Уважаеми дами и господа,

Този отчетен доклад съдържа периода от дейността на Сдружение „Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” от 01.01. до 31.12..2020 год.

В края на всяка отчетна година си правим равносметки – какво постигнахме, с какво не се справихме, какво искаме да реализираме занапред и т.н. Ще ни съкруши ли допълнително неизвестността и фактът, че реално нямахме много шансове да вървим по предварителния си план?

Изпращаме една трудна година за всяко българско семейство и за всички ни като общество. Година, изпълнена с критични моменти на страх и несигурност.

Отчетната 2020 бе трагична във всеки един аспект. На този фон не е трудно да се предвиди, че настоящата 2021 година ще е година на глобална промяна. Дали ще е положителна и възходяща или негативна и низходяща зависи единствено от правилните решения и действия на хората,на общностните групи в личен и делови план, на управляващите и на световното управление. На късмет и на Божията снизходителност не бива да разчитаме. Важно е да се знае, че 2021 година ще даде отражение върху следващите години от реализациите на Работния план на страната ни и ЕС и живота в държавата. Ето защо, дали ще излезем от кризата до края на 2021 -а или ще влачим последиците в следващите години зависи както и от управлението на държавите, така и от личната отговорност на всеки от нас. Знаем, че успехът ще дойде с разум и упорит труд. Знаем и, че природата е жестока към проявено безхаберие.Крайно време е да се простим и с илюзиите от 1990-те и да осъзнаем, че са възможни не бързи, а плавни  промени – ако много работим, ако сме граждански активни, полека-лека ще заживеем по-добре. Пандемията отказа много хора и организации от навика да планират бъдещето си

Времето в което живеем е време на възможности и предизвикателства.

Както във всяка една от изминалите години, така и през отчетната 2020 г., извършенотo на този пореден етап от развитието на Дружеството ни  е пряко свързано  със средносрочната дружествена стратегия, така и на база обезпечение, съгласно бюджетната прогноза за събираемост, разработена по информация, подадена по сключените договори за стопанска дейност, съгласно Устав, както и прогностичната, за допълнителни приходи по реда на специалните закони в България.  Разпределението на разходите за 2020 г. е съобразено с размера на предвидените средства в утвърдения на Общо събрание 22.02.2020 г., бюджет на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”  за 2020 г. , но не отразява напълно реалните му потребности, поне на този етап.

Общите приходи, предвидени с бюджет за 2020 г. са увеличени със 43000.00 лв., отделно лихвите, на база допълнителен личен заем от Председателя г-жа Нонка Матова, обезпечен с банков кредит. Това осигури възможност на Дружеството, прилагащо системата на собствено бюджетно финансиране, да извършва разходи  съобразно приоритетните необходимости за дейността си., включително изплащане присъдени дългове по дела главно за отмяна на Общите ни събрания поради констатирани съществуващи или не процедурни пропуски при изпълнението им от нереализиран претендент за власт и към СТДБ за 39441.70 лв за членски внос по Устав на СТДБ за периодиката 01.01.2014 г до 12.06.2017 г. – датата на прекратяване членските правоотношения със СТДБ, съгласно ЗЮЛНЦ,   чрез еднократно предизвестие от Дружеството ни .Изплащането на банковия заем тече, но претенциите на СТДБ за продължаващи плащания със същата обосновка са основа на нови съдебни дела. Това поражда други въпроси : за личната отговорност и морал.

От 01.01.2020 г в ЗДБ на РБ за 2020 г НС на РБ  прие иновативна стратегия за субсидиране на гражданския сектор. В частта му за юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ),съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет, който приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България. С ал. 1 на същия член от закона е предвидена възможност държавата да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез финансирания, но при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи, т. е. предвидено е организациите, които се подпомагат от държавата да отговарят кумулативно на две условия:

1. Да са определени за извършване на дейност в обществена полза и

2. Да има условия и ред за тяхното финансиране в специален закон.

В ЗДБ за 2020 г. в частта за юридическите лица с нестопанска цел, с оглед постигане на по-голяма степен на съответствие на провежданите политики и разпределението на публични средства за тяхното реализиране се възприе финансовото подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел да се извършва чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в рамките на целите и приоритетите на утвърдените им области на политики, от чиято отговорност и компетентност е тяхното провеждане, а не от централния бюджет.

Финансовото подпомагане от страна на държавата на юридическите лица с нестопанска цел следва да става при съобразяване с относимите законови изисквания и при отчитане на специалния статут и значимост на организациите, и следва да води до измерими резултати за обществото при изпълнението на конкретна политика, което не е изяснено в съответните регистри със съответни критерии във всички министерства. Изяснено е в МТСП и МВнР, ММС, но не и в Министерството на културата.

Основания за получаване на средства на ЮЛНЦ по бюджетите на министерствата:
По бюджета на Министерството на културата (чл.17) – 2,128 млн. лв. от които:
1,490 млн. лв. – средствата се предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от министъра на културата на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 31, ал. 2 и 3 от Закон за закрила и развитие на културата;

0,412 млн. лв. – за Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа получава субсидия от държавния бюджет на основание чл. 44 от Закона за културното наследство;
0,226 млн.лв. – Национален дарителски фонд „13 века България” – Национален дарителски фонд „13 века България” получава субсидия от държавния бюджет на основание чл.13, т.4 на Закона за Националния дарителски фонд „13 века България”. Национален дарителски фонд „13 века България” има за цел да организира и подпомага дарителска дейност, извършвана от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

Стана ясно, че от м.юни 2019 г. Сдружение „Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” член на ЮНЕСКО, със статут Клуб ЮНЕСКО към Комисия за ЮНЕСКО – МВнР на Република България. Приели сме да изпълняваме Програмата, която изцяло съвпада с дружествената такава, но към националната следва да има и Работен план за работа с, чрез и от организациите – членове, съобразени с ранг листа по ясни критерии за сигурност и устойчивост и със съответно финансиране на дейността.

