В делата, достойният се ръководи от справедливостта,
а простият-от изгодата! ” Конфуций
С вперен поглед в миналото, светът се движи към бъдещето.
Знайно е, че миналото гради настоящето, а то оформя нашето бъдеще. Гордеем се със славното минало, когато България е била империя и една от силните държави в Европа, вървейки рамо до рамо с Източната Римска империя (Византия).
Въпросът е какво правим, какво , колко и как постигаме? Дали сме активни, имаме ли идеи, реализираме ли ги, възпитаваме ли разбирането, че трябва да оставим света малко по-добро място след себе си? Или оставаме с показен вид с веене на байраци с повод и без повод, с шумни прояви – разминаването, което кара много хора днес да бърчат вежди и да гледат криво, когато се говори за патриотизъм.
Проблемът настъпва, когато приемем, че това е достатъчно, когато историята не се осмисля,не се търси причинно – логическата връзка, а се наизустява като табела с важни имена и дати.
В целия нормален европейски свят политическото поведение на гражданите има много силен семеен и родов елемент. И патриотизмът всъщност съвсем не е нещо укоримо, той е откровено благородно чувство, стига към него да се подхожда с благородство и лична чест и не с идеята, че трябва да покажеш нещо и околните да ти се възхитят и да ти ръкопляскат.
Но едното включва работа, мислене и активност, докато другото е лесна, показна индулгенция пред обществото.
Живеем в интересно време. Според китайците, това е проклятие.
Но времето ни е такова, с наличие на едно до голяма степен инертно в гражданските си задължения общество, голяма част от което не проявява почти никаква предприемчивост, или я свежда до нивото на чист меркантилизъм.
Означава ли това, че все трябва да приемаме идеята, че някой друг трябва да ни оправи държавата, че от нас нищо не зависи? И да приемем , че няма гражданско общество, а само партии, за които да гласуваме волю – не волю, или ако сме „умни“, да се котираме в някоя?
Защо всички единодушно се съгласяват, че всъщност държавата не работи, когато вече близо 34 години така и не си направиха труда да разберат как точно работи собствената им държава? И не е ли тя продукт на гражданското общество, на същите тези граждани? Знаем ли, че колкото пъти собствената ни Трета Българска държава е изпадала в криза, толкова пъти гражданското общество я е спасявало?
„Умният се учи от грешките на другите, само глупакът от своите собствени.“ гласи френска поговорка.
Предстои на всички ни нов етап, в който, за да не преживяваме тепърва кризи, трябва да овладеем незрялостите на нашето развитие, на съзряването ни като членове на такава гражданска обществена структура и връщането ни към цивилизованата орбита. Вижда се, че в обществото, като цяло, съществуват дълбоки ценностни раздори. Много по тежко е, отколкото хората си дават сметка.
ТДВРС е стара организация. Учредено е на 15.01.1897 година в Пловдив. Има стратегическа визия и стъпки, които да покажат, че се движим към стратегическите цели, които са декларирани в Устава и Основните насоки. Но за да се случат качествените резултати, всеки трябва да отблокира капацитета си и да се впрегне в активна обща работа, да спре да се спасява поединично. Да излезе наяве истинското олицетворение на добрата страна в нашия дух – да стигнем от най ниското до най високото ниво и да продължим да се развиваме.
Крайно време е да спрем да търсим славата в миналото, а да поработим за нея сега.
На петнадесети ноември в град Ракитово, на събрание на членовете на ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО “ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ” , в присъствието на Председателя на Дружеството ген. Нонка Матова, бе обсъдено и прието Решение за изграждане на секция към ТДВРС в град Ракитово. Хората си спомняха за съществувалата мощна , голяма структура, преди години. И имаха желание да възродят дейността, както и мащаба.
Присъстващите местни членове на ТДВРС от град Ракитово, Свилен Топчиев, Анна Кантарева – Митева, Гергана Чолакова, Георги Балкански, Тодор Тодоров, Стефан Сергиев, Асен Салкин, Георги Пелев констатираха, че желаещите са много, а необходимостта от социални и всякакви контакти и дейност са абсолютно належащи, особено в сегашното съвремие. Разстоянията са голями, времето е трудно, поради което изграждането на такава секция е в името на развитието на общността. Дадоха име: «Секция «Беси» на Тракийско дружество «Войвода Руси Славов» – град Ракитово», за да напомня за корените, бита, нравите и обичаите на хората в тази героична планина – Родопа. Избраха за председател инж.Свилен Топчиев – краевед , за зам. Председател – г-жа Гергана Чолакова, а за секретар – касиер – г-жа Анна Митева. Г-жа Матова разясни, че всички органи на секциите по места имат спомагателен и доброволен характер. Практикуват се поради отдалечеността на населените пунктове и необходимостта от взаимопомощ и взаимен контрол за развитие на дейността. Официални са избраните от Общото събрание на ТДВРС съгласно Устав и регистрирани в АВп.
Високопланинският лекоатлетически маратон Ракитово 2023 е организиран от лекоатлетически клуб Ракитово с председател Тодор Тодоров и община Ракитово. Награждаването извършиха г-жа Виляна Колчева заместник кмет на община Ракитово и почетния гост ген. Нонка Матова Председател на БАСС.
