26 март е ден за помен и поклонение пред подвига на българските войни, паднали край Одрин и хилядите знайни и незнайни жертви – старци, мъже, жени и деца, загубили живота си из тракийските полета по време на Балканската война и последвалите гонения.
На 26 март се навършиха 109 години от превземането на град Одрин от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. В тази битка срещу обявената за непревземаема Одринска крепост, българският войник изумява света със своя подвиг, който слага край на Балканската война.
Военните описват сражението в учебниците си по военна история и тактика. Политиците подписват последвалия Лондонски мирен договор на 17 май 1913 г., съгласно който предоставят почти цяла Тракия на запад от линията Мидия-Енос на България.
Триумфът от тази победа много скоро е помрачен от трагедията на стотици хиляди българи, които през лятото и ранната есен на 1913 г. са подложени от турската войска и башибозук на гонения, разорение и физическо унищожение. Погромът над беззащитното българско население няма аналог в новата ни история. Професор Любомир Милетич го определя като „Разорението на тракийските българи“ . След Втората световна война подобни действия придобиват съвременно наименование „геноцид“.
С постановление № 62 от 23 март 2006 г. Министерски съвет на Република България обяви 26 март за Ден на Тракия. Оттогава Денят на Тракия се чества тържествено в цялата страна като ден за памет и почит към хилядите тракийски българи, прогонени от Одринска и Беломорска Тракия, намерили подслон в пределите на България.
Тази дата е символ на бойната слава на българската войска и стремежът на тракийските българи към свобода и присъединяване към Отечеството.
На специално тържество в Тракийския културен дом в Пловдив, Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ почете паметта на предците.
Певиците запяха „Ясен месец“ – химнът на Странджа, Ели Гьорева проследи хронологията на случилите се събития, Кирил Мавров от секцията на писателите, прочете извадки от своята книга „Войводата Руси Славов и други герои“. Свещички загоряха за упокой на душите.