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика (чл. 14) въз основа на предвидените финансови средства за хора с увреждания ТДВРС се възползва възможността, като :

– чрез проект сключи договори за трудова заетост за три лица – ХУ чрез БТ – Пловдив от ЕСФ, с които си подпомага дейността;

– чрез проект сключи договор за трудова заетост за едно лице – ХУ чрез БТ – Карлово;

– ежегодно членове на Дружеството се рехабилитират в специализирани центрове. Активни са председателите на секции Сопот – г-жа Лиляна Йотова, Браниполе – г-н Тодор Иванов – починал и за Пловдив- г-жа Ели Гьорева.

На дневен ред е поставен въпросът за все още не структурирания Съвет за развитие на гражданското общество. Средствата са предвидени в бюджета на РБ за 2020 г., но не могат да бъдат предоставени на гражданските организации за финансиране на проекти. Необходимо е по-бързото структуриране на Съвета за развитие на гражданското общество, с регистър и ясни критерии за ранг листа съобразно сигурност и устойчивост на обществено развитие.

На дневен ред все повече се  разглежда като критерий и т.н.Коефициент на устойчивост на НПО.

Всичко започва от това, че един от принципите на демократичната държава – че правителството е длъжно да отделя средства за финансиране на гражданския сектор – в България силно се изкриви след влизането ни в ЕС. Установихме от собствен опит, че предвидените субсидии се дават в много от случите не съвсем прозрачно и много често – „на калпак“, като ясен е примерът с тридесетината партийно гласувани до 2019 чрез НС на РБ организации. През 2020 се видя, че предвидените суми в ЗДБюджет отиват за отделните министерства, като не е съвсем ясно защо и как се финансират. Изключение е видно за МТСП и МВнР. Затова не е чудно, че “ хранилката” със субсидиите всяка година се увеличава с неясни аргументи защо и как се включват новите организации. Няма воля – политическа и експертна, да се ревизират регистрите водени от съответните министерства, като бъдат подредени съобразно с ясни критерии въз основа на употребявания от страните по света и ЕС – Коефициент на устойчивост.

Отслабването на неправитествения сектор е целенасочено – колкото по-силни и устойчиви са организациите, толкова по-силно и осъзнато е и гражданското общество, както и неговият контрол върху случващото се – както по високите етажи на властта, така и въобще за прилагането на всички политики, които засягат хората. Това се вижда и от последното актуално проучване, което показва как се отразяват в очите на хората гражданските организации, тяхната активност и очакванията към тях (Обществени нагласи към гражданските организации, 2020, Алфа рисърч).

Парадоксалното е, че държавата получава за своите структури най-големия дял от чуждестранно финансиране. Стигна се до абсурдната ситуация, че когато правителството получава финансиране от всепризнати и авторитетни международни организации от САЩ, Норвегия, Холандия – не намира проблем. Само един от примерите е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която изпълнява проект за 1 млн. лв., финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Когато обаче гражданският сектор печели проекти в конкуренция, при пълна прозрачност и стриктен контрол – тогава управляващите виждат голям проблем.

Гражданските организации не са част от властта, точно обратното – те са неправителствени, органзиации, в които членуват граждани, представляват граждански интереси и защитават различни групи права. Видно е, че гражданският сектор оцелява, но трудно. Оперативните програми продължават да не са достатъчно гъвкави или въобще труднодостъпни (много често те изискват да се има предварително ресурс, с който се инвестира в предвидените дейности, а след това се възстановяват средствата). Видно е, че все още в оперативните програми неправителствените организации се конкурират за средстрва с публичния сектор например с общини, което е доста неравностойно състезание, или и с частния такъв, което противоречи на философията на ЗЮЛНЦ, че ЮЛНЦ работят на ползу роду! Гъвкавите донорски програми са много малко. Ето защо България продължава да бъде най – бедната държава в ЕС. Според данни на Евростат почти една трета от населението /32, 8 процента/ е застрашено от бедност, или социално изключване. България има също така най- високият процент хора /20.9 процента/ които понасят тежки  материални лишения /т.е. условията им на живот са толкова силно засегнати от липсата на ресурси, че не могат да си позволят например да си плащат сметките, или да отопляват нормално жилищата си. Жестокото ниво на бедност влияе на възможността хората да бъдат активни граждани, на желанието им да участват в доброволчески инициативи и на възможността им да даряват. НПО са освободени от данък върху приходите от дарения, грантове, членски внос , но дължат данък в размер на 10 процента върху печалбата от стопанска дейност. Физическите и юридическите лица имат право на данъчни облекчения за направени дарения на НПО в обществена полза – съответно 5 процента от годишния им доход и 10 процента от нетната им печалба. Няма ограничения за достъпа на НПО до източници на финансиране – национални, или международни. НПО могат да участват в обществени поръчки за стоки и услуги и могат да набират публично средства и от фирми и от частни лица. Единственото ограничение за участието им в стопанска дейност е, че тя трябва да бъде допълнителна и да е свързана с мисията им.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КАПАЦИТЕТ

Отбелязва спад, свързан с постоянните атаки на ГЙЙ и КП срещу ТДВРС, включително регистрацията на друго НПО със същото име – ТДВРС Пловдив, което доведе до объркване и отлив на членове, най – вече недопустимо партийно поляризирани. Подобни атаки се отразиха отрицателно на способността да се привличат лоялни членове и да се популяризира мисията. ТДВРС има ограничени възможности за провеждане интензивни кампании в противодействие на атаките срещу дружеството, или за осъществяване по- мащабни дейности за популяризиране. Като традиционна организация не е несвойствено и за ТДВРС да набира активни привърженици чрез социалните медии, като дейността се популяризира и чрез Фейсбук и Гугъл.

