От днес, 16.06.2013г., в изпълнение на Стратегията на СТДБ „Създаване и развитие на Еврорегион Тракия“, Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ създава в електронната си страница нова рубрика : „ Общество и устойчиво развитие“ .
Целта е, чрез публикуване на информация по темата, да се инициира координацията и мобилизацията на всички ресурси на гражданският потенциал, а чрез подходите на СТДБ, Тракийските дружества по места и нашето Дружество, като едни от най – старите обществено – патриотични организации в България, да се създаде възможност за разширен обмен на мнения и идеи за успешно прилагане на политиката за местно интегрирано развитие между всички основни участници – местни власти, социални партньори, неправителствени организации, частен бизнес, държавна администрация, за да се постигне по – ускорено справяне с предизвикателствата пред нас.
Общество и устойчиво развитие
ЕК препоръчва препоръчва механизми за колективна защита
Комисията иска да се подобри достъпът до правосъдие, като същевременно се осигурят подходящи процесуални гаранции с цел предотвратяване на злоупотребите с предявяването на съдебни искове
13 юни 2013г.
Европейската комисия /ЕК/ представи редица общи, незадължителни принципи за механизмите за колективна защита в държавите членки, за да могат гражданите и предприятията да изискват спазването на правата, предоставени им по силата на законодателството на ЕС, когато тези права са нарушени. Препоръката има за цел да се гарантира единен хоризонтален подход за колективната защита в Европейския съюз, без да се хармонизират системите на държавите членки. Национални механизми за защита трябва да има в различните области, в които законодателството на ЕС дава права на гражданите и предприятията, по-специално в сферата на защитата на потребителите, конкуренцията, опазването на околната среда и финансовите услуги. С препоръката към държавите членки за създаване на национални механизми за колективна защита Комисията иска да се подобри достъпът до правосъдие, като същевременно се осигурят подходящи процесуални гаранции с цел предотвратяване на злоупотребите с предявяването на съдебни искове. Препоръката допълва предложението за директива, която има за цел да се даде възможност на жертвите на нарушения на антитръстовите правила да получават обезщетение чрез съдебни действия в държавите членки. Въпреки че в препоръката държавите членки се призовават да въведат колективни механизми за защита, директивата позволява на държавите сами да решават дали да въведат процедури за колективна защита в контекста на прилагането на правото в областта на конкуренцията по частноправен ред.
„Правните традиции на държавите членки в областта на колективната защита се различават значително и Комисията иска да се съобрази с това. Нашата инициатива има за цел да се постигне по-голяма последователност, когато става въпрос за правото на ЕС“, заяви заместник-председателят на Комисията и комисар по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг. „Тази препоръка представлява балансиран подход за подобряване на достъпа на гражданите до правосъдие, като се избягва система за колективни искове от американски тип и рискът от неоснователни искове и злоупотреби с предявяването на съдебни искове.“
Заместник-председателят Хоакин Алмуния, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Когато гражданите и предприятията, особено МСП, са жертва на нарушения на правилата в областта на конкуренцията, те често се сблъскват с големи пречки пред получаването на ефективно обезщетение. За да се преодолеят тези трудности, предложихме директива относно исковете за обезщетения за вреди при нарушаване на антитръстовите правила. Тъй като могат да бъдат нанесени вреди на много лица, трябва да има механизми за предявяване на колективни искове. Поради това тази препоръка е полезно допълнение, чрез което се изпраща ясно послание на държавите членки.“
Комисарят по политиката за потребителите Тонио Борг добави: „Днес правим важна стъпка към създаването на рамка на ЕС за колективна защита. Приканваме всички държави членки да снабдят потребителите в Съюза с инструментите, необходими за прилагане на техните права и получаване на обезщетение за вреди, които са причинени от нарушаване на правото на ЕС. Държавите членки трябва да гарантират, че производствата по колективни искове са равноправни, справедливи, своевременни и не са недостъпно скъпи.“
Тракийско Дружество „Войвода Руси Славов“ изпрати циркулярно писмо до Кметовете на Общини в Централна Южна България
Тракийското дружество напомни за новата стратегия на ЕС „Европа 2020” и предложи механизми за връзка и взаимодействие .
