г. останало в историята като геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия, извършен по време и скоро след Междусъюзническата война в Източна Тракия и Източните Родопи. Геноцидът, извършен от Османската империя, е насочен против 300 000 българи. Според историческите данни убитите тракийски българи са около 50 000-60 000 души, което се равнява на 20% от българското население в Тракия. Останалите българи с християнска вяра са прогонени от тези земи.
В приветствията за Деня на Тракия, към „Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“. Катя Стайкова, със сълзи на очи, разказа за трудното време на тези гонения и как прадядо и е бил набит на кол, а прабаба и – изгорена жива, с другите жени, потърсили спасение и Божия закрила в местната църква. Случило се в късната есен на 1913 -та…Тракия, земя многострадална…
Почетният консул на Италия в Пловдив, господин Джузепе де Франческо, поздрави тракийците и направи паралел между днешното размирно време и онова отпреди 113 години. Впечатлен от себежертвата на отколешните българи, запита : „ Войни и военни действия ли трябва да има, за да сме такива, като онези хора? Продължителният мир и по – добрият живот ли ни направиха по – лениви и пренебрежителни към важните за всички ни събития? Особено младите…“
Посипаха се поздравления. Особено мили бяха тези на Георги Найденов, син на Васил Найденов, първият Председател на „Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ от посттоталитарното демократично време, превел организацията през смутните години на началото на прословутия преход, на командването на Специални сили, на госпожа Денислава Ангелова председателят на Младежки гвардейски отряди, на поколенията историци от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
Със специално обръщение, поздрави тракийците и Председателят на „Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ госпожа Нонка Матова.
„ Носим в себе си родовата памет,“ каза тя „ На този свят за тракийци ден, честваме подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на Родината. Тачим, помним и предаваме на поколенията завещанието на предците :“ Не забравяй, но не отмъщавай!“, е непреходния девиз на мъдрия. Мирът и държавността, извоювани с толкова дадена кръв, жертви и мъки, са постигнати трудно, не са ни дадени даром. Знаем, че няма добра война. Защото в края на всяка една война победители и победени плачат и оплакват своите жертви. Затова, за да не страдат последващите поколения от ужасите на войната, но за да почувстват страха на притиснатия, България, която не е малка, нито бедна, мъдро е дала приоритет на спорта, в условията на контролирана среда и силна конкурентност, всеки да има възможност да се изяви и развие специални качества и умения.“
Програмата приключи с майсторските изпълнения на малките певици от секцията на дружеството в град Сопот, с художествен ръководител Ваня Узунова.
Трио „АрТаланти“, съставено от Мариана Иванова /8 год/, Хрисиана Палийска /8 год./ и Виктория Вълкова /8 год./ изпълни „Пиринска китка“.
Стефания Грънчарова /11 год./ изпълни „Рано ми е море слънце огреяло“, Виктория Вълкова /8 год./ – „Българско дете“ , Мариана Иванова /8 год/ – „Дано, Дано“ , Хрисиана Палийска /8 год./ – „За теб, Българийо“.
С последната песент “Пак съм у дома“, изпълнена от Лилиан Чокова на 12 години, завърши Денят на Тракия, 26 март 2026 година.
Поклон пред паметта на героите, загинали за свободата и обединението на България и хилядите невинни, останали завинаги в полята на Тракия!