Малко НПО насочват вниманието си към стратегическото планиране. Като цяло само големи организации и такива, които участват в международни мрежи, имат стратегически планове. Неформалните групи имат ясни, но краткосрочни цели, тъй като чрез тях е по- вероятно да привлекат обществеността.

НПО стават все по- малко професионални по отношение и на вътрешното си управление и на начина на организиране на работата си. На много НПО все повече не им достига административен капацитет, за да разработват и прилагат вътрешни политики и имат по- малко служители на пълно работно време, като разчитат на външни консултанти и за проектите си.

Поради недоброто финансово състояние през 2020 г и предходните, както много организации и ние изпитвахме затруднения при привличането и задържането на служители на пълно работно време. Отделно, наетите чрез БТ безработни нямат не само афинитет към тази специфична гражданска дейност, а и отговорност към резултата и работодателя. Ето защо, НПО стават все по- малко конкурентноспособни като работодатели в сравнение с частния и държавен сектор.

ФИНАНСОВА УСТОЙЧИВОСТ

За НПО в България става все по- трудно осигуряването на финансиране на дейността, тъй като намаляват източниците на финансиране.

Финансирането на национално равнище е чрез проекти, главно в ММС, с кратък срок на изпълнение – 6 месеца.  Финансирането на местно равнище е недостатъчно. По оперативните програми на ЕС НПО имаха ограничени възможности. Програма „Добро управление“, ОПРЧР бяха финансирани проекти със социална насоченост, ОП „Околна среда“, „ Наука, образование и интелигентен растеж“.

Постъпленията от членски внос продължават да са незначително малък източник на финансиране.

НПО полагат усилия за продажбата на стоки и услуги, но възможностите им в това отношение са все още ограничени. Сами нямаме капацитет за изпълнение на толкова големи поръчки. Една от ОП на ЕС предлага финансиране на социални предприятия, но НПО следва да се състезават с общините за такова финансиранеи да имат развити мащабни сектори за реализация. Преди години СП „Тракийско творчество“  работещо за ТДВРС е получавало за реализация и предварителни договорености по спецификация чрез участие и представителство в ПМП. Такава е една от формите на помощ чрез държавата!

ЗАСТЪПНИЧЕСТВО

НПО имат достъп до формални канали за комуникация с правителството. ТДВРС участва в няколко обществени съвета, в това число ОС – КВНОЖГ – НС.

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Като цяло услугите на НПО отговарят на потребностите на хората. Принципно НПО предлагат широка гама услуги в области от сферата на образованието, социалните услуги, до подкрепа за младежи, мигранти, малцинства. НПО все повече проследяват резултатите от дейностите си и услугите, които предлагат и използват тази информация пред обществото и дарителите.

Много НПО се опитват да развиват стопански дейности и социално предприемачество , за да си осигуряват допълнително финансиране. Сред дейностите, генериращи финансиране, традиционно са обучения, публикации, анализи, или експертни консултации, или работа с лица в уязвимо положение за производството на различни изделия. Все повече организации подхождат стратегически към разработването на нови услуги и продукти, които могат да продават, за да засилят финансовата си независимост / онлайн магазин darpazar.bg , за продукти на социални предприятия./. Сред тях се включват брандирани продукти, образователни игри, различни преживявания, кетъринг. Има области като здравеопазване и образование, в които по линия на публично – частното партньорство властите не възлагат достатъчно договори за услуги с НПО, дори те да имат необходимия опит. Необходими са ни млади, отговорни и нахъсани кадри. Няма закон за доброволчеството.

СЕКТОРНА ИНФРАСТРУКТУРА

На преден план излиза значението на коалициите, особено между по- големи НПО – примерно коалиция на доставчици на социални услуги, клъстери на големи организации и т.н..Компаниите принципно продължават да ценят НПО и да ги възприемат като партньори.

ОБЩЕСТВЕН ПРЕСТИЖ

 Във времената, в които живеем е по-важно от всякога да се грижим един за друг.Важното е възгледите да не остават само на думи. Можем да имаме за цел ежедневно да храним деца, или хора в неравностойно положение, които не получават необходимата дневна доза в менюто си. Можем и чрез комбиниране изхранването да се извършва в образователен център, за да може децата не просто да преживеят днешния ден, а да получат образование, което да им осигури по-добро бъдеще.  

Приканваме всички да потърсят правилната кауза, в която да се включат, за да помогнат .

Необходими са хора търсещи решения, имащи планове и мечти – за модернизиране на отношенията и обстоятелствата. Така че един ден да имаме онази организация, която вътре в нас заедно обичаме и търсим – с компетентни и качествени професионалисти, човечни и позитивни, и най-сетне: естествено добри хора! Комбинация от лични качества и професионални умения – все по-дефицитни в дните ни. Връщаме се към корените си, когато ги е свързвало не просто работа, а приятелство и близост.

Медиците вече казват, че трябва да си доставяме повече емоции чрез срещи и контакти с близки хора, приятели и познати, което, дай Боже, да стане възможно. Виртуалните срещи, които в момента са основни, не са като срещите на четири очи. Като цяло виртуалният свят изкриви до краен предел представите ни за всичко. В това пространство свикнахме да няма емпатия към близки и познати хора, свикнахме да гледаме на всички модерни техники около нас като някакво спасение, за да може да си комуникираме помежду си. Видно е, че е хората трябва да обменят повече емоции, за да имат истински положителни емоции. 

