На 3 март България отбеляза Националния си празник .
3 март 1878 г. е първата от трите големи дати, заедно с 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г., които бележат Освобождението, Съединението и Независимостта на България.
На този ден България отбелязва 143 години от Освобождението на страната ни от османско робство и подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя.
На тази дата преди 143 години България зае своето място като държава на картата на Европа.

По традиция представители на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ и неговият Председател Ген. майор инж. Нонка Матова взеха участие в церемонията, положиха венци и цветя пред паметника на Освободителите в град Пловдив  в знак на признателност за освобождението на България от турско робство през 1878 г.

Подписването на Санстефанския договор на 19 февруари или 3 март 1878 г. е ново начало в нашата история – България отново се появява на политическата карта на Европа. С него се слага край на Руско-турската война от 1877-78 година и се дава началото на Третата българска държава.

Българите оценяваме значението на 3 март 1878 г. и се гордеем, че сме заслужили свободата си с кръв. Категорично 3 март 1878 г. нямаше да го има без героизма и жертвите на Априлското въстание през 1876 г., без героите на Батак и Перущица, Белокаменна Клисура, Копривщица и Панагюрище. Въстанието е военно смазано, но постига политическа победа, защото поставя на международната сцена Българския въпрос като част от Източния въпрос.   
Русия не може да загуби влиянието си сред православните християни на Балканите и се принуждава да воюва заради отзвука от жестокостите в Априлското въстание.
Самата Русия се надява на Цариградската конференция от 1876 г., която предвижда образуването на две автономни области – Източна и Западна, със столици Велико Търново и София, което по същество е Санстефанска България. Османската империя  по английско и германско внушение отхвърля решението на Цариградската конференция  и така Русия се принуждава да обяви война през 1877 г. Дипломатът граф Николай Игнатиев, участник в Руско-турската война,  не знае за тайните споразуменията на Русия с Австро-Унгария и Англия и  прави Санстефанския мирен договор въз основа на решенията на Цариградската конференция за двете български области, но не знае за предварително  подписаните секретни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания да не създава голяма славянска държава на Балканите.
Неслучайно след това тези две Велики сили настояват договорът от Санстефано да е предварителен, след което да бъде ревизиран на Берлинския конгрес.
Руският канцлер княз Александър Горчаков, който сключва предварителните споразумения с Австро-Унгария и с Великобритания,  настоява договорът от Сан-Стефано да бъде предварителен, прелиминарен и налага това на граф Игнатиев.
Горчаков е наясно, че договорът ще бъде ревизиран от  другите европейски страни.
Освобождението дава простор на българите, потискани от векове робство. Вече има българска държава!
Затова  частичното Освобождение от 1878 г. носи вяра за българина, че рано или късно ще се освободи цялостно, че ще има национално обединение.
Санстефанския идеал има причини да не бъде осъществен. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е случилият се първи етап на този санстефански идеал! Балканските и Първата световна война са опитите да бъде осъществентози идеал докрай.
Епоха в историята, което дължим на паметта на предците е фактът, че 30 години след Освобождението България става независима държава – става европейска държава.
Българите имат право да държат главите си високо изправени и да развеят гордо трибагреника на националния празник 3 март.
На този ден всеки от нас може да си спомни за подвига на всички велики българи, допринесли за нашата свобода.
Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ пожелава на всички сънародници винаги да се гордеят от това, че са българи!

Споделете публикацията с вашите приятели:

Comments are closed