Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ започна подготовката за честването на 150 години от Априлското въстание и 70 години от членството на България в ЮНЕСКО. Юбилеите ще бъдат отбелязани с научни форуми, музейни експозиции, концерти, състезания. Събитията ще бъдат разположени и изпълнявани през цялата година.
На 23 април 2026 година, от 17.30 часа, в Исторически музей в Перущица, ще бъде открита VII съвместна изложба на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ и Исторически музей Перущица. Изложбата „Хладни и огнестрелни оръжия, използвани в Националноосвободителните борби на българския народ, запазени във фонда на ТДВРС“ е посветена на 150 годишнината от избухването на Априлското въстание.
В българската историография, 19 век, във втората половина на който избухва Априлското въстание, е изключително интересен, динамичен откъм събития, превратности, законови разпоредби, изменения, икономика. Забележим е огромният подем в национално освободителните борби, довел до освобождението на България и възстановяване на нейната държавност. В сложната картина на взаимодействието на българите с османските власти в периода след реформите в Османската империя, до Освобождението на България през 1878 г., особено интересни са нюансите. Османската административно – правна система издава поредица от нарочни закони, с които допълва, въвежда, или отменя отделни привилегии на раята, вървящи ръка за ръка със специалните специфични задължения и предназначения.
Периодът е характерен със засилване на революционната активност на българската емиграция в Румъния и Сърбия. В страната навлизат четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, после и на Христо Ботев, за активизиране и подкрепа на избухването на общонародно освободително въстание. Венец е избухналото Априлско въстание, потушено от Османските власти с изключителна жестокост над мирното население. Всичко това предизвиква оформянето на т.нар. Източен въпрос, станал най – главен в живота на Балканите, Русия и Европа по това време.
Великите страни се активизират и по инициатива на Русия предизвикват Константинополската посланическа конференция /1876/1877 г./, взела решение за възстановяване държавността на България в рамките на етническия диоцез. Тъй като Турция отказва да приеме и подпише взетото решение за изпълнението му по мирен начин, се стига до Руско – турската, Освободителна за българите, война от 1877/78 година.
Изложбата е свързана със състоянието на населението в диоцеза Тракия. Получили специални задължения, които им осигуряват достъп до оръжие и подготовка за боравене при събития, през 19 век българите се въоръжават. Роят се чети и войводи, сред които се откроява името на легендарния Капитан Петко войвода, знаков основоположник на Тракийската организация и тракийските дружества по места. Хладните и огнестрелни оръжия, използвани в националноосвободителните борби и въстания на българския народ, запазени във фонда на ТДВРС, заслужават сериозно внимание. Те не само носят информация за ползвалите ги личности и припомнят събития, съществени за страната ни, но и са принос в материално – културното наследство на 19 век.
Проследявайки големият отрязък от време и години извървян общностен път, уредената поредна експозиция от фонда на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, гостуваща в Исторически музей Перущица, дава представа за същността, историята и живота на дружеството и на неговите членове. оформили съдбата на страната ни.
По-долу може да прочетете извадка от решението на Константинополската посланическа конференция, където на страница 150 страница взимат решение за възстановяване държавността на България.