2020 година беше изключително трудна, но понякога трудностите помагат да разбереш по-добре хората около себе си, през тези дни с колегите се стараехме през цялото време да сме добронамерени и да помагаме на хората.

Изнесена бе информация , че:

– само 7 държави от ЕС имат устойчив НПО сектор:

– има поляризация на Гр. Общество – противопоставяне между две групи

– наблюдава се стигматизация на НПО – 10 страни сред които е и България имат влошаване на обществения престиж:

От Критериите:

– финансова устойчивост – е  най слабия показател в региона. Резултата за България за 2018 г е 3,4 – по- слаб от 2017г.

 – правна среда – най – добър за нас сред останалите – 2,5

– застъпничество

– организационен капацитет – само 9% от гражданите са имали контакт с НПО. Само 3% членуват в НПО. 60% не са участвали в никаква гражданска инициатива.

– дарителски индекс

– обществен престиж – обществено доверие – 50% нямат мнение за НПО ; само 49% могат да посочат името на поне едно НПО;

Тази промяна в досегашната политика на финансиране на НПО  е ПРОМЯНА. Дълбока промяна в структурата, във формата, в съдържанието, във функциите и финансирането на съответната система. Промяна към ефективност, или с по-малко ресурси да бъдат постигнати по-добри резултати на изхода на системата. Когато всяка година се коментира бюджетът на страната, повечето наблюдатели правят една и съща основна грешка – не виждали реформи в него. Ами да, няма да видят, защото бюджетът не прави реформи. Те се правят от съответните министерства и ведомства, от съответните ръководства на НПО.

Целта е последващо разрастване, стабилитет и устойчиво развитие.

  1. Разходи за издръжка:

За издръжка на дейността си Сдружение „Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” отбелязва три основни разхода:

  1. Поддръжка на административен капацитет.
  2. Поддръжка, изграждане и развитие на материалната си част и база.
  3. Неправителствена дейност

През 2020 година, чрез Проект, дружеството си помогна със  законово европейско и национално субсидийно финансиране , даващо пряко отражение върху основните приоритетни дейности. В рамките на тези средства, осигуряващи работна заетост за четири човека, бяха осигурени минималните условия за нормално осъществяване на основните дейности, свързани с Дружеството и неговите структури: секции по населени места, клубове по интереси, библиотека, музейна колекция, галерия, ателиета по изкуствата и културата. Те са естествено продължение на усвоеното проектно финансиране по подобряване на дейността и даденостите на материалната дружествена база „Тракийски културен дом Пловдив”.

Капиталови разходи за:

Развитието на материалната дружествена база „Тракийски културен дом Пловдив” е ключова мярка за устойчивото развитие на дружеството. Ние сме не само амбицирани да реализираме поставената цел, но и готови с прагматични мерки. Те са ясно съвързани с Работна програма на ЕК за 2021 с мото „Жизнен съюз в един уязвим свят“ , Годишна програма за участие на РБългария в процеса на вземане на решения на ЕС през 2021 г и съгласно План за възстановяване и устойчивост, включително в частта си Енергийна ефективност по Оперативна Програма Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027 г.

Предвидили сме и продължаваме да залагаме за изпълнение ремонт на голямия кино- театрален салон в югоизточната част на сградата на  материалната дружествена база „Тракийски културен дом Пловдив” и прилежащото му пространство. Предвидили сме и проектно участие за изграждане на автономни системи за ОВИ. Очакваме отваряне на съответните Програми.

Ако през 2021 година пред нас застане дилема дали да започнем нещо ново или да заложим на нещо старо и утвърдено, то задължително е да изберем втория вариант. Това би довело до финансов растеж.

Финансово обезпечаване на обществения характер на дейността на „Тракийски културен дом Пловдив”

2020 година се оказа друго време, с други предизвикателства.

Знаем, че 2021 година ще стане по-малко драматична във всеки един смисъл, но ще изисква от нас както пълна отдаденост, така и много упорит труд. Това е възможност за постигане на успехи. Важни в случая са иновациите. Ще процъфтяват сфери, свързани със социалните мрежи и потапянето в нова информационна среда. Специалисти и организациите, които се занимават с подобен род дейност, ще получат желаната финансова сигурност. 

Много  от новите поведенчески модели няма да изчезнат cлед пpеодоляване на КОVІD-19 пандемията и ще оcтанат в живота на xоpата.

Хората ще възпpиемат pолята cи на потpебители по доcта по-pазличен начин и все по- често за нас като име, ще бъде задължително да дъpжим “pъката cи на пyлcа” и да интеpпpетиpаме пpoвилно пpомените в тяxното потребителско поведение . Остава открит въпроса : а членовете на едно сдружение потребители на продукта на сдружението, или двигатели на неговото развитие са чрез това на сдружението?

Именно cега могат да бъдат изгpадени още по-cилни вpъзки междy потребителите и марките, които ги pазбиpат и пpавят живота им по-леcен, по-cигypен, по-интеpеcен.

Пъpвата cтъпка е да cе наблюдават и анализиpат променящите се потребителски

наглаcи и пpиоpитети, втората е по-голямата пеpcонализация и контекcтyализация на cъобщенията и автентичният тон на комyникация. Оcновата са твоpчеcките идеи и проcледяването как cе пpоменят наглаcите на xоpата, защото те cе нyждаят от довеpие, cигypноcт, подкрепа.

Пандемията поcтави на преден план дигитализацията на pаботата, yпpавлението на кpизи и поддъpжането на непpекъcнатоcт на работата ни в комбинация c дигитална тpанcфоpмация и автоматизация.

Ролята на секциите и клубовете по интереси е още по- значима сега.