05.02.2013 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ,
Във връзка с подготовката за изпълнение на Стратегия „Европа 2020“ и програмирането на регионалното развитие на местно ниво през периода 2014-2020 г. в съответствие със ЗРР, ППЗРР, Концепцията за програмиране на развитието на Република България след 2014 г., Националната програма за развитие 2014-2020 г. и като заинтересована страна – представител на гражданското общество, нашата организация направи анализ на съществуващото положение към настоящия момент за възможностите на администрациите за прилагане на нормативната уредба и предприемането на необходимите действия за постигането на предвидения резултат.
Основната констатация от анализа бе, че капацитета на повечето общински администрации е напълно зает или недостатъчен за правилното и коректно разработване на механизмите, съпътстващата документация и организация за правилно въвеждане и изпълнение на процедурите, водещи до успешната реализация на политиките и постигане на поставените цели.
Ангажираността на нашата организация по отношение на разработването и провеждането на политики, както на регионално, така и на национално ниво, предполага и поемането на отговорност за развитието на обществото и регионите, където организацията е представена.
При направените от нас оценки на различни програми и оперативни планове за развитие ясно се откроиха едни и същи пропуски, допускани при създаването им и възпрепятстващи прилагането им на практика.
Основните грешки допускани от всички администрации:
-
Разработване на механизми, процедури и програмни документи от неспециалисти и липса на експертиза и познания за различните области на интервенция.
-
Преформулиране на вече съществуващи документи и планове в съответствие с формалните изисквания, заложени от нормативната уредба, с цел отговаряне на условията без да е направен необходимият анализ и отчетени конкретните нужди на целевия регион. Този похват покрива нуждата на администрацията за изпълнение на конкретни индикатори чисто статистически, но ефектът от подобни дейности е негативен.
-
Поставяне на неясни цели и индикатори, неясни и неконкретни формулировки, лошо приоритизиране на целевите области за интервенция, лошо финансово разпределение, липса на системи за контрол и отчет. Лошо структуриране и липса на логика и последователност.
-
Създаване на „всеобхватни” документи, които предвиждат изключително разнородни дейности, както по отношение на властовата и финансова компетентност за реализирането им, така и по отношение на секторната им принадлежност. Такива програмни документи се превръщат в свръхамбициозни и нереалистични планове и дискредитират тяхната същност и функция, с което се делегитимира и ролята на местната власт.
За постигането на заложените в Стратегия „Европа 2020“ цели е необходимо да се създаде механизъм за връзка и взаимодействие с бизнеса, социалните партньори, организациите на работодателите и неправителствените организации на територията и обединяването на усилията им, което е гаранция за правилно програмиране и разумно разпределение на ресурсите.
Затова ние предлагаме създаването на формално партньорство с основна цел изграждане на механизъм за сътрудничество при разработването, прилагането и оценката на програми, стратегии и политики.
Уверени сме, че такъв механизъм ще доведе до правилното прилагане на принципите на доброто управление и до осигуряване на информация и публичност при планирането, програмирането, наблюдението и оценката на публични политики, програми и стратегии.
Новата стратегия на ЕС „Европа 2020” налага подобряване на координацията и обвързването на различни политики и национални стратегии, включително на политиката и стратегиите за балансирано и устойчиво регионално развитие в рамките на ЕС, с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж, който да отговори на съвременните глобални предизвикателства пред развитието на страните и регионите.
Както правилно е отбелязано в Методическите насоки за разработване на планове за развитие широкото и задълбочено използване на стратегическия инструментариум в процеса на планиране на регионалното и местното развитие ще има основна роля и все по-голямо значение за бъдещото развитие на националната и местна политика за устойчиво интегрирано регионално развитие.
Въпреки, че правните и институционални предпоставки са налице, прилагането на партньорството в планирането на местното развитие е слабо и до голяма степен неефективно. Причините за това са:
-
Недостатъчно разбиране на важността и предназначението на партньорството;
-
Не са ясни за голяма част от участниците в плановия процес връзките между планиране на развитието, програмиране и използване на различните източници на финансиране;
-
Не е достатъчен капацитета на партньорите, приносът и отговорността им при планирането и реализирането на програмите и политиките;
-
Механизмът за реализиране на партньорството не е достатъчно ефективен;
-
Често се прилага „натиск” върху партньорите;
-
Ползването на външни консултантски екипи при разработването на планове, програми и проекти формират очакването друг да свърши всичко.
