8 март – Честит празник, дами!

Жените в Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“  обичат букети, но предпочитат живите цветя

8 март е Международният ден на жената. Празнува почти цял свят. 
У нас мнозина го почитат и като ден на майката. Макар че сред християните такъв е и 25 март ​- Благовещение.

Жените от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ се бяха събрали да отпразнуват 8 март. Празникът на майката, на жената. Или просто още един повод да са заедно.

Смятаха, че Денят на жената е чуден повод хората да изразяват своята любов и почит към всички. Не само към нежния пол, към семейството, към роднините и близките, към приятелите и съседите, към познати и непознати. С жест, бутилка вино или нещо друго. 

Бяха си подготвили цветя. Най вече такива с корен, за да останат живи и по- късно, насадени в дворове и вили, за да запазят по- дълго спомена една за друга, за доброто и обичта. Защото е хубаво да отбележиш всеки празник, като засадиш нещо красиво.

Какво и как празнуваха и какво искаха жените?

Ако цитираме един забавен филм от, както те го казваха, добрите им времена, те искаха да се върне и онова спокойствие, когато можеше посред нощ спокойно да се разхождаш навън пък и да се прибереш необезпокоявано. По-специален ли им беше този ден, 8 март? Ако да, защо? Защото бе празник и за тях ли? Пускаха си песни, танцуваха, споделяха.

Коя колко празника ще има през март и не само, а и други важни поводи за празнуване. Въобще, поводи за купон много. Настроението не им липсваше. Носеха го и от  домовете си.

Ели Гьорева, Донка Стоилова, Пенка Ендарова, Еленка Стамова, Каменка Крушкова, Анка Иванова, Ненка Стаменова, Снежа Асенова, Иванка Велева, Славка Канина, Иванка Гунчева, Денка Демирова, Димитрия Вълова, Ангелина Неделчева, Йонка Ненчева се бяха събрали, както винаги, в хубавата зала с огледалата, в сградата на дружеството, Тракийският Дом, както го наричаха от време оно и си приказваха.

Говореха, как преди, в детството им, Осми март бил ден на майката на всяка една, приемали го като деня на мама. Така били свикнали през годините, така го усещали. А сега вече го чувствали и като свой празник. Но всъщност важното било да се покаже уважение към жената, нямало значение кой как го празнува. 

Споделяха какво харесват и не харесват, но всички се обединиха накрая, че така или иначе, важен е жестът, който ще направи човекът до теб. Че всеки ден трябва да е празник на жената!  Затова, казваха, подарете едно цвете на жената. Но не само на 8 март, а всеки ден! Тя ще се радва. Особено ако е от съпруг, деца, внуци.

Говореха и друго: че в тази действителност, която ни заобикаля, 8 март трябва да бъде  отбелязван все повече като голям  празник от Календара на празниците, защото все по-малко жени искат да бъдат майки! Но и, че все по-малко жени, след като вече са станали майки, не искат да се откажат от майчинството, защото били самотни майки. А мъжете? Семейството като институция?! И, че държавниците явно са абдикирали от грижата за основната единица на обществото – семейството и са го оставили на който и да е?!

Може би са го подхвърлили като горещ картоф на самите хора, разсъждаваха жените. По самопреценка – „самоопределяйки се“, както се шегуваха, или на църквата, или на общности като нашата… И защо ставаше това?

Питаха се.

Споделяха, че колкото и в днешно време да говорят за правата на жената, става все по-тежко на нежния пол.

Затова всеки ден трябва да бъде празник за жената! Който обаче да не трябва да може да бъде осъществяван от държава или от международна организация, както рутинно се е случвало в годините след Втората Световна война. Защото около празници и поводи , за да се усвоят едни, уж отпускани за самите тях пари, се натрупва прекалена еуфория и преекспонирана истерия, която натоварва и дразни. А това са парични средства от техните данъци, уж за самите тях! И как пак надделява гръмогласното, за сметка на рационалното.  

Трябва по-спокойно да приемаме нещата, казваха жените. Да се отпуснем, да се веселим. Защото празникът го прави семейството. Защото там децата ще донесат радост на майката, а съпругът ще даде своето внимание. Защото това винаги са били най-щастливите моменти, които сме имали.

След като е женско царството, празникът винаги е налице. Много хора сме, плюс кучета, котета и животинки. Проблеми нямаме, да му мисли Министър – Председателят!

И едно последно интересно допълнение, за всички жени и семейства по света:

Нека вашият път да е осеян с цветя и съпътстван само от положителни емоции!
Нека домът ви бъде изпълнен с радост и всичко в живота ви да е любов и светлина!

BulgarianEnglishRussian