Там е информацията и експертите, с които можем да наблюдаваме и анализираме промените в поведението на хората , и благодаpение на твоpчеcкия pазмаx, на който сме способни, да пpедлагаме адеĸватно за членове и симпатизанти и на хората като цяло, позиционитане на  извършваното и предлагано от дружеството ни като продукти и с неограничена мобилност за ползване от населението, гостите на града и проявяващите интерес. Само така името на ТДВРС ще е чаcт от новия xабитат на xоpата. За да се случва всичко гладко и работещо, следва да има съответна автоматизация на техника и процеси, да въвеждане все повече изкуствен интелект.

Очакваме да заработи приетата от НС на РБ  иновативна стратегия за субсидиране на гражданския сектор, както и специалните закони съобразно ЗДБ за 2021 г. в частта за юридическите лица с нестопанска цел.Знаем, че с оглед постигане на по-голяма степен на съответствие на провежданите политики и разпределението на публични средства за тяхното реализиране се възприе финансовото подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел да се извършва чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет /съответните министерства/ в рамките на целите и приоритетите на утвърдените им области на политики, от чиято отговорност и компетентност е тяхното провеждане, а не от централния бюджет.

Финансовото подпомагане от страна на държавата на юридическите лица с нестопанска цел следва да става при съобразяване с относимите законови изисквания и при отчитане на специалния статут и значимост на организациите, и следва да води до измерими резултати за обществото при изпълнението на конкретна политика.                Парите идват от ново, по-правилно и справедливо преразпределение на държавния бюджет. В момента той не се преразпределя правилно. По-трудното е, че въвеждането е наистина голяма реформа и означава редакция на всички закони в държавата.

И през 2020 имахме сериозни финансови предизвикателства.  Изплатили сме всички дължими данъци и такси към държава и община. Дружеството е и изряден работодател. Като такъв покриваме всички критерии отговарящи на социално предприятие.

Изплатихме сериозни суми и по дела. Остава открит въпросът: Каква и къде е обществената полза? Установяваме по труден ред и начин българските реалности в началото на 21 век. Факт е, че най – малкото читалище в Пловдив получава по- голяма субсидия от дружеството като регистрирана културна организация и член на ЮНЕСКО!

II. Остава на дневен ред в процеса на изпълнението на бюджета за 2021 г, текущо през годината,  да бъдат набирани с активността на членове и симпатизанти по бюджета на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”  допълнителни средства за:

– Финансиране разходи, необходими за изготвяне на Проект за ремонт и реконструкция на кино – театрален салон , ОВИ и ППЗ.

– Разходи, свързани с изпълнението на Закона за културното наследство, свързани с дейности по опазване на културни ценности, консервационно-реставрационни дейности, откупки на произведения на изкуството, дигитализация на музейните фондове и други подобни;

– Капиталови разходи. Средствата са необходими за извършване на спешни ремонтни дейности по ремонт и реконструкция на кино – театрален салонна„Тракийски културен дом Пловдив”.

 Обръщаме внимание, че преди всичко трябва да бъдат изплащани текущите разходи и задължения на Дружеството, за което се формира определен бюджет. Уставът позволява и доброволно определени членски вноски над минималния определен размер, както и дарения и субсидии по реда на специалните закони от всички, които се самоопределят като съпричастни към мисията и каузата на Дружеството.

II. А. „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото тракийско културно наследство”

Европа ще продължи да поставя в центъра човека. Може би поради това, едно от най-големите предизвикателства пред ЕС е как да се повишат дигиталните умения на населението, социалната  комуникация и уеднаквяване на културния идентитет.

Не ни харесва факта, че у нас, без реформи, ще се окажем в периферията на ЕС. Известно ни е, че културата и образованието са от компетентността на държавата, но гражданският сектор играе жизненоважната подпомагаща роля по отношение определянето на предизвикателства, цели, насърчаване и обмен на добри практики . Тази ни роля  е изключително важна за последващи реформи в образователните и културни системи на национално ниво , за насърчаване нови и ефективни методи на справяне и оценка, подходяща инфраструктура и среда, която да стимулира развиването на ключови умения и компетенции у младите хора.

Очаквани са много сериозни реформи в Еврозоната, засилване на политиките, свързани с финансовата стабилност, с Банковия съюз, изграждане на единния цифров пазар, което да намали  различията в дигиталните технологии, свързани с разминаванията на регулациите.

Длъжни сме да споделим с Вас не само притесненията, но и начините за да се справим с предизвикателствата днес!

Стратегически и оперативни цели на политиката:

  • иновативен подход за опознаване и преоткриване на културното наследство чрез активно участие, дигитални технологии и интерактивни симулации
  •  осигуряване на устойчивост на постигнатите резултати от инициативите
  • Чрез инициативи за създаване на престижни и популярни културни събития, допринасяне за сближаването на европейските народи,  довеждане до значителни културни, икономически и социални ползи

ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ:

Отчитаме нуждата от нови мерки. Очертават се няколко ресора, с тенденции за иновативно развитие:

  • Културата като ключов икономически ресурс и източник на благополучие за гражданите.
  • Променящата се реалност в културата и свързаните с нея предизвикателства.
  • Култура, образование и грижи в ранна детска възраст.
  • Интелигентно културно развитие  – надграждане постиженията в четири области: устойчивост, достъпност, цифровизация и културно наследство и творчество.

В ЕС вече съществува и нова формула: интелигентен туризъм! А точно ние сме в центъра на Пловдив – ЕСК 2019!