Факторите, които влияят върху структурирането на партньорството при планирането и програмирането и на отношението към него са:
-
Местните администрации и отношението им към плановия процес;
-
Собствеността върху ресурсите;
-
Степента на развитие на гражданското общество;
-
Политическата история и необходимото време за промяна на административната култура;
Факторите, влияещи на качеството на партньорството и консултирането са:
-
Ясното разбиране за същността на процеса;
-
Ясните роли и отговорности;
-
Предоставяната информация;
-
Осигуряването на ресурсите, необходими за функционирането на структурите на партньорство и консултиране;
-
Включването на важните за вземането и изпълнението на решенията заинтересовани страни;
-
Доверието между участниците;
-
Времето, необходимо за формиране на ефективни структури за партньорство както и за процесите на консултиране и смислена реакция.
Всички тези фактори следва да се вземат под внимание и да се отчита тяхното въздействие винаги, когато се предприемат стъпки за планиране и консултиране по проблемите на местното развитие. На този етап от развитие на администрациите се открояват следните изводи:
-
Реализирането на принципа за партньорство при планирането и програмирането се изразява в: предоставяне на информация, публични обсъждания и презентации, реализиране на съвместни проекти;
-
Осъществяване на необходимите връзки и взаимодействия с областните и централните структури на управление.
-
Съществуващите партньорства са недостатъчни и недостатъчно ефективни. Отдава се необходимото значение на принципа за партньорство и необходимостта от ново отношение към него, на необходимостта от засилени връзки и взаимодействия както със структурите от неправителствения сектор, бизнеса, ГО, така и с различните институции на всички нива.
Процесът по планиране и осъществяване на регионалното развитие би следвало да включва:
-
Консултации с всички заинтересовани страни за координация и мобилизация на местните ресурси с цел успешно прилагане на политиката за местно интегрирано развитие;
-
Диалог и съобразяване с мнението на гражданите;
-
Обсъждане на влиянието на реалните политики върху ежедневието на хората;
-
Достъп до гражданите чрез предпочитани от тях информационни канали. Чрез тези комуникационни средства се цели да се осигури широка популярност и подкрепа от страна на гражданството като се формират и партньорства със съсловни общности, НПО, бизнес, медии и консултанти в процеса на проектиране и изпълнение на конкретни инициативи.
-
Изграждане на механизми за събиране на актуална информация от заинтересованите страни за техния принос при изпълнението на различни дейности.
-
Разписване на цялостна процедура, конкретизираща системата за координация, съвместните действия с представителите на заинтересованите страни, включително за осигуряване на информация и публичност.
Основните ползи от нашето сътрудничество ще са:
-
Правилно дефиниране на стратегически цели и приоритетите на развитие за периода до 2020 г;
-
Очертаване на изпълними стратегии за постигане на тези приоритети чрез определяне на основните цели, институционалното и финансово осигуряване на планирането;
-
Съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на всички равнища;
-
Мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на целите;
-
Създаване на работещи ефективни взаимодействия с действащите инструменти на ЕС;
-
Създаване на възможност за повишаване на гражданската активност, за динамично развитие на общностите и за формиране чувство на единение и съпричастност към развитието на територията;
-
Стимулиранe на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие;
-
Създаване на условия за реализация на основните права на гражданите, формулирани в българското и европейското законодателство;
-
Интеграция на всички заинтересовани страни към изпълнението на конкретни мерки, заложени в плановите документи, водеща до демократизация на управлението и разширяване на социалната основа на стратегическото планиране;
-
По-добра координация на дейността на заинтересованите органи в процеса на планирането и програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката.
Прилагането на механизма за сътрудничество по време на планирането и изпълнението на публични политики и програми, тяхното управление, наблюдение и оценка на постигнатите резултати означава въвличане на и в консултации със заинтересованите страни в извършването на дейностите от изредените фази на реализация на политиките и програмите. Консултациите имат за цел координация и мобилизация на всички ресурси на територията за изпълнение на плана, както и разширен обмен на мнения и идеи за успешно прилагане на политиката за местно интегрирано развитие между всички основни участници – местни власти, социални партньори, неправителствени организации, частен бизнес, държавна администрация. Формите на консултиране и взаимодействие включват създаването на специализирани работни групи, експертни консултации по ключови проблеми, съвместни комисии за мониторинг по отделни мерки, обществени форуми и дискусии, гарантиращи прилагането на принципа на партньорството.
Бихме желали да установим взаимно полезно сътрудничество с основна цел гарантиране на по-добро стратегическото планиране на регионално ниво за хармонично, балансирано и устойчиво развитие на регионите и общините в Република България, като предоставим познанията, експертизата и добрите практики на гражданската ни организация и нейните партньори, за създаването на нашето по-добро общо бъдеще.
