8-ми март е денят, в който жените от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ си припомнят и почитат всички тракийки в миналото, които проправяха пътя ни дотук като стожер на семейството, възпитание на децата, спокойствие в дома и общността, в изконните стремления към мир и благоденствие.
Магда Петканова, Петра Мечева, Нонка Матова, известни и неизвестни жени – воеводи, инженери, лекари, учени, са само част от имената в Тракийската организация, доказали до наши дни пълният еквивалент между двата пола във всяка сфера на живота.
В своя културен идентитет българинът винаги е давал приоритет на жената майка, пазителят на ценностната система и морал, грижовникът за по- добро битие на семейството – градивна единица на обществото. Постигането на хармония и баланс в поколенията, в семейството, в обществото, е умение, което във вековете майката на децата му успешно е владяла.
Обявен за Международен ден на жената от ООН през 1977 г., 8 март се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
Със саморъчно изработени пити, баници и стари бабини рецепти, жените от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ споделиха празника, поверията, заветите, нарекоха здраве и мир за всички добри хора по света.
Както във всеки вторник и четвъртък, така и в този ден, дамите от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ се бяха събрали в един от салоните на сградата на Дружеството – Тракийски културен дом в Пловдив. Някои казваха, че сградата била по – позната под името кино „Тракия“, други – под името на разположената по- късно в нея дискотека с космическото име „Марс“, но всички признаваха в едно: не сме космонавти.
Денят беше особен, защото датата бе особена – 8 март – Международният ден на жената.
„Да“, твърдяха жените, „този ден са ни го спуснали мъжете, за да работим повече от тях!“
„И за тях.“ добавяха други. „То не стига, че отглеждаме и тях и децата и къщата и какво ли не още.“
Трети, по – наперени, дълбокомислено заключаваха: „Ами да, то, равенството, за какво е? Да се равняваме с тях, да сме по – резултатни, пък другото – после.“
„Потупване по рамото“ смееха се.
„Недей!“ стресна се дама. „Председателката на дружеството е генерал, пък и майор, с две звезди на пагон, а е жена. И се знае, че генерал по рамо не се тупа!“
Жените се ослушаха и заключиха: „Е, може би пък да сме били по- напред и от Европейския съюз! “
Ваня Гунчева бе донесла картини, изрисувани от нея.
„Красота в очите, светлина в душата.“ твърдяха всички. „Майстор е.“
Много бяха погачите, питите, витите баници. „Стара е рецептата“ смееха се майсторките Донка Стоилова, Ненка Стаменова, Каменка Крушкова, Ваня Гунчева. „Стара като родовете ни.“ „ Умни са били, работливи, кадърни. Гледали са в бъдещето. Ето каква голяма и хубава сграда са построили, за да се събират поколенията, да пазят паметта кои и какви са били.“
Добре им беше на душите. Топло и светло.
И се събираха с удоволствие, не само за да се видят. Определяха и бъднини и съдба. Най малкото на деца и внуци.
Но този ден бяха определили за себе си. За майсторството и оставеното в паметта им от майки, баби, прабаби.
Инженер Еленка Стамова, председател на Контролния съвет на дружеството ги успокои и прикани да започват. Ели Гьорева, лъчистият вечен секретар, разказа за историята на този ден. И за идеята да бъде национален празник, която всички приветстваха, съжалявайки, че не се е получило. „Е, казваха, може пък да има и нещо добро в това, че не е обявен за празник. То мъжете само си търсят повод да празнуват. Нямаше да има извинение.“
Ели рецитира стихотворение. Запя песен. И всички запяха. Заедно. Така, както майките и бабите им са пяли, когато се съберат. Ани, Камена, Гинка, Денка, Катя, Верка, Ваня, Димитрия, Снежа, Донка…
„Пяли са, каза Елито, докато са работили. Ето, вижте картините на Ваня Гунчева, питите на Ненка, Доня и Ваня, плетивата на Снежа Асенова и Донка…“
„ От майка ми и баба ми са “ прекъсна я Донка.
„Ти пък,“ възропта Елито, „а терлиците Снежа ги е плела сама, нали трябва да го можем за внуци, да им е топло на крачетата.“
„Де ги“ въздъхнаха жените.
„На мен поколението ми каза като искам внуци да си ги правя сама.“
„Дай да си гледаме празника, пък дано се усетят, че много свободни изведнъж станаха“ рекоха жените и продължиха с песните и танците. Такива, каквито ги помнеха от поколения.
Благослови ме, майко!
Рада Казалийска(8 юли 1821 – 14 декември 1907 г.) – първата българска поетеса
В часа на тежката раздяла,
кога езика ще мълчи
и сълзи, сдържани с мъка
ще тегнат в моите очи.
Вдигни над мен десница свята,
благослови ме, майко ти,
над моя път посред тъмата
лъча закрилен да блести.
Да не забравим идеала,
вкърмен на твойта чиста гръд,
и туй, което си ми дала,
да не покитя в прашний път.
Благослови ме – храбър войн
със себе си да бъда аз –
герой за подвизи достоен
та в онзи безпросветен час,
кога ме тъмна скръб обсеби,
припомнил име на жена,
на обич, майко, към тебе,
аз нека да не прокълна.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДАМИ!
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ , НАЙ – ВЕЧЕ НА ТОЗИ ДЕН!