         Визия за развитието на политиката

  • Ще съобразим нашите дейности съобразно „кратки насоки за приоритетите и програмите на ЮНЕСКО – 2021 г“.
  • В координация с разрешаване предизвикателствата на 21ви век, стимулиране гражданите да бъдат включени в изработването на политиките, които засягат техния живот. Очакваме Европа да стане лидер в насърчаването и реализацията на тази промяна.
  • Отдалечаване от шаблонни и еднократни инициативи за участие, които са изготвени на национално ниво и са замислени като бързи и често покровителски решения за преодоляване на демократичния дефицит
  • Продължаване усилията за увеличаване на финансирането, необходимо за извършване на проучвания, реставрация и съпътстваща консервация, /защитни покрития и др./ на значими наши експонати, с цел тяхното запазване и социализация. Ще продължи актуализирането на Дружествения регистър на движимите културни ценности и неговата дигитализация с цел подобряване на контрола, сигурността и достъпа при тяхното използване.

Постигането на целите на културната си политика,  Дружеството планира да реализира посредством  програми на ЕС, ЮНЕСКО, национални, общински като:

  • Програма „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г“
  • „Европа на гражданите“
  • „Европейски социален фонд“

и др.

Полза/ефект за обществото от политиката

  • Физическо и правно-нормативно опазване на движимите и недвижими ценности на културата, издигане самочувствието на българската нация като важна част от световния цивилизационен процес, свидетелство за приноса на предците ни за развитието на европейската и световна култура;
  • Съхраняване и развитие на тракийското нематериално наследство, като част от българската културна идентичност;
  • Създаване на конкурентноспособно българско изкуство;
  • Изграждане и утвърждаване на положителния имидж на Дружеството, страната, на българската нация и култура;
  • Създаване на условия за разширяване достъпа на обществеността до съвременните прояви и достижения на културата ни чрез мощностите на Дружеството.

Взаимоотношения с други институции, допринасящи за изпълнение на политиката:

  • Народно събрание;
  • Министерски съвет;
  • Министерство на финансите;
  • Министерство на вътрешните работи;
  • Министерство на външните работи;
  • Агенция за хората с увреждания;
  • Министерство на туризма;
  • Министерство на регионалното развитие;
  • Министерство на труда и социалната политика;
  • ЮНЕСКО
  • Национално сдружение на общините в Република България;
  • Агенция „Митници”; Гранична полиция;
  • Прокуратура на Република България;
  • Общини.

Каква дейност беше извършена?

 2020 година беше трудна. 

Безспорен факт е ,че въпреки трудностите реализирахме и продължаваме да реализираме уникални постижения. Затвърждаваме все повече тенденцията за устойчиво, динамично и стабилно развитие, като продължаваме да се превръщаме във все по- значим фактор.

            Дейността на Дружеството е циклична. Тя е обезпечена с материална част и база, придобивана и актуализирана чрез съответен финансово – икономически инструментариум, разписан във всички Устави през времето на съществуване на Организацията ни.

           Продължава обследването на документи и дейности от предходни периоди от дейността на Дружеството. Съвестното вникване в опита и фактологията от времето на предците ни доведе до нов, професионален, научен прочит за Дружеството. Съобразявайки се с неговата  идентичност изградихме нова, неформална Стратегия, основана на резултати, отговорност и самостоятелен избор . Съобразихме, че от всеки един от нас зависи да изпълним със смисъл и съдържание набелязаното. Осъзнахме, че това е, което прави уникалността  и неповторимостта на Сдружението и хората ни.

Какво направихме:

            2020 година постави пред нас следващи хоризонти, с други предизвикателства. На дневен ред излязоха процесите, гарантиращи, че постигнатото през годината на „Пловдив ЕСК2019“ ще има траен ефект и след нея. Заложили бяхме действия, свързани с популяризирането и опазването на културното наследство в дългосрочен план, с европейското сътрудничество в областта на културното и езиковото многообразие и наследство. Целта  ни бе да се повиши конкурентоспособността на секторите, свързани с културата и творчеството, да развием и аудиовизуалния си сектор. Процесите на икономическа трансформация бяха ключов приоритет през 2020 година. Знаехме, че засилването на европейското съдържание и значение е в цифровата икономика, че централно място и в приоритетите на ЕС се отделя на създаване на благоприятни условия за многообразието, видимостта и иновациите, осигуряване на равни условия и подобряване на уменията и компетентностите. На дневен ред  бе времето за диверсификация на дейността на ТДВРС, като важен аспект за гарантиране на устойчивостта на гражданския сектор по отговорен в икономическо отношение начин. Търсеният ефект е визуализация, симбиоза между социални мрежи, развитие на най-високи технологии. 

            2020 бе година на реакцията, в която много от нещата, започнали вече, биха имали своя процес на продължение. Годината  бе отворена възможност, в която вследствие пандемията КОВИД 19 животът замря. Замряха хора и дейности, свиха се финанси, надежди.

И през 2019 Дружеството продължи да представлява неправителствените организации в културната сфера в КВНОЖГ в НС на РБ.

Архивния фонд и създадената музейна сбирка на Дружеството придобиват все  по- голяма тежест и значение в научните среди.

             Вече координираме дейността си с българския офис на ЮНЕСКО в МВнР. Станахме част от семейството на тази огромна опазваща световното културно наследство организация.

           Във връзка с новия, ангажиран професионален, научен прочит за Дружеството, дейността ни е съобразена със „Становище на Европейския комитет на регионите” — „За интегриран подход към културното наследство на Европа“.  Попадаме във всички третирани от документа сфери и инициативи. Попадаме и в новите програми, в които се обръща особено внимание на транснационалните дейности в секторите на културата и творчеството. И все повече ще попадаме.

