ПАМЕТ ЗА ТРАКИЯ – Петра Мечева

В публикацията може да прочетете, а също и да изтеглите книгата на Петра Мечева “Памет за Тракия” , а също така и да прочетете литературната критика на поета Никола Инджов.

От 1997 г. пред-седател на възстановения Тракийски женски съюз в България, член на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България. Общински съветник в Стара Загора мандат 2003-2007 г. Автор на книгите „Памет за Тракия” (2011), “Родени в Тракия, родили за Тракия” (2014), на редица статии по професията и над 100 публикации на тракийска тематика. Умира на 10 декември 2022 г.

Ето какво пише поетесата и литературен критик Елена Алекова:

Доброто ли свърши, че хората престанаха да говорят за него? Или природата на човека сама срещу себе си тръгна, че човекът престана да търси съзиданието?

„Памет за Тракия” категорично опровергава съмненията от този род. Има още красота! Има още добро! Има още хора, които градят – издигат мостове между минало и настояще, прокарват магистрали от настояще към бъдеще. Защото бъдещето започва от днес. Защото бъдещето започва от нас. Ние идваме от миналото и отиваме в бъдното. И само от нас зависи дали ще бъдем дос­тойни наследници на предците си и достойни предци на онези, които след нас идват.

Паметта е центърът, около който в книгата се събират и наслагват преживелици, внушения, събития, радости и сълзи, любов, поклон, благодарности, признателност. И над всичко – дела, дела, дела… Защото паметта има много измерения. Тя е не само функция на съзнанието, способност да помним и живеем с онова, което е било преди нас. Но е и преди всичко наше лично участие в съхраняването на историята, в изграждането на спо­мена за случилото се, в оставянето на знаци, по които идващите след нас ще знаят за нас и за нашите предци. Самата книга е памет, дело за запазването на паметта. Памет лична и колективна. Памет за незнайните ни деди и за рода, сред който непосредствено сме расли. Памет за стореното от нас днес.

Макар че разказва за исторически събития от близкото ни и по-далечно минало, „Памет за Тракия” не е учебник по история. Но със сигурност е учебник по родолюбие, белязан от сърцето! Съставена е от четири части: „Крепост на българщината”, „Тракийската памет разказва”, „Вградената тракийска памет” и „В родните места на предците ни”. Но преди тях са включени два разказа („През погледа на едно дете” и „Сватбената пре­мяна на леля Керана”), чрез които авторката съприобщава своята съдба с колективната съдба на бежанците от Тракия, злочестите деца на българската история. Това предопределя високия емоционален градус на споделеното тук и в следващите раздели на книгата и оправдава всичко. И, разбира се, съпричастието – едно от най-естествените човешки качества. Съпричастието към людската мъка, към незаслуженото страдание. Оказва се, че в съпричастието се таи огромна съзидателна сила. Благодарение на нея Съюзът на тракийските дружества в България не просто се възроди от съсипните, но и откри нови пътища за развитието си, нови посоки за дейност­та си. Мисленето стана по-мащабно, европейско. Делата прехвърлиха границите на страната.

Тъй и завещаха предците ни: „Не забравяйте, но не отмъщавайте!” И затова – през изплаканите и неизплакани сълзи в очите им, през безмерната печал в душите им, през стаения им упрек към онези, които можеха да помогнат и не помогнаха, през мълчаливия им протест към съдбините – небивала дейност на потомците по възстановяване на паметта (издирвания на очевидци и за­писи на разказите им, издигане на паметници, паметни плочи и знаци, провеждания на паметни събори, покло­нения, тържества и вечери, научни конференции…). За да не забравяме! И все в името на живота, а не на смъртта – Тракия без граници, Тракия на сърцата. За да не отмъщаваме!

Петра Мечева разказва за стореното от СТДБ през погледа си на председател на тракийското дружество „Одринска епопея” в Стара Загора и председател на Тракийския женски съюз. Разказва и за приноса на старозагорските тракийци в съзиждането на паметта. Като жена разказва просто и ясно, разбрано. С чувствително безизкусно слово предава послания. Който има уши – да чуе, да знае, да помни. Така постепенно през нас се откроява и нейният образ – като един от съзидателите на възродената тракийската организация, като един от строителите на съвременна Стара Загора.

Дай Боже да се появят повече книги за паметта! Дай Боже да се появят повече книги за Тракия! Защото са книги за съзиданието!