          За първи път програмата „Хоризонт Европа“ поставя фокус върху културата и творчеството. За съхраняване и популяризиране на европейското културно богатство предвижда създаване на Европейски облак за културно наследство. Той ще е от полза на творците за опазване на уникалното европейско културно съдържание и културното богатство, включително на местно ниво.

Календарен план 2020г.

Задача на УС на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” през последната година, както винаги, беше да се осигурят мероприятията от вътрешния и национален план, да продължи организационната, финансова и материална стабилизация на организацията. Приетият модел на подкрепа по секции в сдружението даде възможност за увеличение на мероприятията по места, подобряване комуникацията със сродни структури, увеличение на членската маса. Това позволи и въпреки трудностите на 2020 дейността да върви,макар и по места.

Започнахме 2020 г. в откритата ремонтирана и иновирана  Зона север на сградата с реализация на изложби, четения, представяния, отбелязване чествания.

Забраните и предписанията във връзка с пандемията КОВИД 19 за препятстване струпване на много хора на едно място, свалиха от участие в Националните събори, отбелязващи паметта на загиналите жени и деца “Илиева нива”, „Аврен”, “Маджарово”, в националния тридневен Национален възпоминателен тракийски поход 2018 г.”По стъпките на дедите”, с финал  отбелязващ паметта на загиналите тракийци, в гр. Маджарово, организиран от проф. Д-р Атанас Щерев.

Секциите по места взеха участие в местните инициативи и празници.

Реализираме изложение на фото – изложбата ни  „Първа световна война – 100 години”,  посрещната с огромен интерес в музея на гр. Перущица. Взехме участие със собствена тема „Оръжията във фонда на ТДВРС“, с автори маг. Креса Стоянова и ген. м-р инж Нонка Матова, в конференция организирана от общински музей гр. Перущица, на тема „Оръжието в България – от древността до наши дни“. Бе посрещната с огромен интерес.

Участвахме два пъти с проекти към НФК и МК за дигитализация на музейната ни сбирка, като и двата пъти не бяхме допуснати, поради това, че сме нямали регистриран музей. А нямаме, защото идентификацията на предметите следва да става анблок и защото струва много пари, които няма откъде да вземем, поне в момента..

           Но знаем, че превръщането на съхраняваната  и друга, значима по количество и съдържание документация, печати, предмети, сбирки и пр., обхващащи и други периоди от време на дейност, в постоянно действаща експозиция на Дружеството ще породи други взаимоотношения.

Инвестиционна дейност:

 Постоянно действаща визия е професионализиране, трайно експониране и превръщане на централната сграда на Дружеството в Пловдив, в съвременен  Национален център за тракийско изкуство и култура.

Инвестицията , включително и модернизацията с техника, позволяваща виртуален достъп и разходка през интернет пространството,  поне засега, cе финансира изцяло със собствени средства на дружеството и на доброволни начала, поради което се извършва по- бавно и по- трудно.

Ремонтна дейност:

След успешно изпълнени проекти, включително „Осигуряване на достъпна среда за ХУ” , с който сградата ни „Тракийски културен дом Пловдив“,с предназначение „За култура и изкуство“ отговаря цялостно за свободен достъп навсякъде за ХУ.

Продължава да стои на преден план договорна финансова възможност за ремонт на Кино- театрален салон със съпътстващи помещения и инсталации. Целта е и тази мощност, а и съпътстващи, да се пуснат в работна заетост.

Организационна дейност:

 Възродихме стари практики на Дружеството ни, направихме ги иновативни. Все повече се повишава интересът към дружеството ни. Благодарение на усилията на екипите то продължава да се превръща във все по- значим фактор.

Разбира се, през  2021 година сме с поставени пред нас и други предизвикателства.

През 2020 г са проведени   пет заседания на УС  и  едно ОС.

УС  взе  32 решения, които са изпълнени.

           Изпълнено е и Решението на УС за изключване на Георги Йорданов Йорданов от “ Тракийско дружество „Войвода Руси Славов” , потвърдено от ОС 26.11.2017 г и от ОС 18.05.2019 г., съобразено с характера на неговия и партийно организираните му сподвижници, натиск срещу дружеството ни. Видима е целта им: да предизвикат управленски и организационен хаос в Дружеството ни. Разбираемо е, че докато начело са тези екипи, идеята им няма как да се случи. Всъщност, архивите говорят, че вече два пъти са предизвиквали почти да се случи: през 1977 г , с Решение 40/01.02.1977 г на Политбюро на ЦК на БКП, с което сградата е иззета и предадена за дейност на ОФ и в периода след 1996 г до края на 2003 г, когато отново се изпада в ситуация сградата да е с акт за общинска собственост, каквато никога не е била. Разбира се бързите действия на сегашното ръководство / с начало на мандатите от 2004 г/ и обективността на Българския съд допринесоха решаващо за истината: Сградата „Тракийски културен дом“ в Пловдив е строена от това дружество, има нотариален акт за нея, намери се АКТ 16 и архитектурния проект с разрешение за строеж!

             Отчитаме, че се намираме в нови реалности.

              Далечни са ни сегрегационните процеси. Знаем, че в основата на този проблем стоят социални и етно културни проблеми.

              Правим необходимото, за да споделим стандарта ни на живот, да предадем ценностите и ценностната система. Това е в основата на извършваното от нас : галерия, музейни сбирки, младежки и прочее дейности. Но остава като особено и сериозно предизвикателство  медийното представяне на дейността ни и  експониране на Дружеството в медийното пространство. Ясно е, че медийното затъмнение идва от натиска на партийно – политически бивши и настоящи кадри, свързани с определена партия, както е ясно и, че щенията им не ще отминат. Те са постоянни.

Осъвременяваме, модернизираме и усъвършенстваме електронната страница на ТДВРС.

             А при нас постоянна е изградената от началото на 2018 социална кухня в Сопот.

Поздравления на г-жа Лиляна Йотова – председател на секция Сопот на Сдружението. Въпреки трудностите, секцията работи прекрасно. Разполага и с чудесен, ремонтиран от ТДВРС офис , в центъра на града, до музея, на комуникативно и удобно място.

Надяваме се през 2021 заложените дейности в образователния, социален, културен аспект да преминат на нов етап.     

             Имаме възможността и задачата да изградим перманентен работещ модерен център на тракийската култура и взаимоотношения. Предизвикателство за създаване удобството на модерните взаимоотношения и ангажиране на поколения е обхват на дейността ни в обща мрежа  , на реализацията на  виртуална музейна експозиция и виртуален център за култура и изкуство.

             Специални благодарности на всички, които  представиха Дружеството в мероприятията  и допринесоха с дейността си за живота и бъдещето му.

            Постоянната ни цел е навлизане в общите европейски интегрирани политики за култура, иновации, образование, младеж, спорт.

            Взаимодействайки си, хората създават общи културни образци. Ако имаме култури, които са съвместими, ако има толерантност, има и процес на институционализация, който е необходим.

             Настоящото Общо събрание е не само да отчетем цялостното изпълнение на заложените мероприятия от Календарния дружествен План за 2020-та, но най-вече да отбележим развитието му  и очертаем последващото развитие  за 2021 –ва.

           Изкуството и културата са предизвикателствата на утрешния ден. Целта е насърчаване на устойчивото развитие и окуражаване на гражданите да живеят, работят и участват в случващото се у нас и в Европа.

           Днес знаем, че много по-важно от всички конкретности, е продължението на един процес, чието развитие има несравнимо повече последствия за живота в България. Това е съхранението и опазването на нашата култура – индикаторът на обществото за неговата жизненост и индивидуалност.

            Имаме нелеката мисия да опазим вековни традиции, да съберем и експонираме сбирки, да помогнем  на хората да възпроизвеждат живота си, надявайки се на нещо по-добро, да утвърдим ролята на жените като съществена част, оформяща процесите у нас, да докажем ролята на гражданския сектор като водещ партньор на държавни и общински органи.

            Процесът е труден и бавен, но е  посветен  на тези, които са се решили  да запазят своето място в съдбата на България. Своето минало, настояще и бъдеще

            Вече можем да си позволим да изследваме постигнатите резултати като резултат от лични качества, усилия и професионализъм, да вдъхновим, да поведем разговор по важни  теми, свързани с реализацията в днешния свят .Чрез комбинация и прилагане на знанията от различни области можем да преодоляваме настоящите предизвикателства, като се стремим  да постигнем едно по- устойчиво бъдеще.  

  И 2020 г. не беше лека. Но е имало и други, много по- тежки моменти във вече  124-годишната история на Сдружението ни.

 Опитът  поражда сигурността, че отново ще имаме силата  да превърнем събитията от днешното ежедневие  в  мотивиращи фактори, да намерим и реализираме правилните решения.

Време е да свикнем, че животът и благополучието ни зависят преди всичко от нас самите.

Какво постигнахме през 2020 година

        1. За пореден път Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” се утвърди, като едно от най-активните и уважавани дружества в страната.

       2. Изпълнихме поръчението на нашите членове да направим необходимото и по подходящ начин да посочим положителните страни и трудностите в дейността на гражданските организации от неправителствения сектор.

       3. Създадоха  се потенциални възможности за двустранен и многостранен диалог и дейности свързани с участието на Дружеството в общоевропейски проекти за развитие на гражданското общество и Дружеството ни

       4. Създадохме нови възможности, от който очакваме и икономически ползи за членовете и организацията ни.

В заключение:

Както е видно от доклада на УС на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”, дейността на Дружеството ни е в пълно съответствие с изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел осъществяващи дейността си в обществена полза,със Закона за счетоводството, с Устава на организацията и нормативната уредба. В дейността ни има и огромни резерви, но за да ги реализираме са необходими още енергия и усилия, както и качествено нова държавна и общинска политика към гражданските организации, каквато вече излиза на дневен ред.

Знаем, че завършихме една трудна година, решени повече от всякога да посрещнем предизвикателствата на следващата. В нея ще продължим да отстояваме достойно ценностите на езика и културата ни. Ще продължим да разширяваме и усъвършенстваме Организацията ни. Ще продължим да модернизираме отношенията, докато усещането за общност окончателно надделее.

В тази връзка искам да благодаря на всички, които влагаха безценно време, труд, амбиция, материални и финансови ресурси не само за да се случи това, което отчитаме днес, но и за да имаме успешни реализации в отворената врата на БЪДЕШЕТО !

Необходимо е да благодаря на всички, включили се активно в ежедневието на Дружеството . Нека благодарим и на много други, които с жар помагаха желаното да стане действителност.

Тракийско дружество “Войвода Руси Славов” оценява високо труда на членовете и ръководителите на секции по места. Радва ни  факта, че като част от българската нация доказахме, че сме успяли  не само да съхраним и експонираме поне част от най-добрите ни традиции от близкото минало, но и да продължим своя път напред.

         Знаем, че предстоящата 2021 също ще е с множество трудности,но този е пътят да постигнем целите си.

         Всичко зависи от нас самите.

Докладът е приет на заседание на Управителния съвет на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”  на 19.01.2021 г. по Протокол 1 и на Общо събрание на Тракийско дружество “Войвода Руси Славов”, проведено на   20.02.2021 г.

гр. Пловдив                                                             Председател на УС:

инж. Нонка Матова

Споделете публикацията с вашите приятели:

Comments are closed