Не ви обещавам президент без противници, но моите противници не са врагове. Доверието не се изисква и не се наследява – то се заслужава всеки ден, с всичко, което правя, мисля и съм. С всяка моя дума трябва да защитавам президентската институция. Днес продължавам по този път – не към поредната победа на едни българи над други, а към държава, богата с нас, хората, и общата ни принадлежност. За България, която е нашият дом.
Вие мислите и гласувате различно, подкрепяте различни партии, имате своя силна, автентична визия за България. Затова обединението ни показва каква трябва да бъде президентската институция – място за диалог и за съгласие по въпросите, по-големи от отделни партийни решения: сигурността на нашия всеки ден, справедливостта, бъдещето. Вие не мислите мандатно – заставате зад дългосрочни политики, а не зад едно състезание“
Уверена съм, че доброто партньорство, което сме имали с Румен Радев в президентската институция, ще продължи и занапред. Синхронът между президентската институция, правителството и парламента, както и категоричното мнозинство в него, е възможност – след дълъг период на безвремие да е пределно ясно кой носи отговорността за посоката на България. Единството на нацията не е поставяне на всички яйца в една кошница, а Кубратовият сноп. Изборът е между президент, който ще подкрепя усилията на правителството за възстановяване на държавността, или такъв, който ще ги саботира. Не гледам на институциите като на бойно поле. Ще продължавам с консултации, с диалог, в търсене на консенсус по теми от ежедневието на всеки един от нас, за пътя, по който трябва да вървим. Самоцелното противопоставяне не е моята сила, но няма да се поколебая когато едно решение не е правилно или накърнява правата на хората. Имам достатъчно лостове за това – в името на президентската институция, която принадлежи на всички.
Категорична съм, че няма да се впиша в езика на омраза и конфронтация. Уважавам политици с категорични и аргументирани позиции, не приемам малодушието, двойните стандарти, липсата на мъжество да изложиш собствената си позиция, да се криеш зад “международното положение“ и тайно да предаваш интересите на страната си. Точно в тези времена България трябва да остане вярна на себе си и на културно-историческата си идентичност. Не приемам да се пренаписва българската история, да се отрича влиянието на руската култура, да се забранява езикът, да се отрича Руско-турската освободителна война, да се забраняват гениални писатели, композитори, творци, които са научили всички нас на вековни човешки ценности. България трябва да се включва в дипломатическите канали, включително и с Русия, които – убедена съм, скоро ще бъдат отворени. Не защото сме “помежду” или “по средата”, не защото сме неопределени, не, ние сме в центъра на Европа. В тази Европа ние не сме гостите, ние сме домакините. Това ни е завещано от нашите деди. България не може да участва в коалиция на желаещите, която подготвя военно присъствие в Украйна. Няма да допуснем страната ни да бъде въвлечена в този конфликт. България трябва да бъде инициатор на друга коалиция – за мир: И трябва преговорите да бъдат възстановени, не могат обаче те да бъдат двустранни. Това е категоричното ми мнение. Европа не може да бъде просто наблюдател. Да има своите предложния за сигурността на континента – това е задължително. Познавам добре генезиса на конфликта в Украйна, не съм от политиците, които избягват тази тема. Колкото и да е деликатна, няма смисъл да си заравяме главите в пясъка. Войната в Украйна няма военно решение – това е позицията на президентската институция от сутринта на 24 февруари 2022 година. Първи, впрочем, в Европа излезли с позиция. Много след това големи държави с много повече претенции започнаха плахо да подават своите реакции. Но повече оръжия и изсипани милиарди носят само повече жертви и изправят един срещу друг православни народи. Днес сигурността не е абстракция, не е теоретично понятие. Какъв е нашият български избор: да бъдем наблюдатели, защото много често чувате “то от нас нищо не зависи”, или със самочувствието на държава с една от най-старите и силни държавни традиции да предлагаме решения.
Ако получа вашето доверие, ще продължа да бъда президент със собствен глас, собствена преценка и ясна отговорност за всяко решение. Твърдо вярвам, че заедно можем да дадем нов подем на страната, като пазим българските добродетели, завещани ни през вековете – държава, която сама определя съдбата си, със силния глас на всяка българка и на всеки българин. Защото всеки българин е важен.
Дълго време институциите бяха държавни, но без държавност. Държавността изисква институциите да работят според Конституцията, а не да я променят, за да воюват с държавния глава или защото “служебно“ искат власт. Българската Конституция не заслужава тази гавра. Държавността изисква законите, които сами създаваме, да важат справедливо и еднакво за всички. Държавността изключва телефонното право, сглобките, партизанщината, шуробаджанащината, изключва злоупотребата с власт. Държавността се създава от хора, които вярват в силата ѝ и я изграждат всеки ден – и когато управляват, бдят за авторитета ѝ така, както биха бдели за себе си.
Категорична съм, че държавността не може да се гради без подкрепата на хората. Тази подкрепа идва, когато хората са закриляни от държавата. А те не са и това го показаха пълните площади през декември. Този бунт не беше само срещу един бюджет – той отприщи справедливия гняв срещу самодоволството и арогантността на властта, срещу отнемането на държавата от истинските ѝ притежатели – хората. Срещу високомерието, което не допусна дори референдума за еврото. Ширещото се социално неравенство е това, което разкъсва у хората усещането за общност. Хората не искат подаяния, искат справедливост. Познавам тяхната енергия – виждам я при всяка наша среща в цялата страна. Тази енергия е единствената сила, която безусловно имаме, тя е надеждата за България.
Споделям своята тревога за липсата на перспектива пред младите хора, която ги обрича на зависимости, на вяра във фалшиви герои, на насилие. Културата и особено спортът е този, който има огромното значение за възпитанието на децата и тяхното изграждане.
Заявявам отново своята подкрепа за българския бизнес във време на големи възможности във високите технологии, изкуствения интелект, инфраструктурата, енергетиката, земеделието. Но грижата за малките фирми, за семейния бизнес е неотменима задача за всяка институция и тук те имат пълната ми подкрепа. Като обща задача на всички институции са и модернизацията, превъоръжаването, вливането на достатъчно млади хора в редовете на българската армия. Имаме много добра координация и съвместна работа с политическото и професионалното ръководство на българската армия.
Подчертавам и огромната роля на местната власт и потвърждавам своята подкрепа за нейните представители. Във фокуса на изказването е сигурността – от световен план до всеки български дом. Избирам не да бъдем наблюдатели, а със самочувствието на държава с една от най-старите традиции да предлагаме решения с аргументи и смели позиции. Подчертавам отново, че войната в Украйна няма военно решение и България не може да участва в Коалиция на желаещите, която подготвя военно присъствие в страната. Няма да допусна страната ни да бъде въвлечена в този конфликт – нито чрез необмислени споразумения, подписвани тайно от другите институции и без знанието на българските граждани, които обвързват страната ни с конфликта. Отново призовавам България да бъде инициатор на преговори за мир в Украйна. Български дипломати и експерти вече работят по формулата “Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“, която ще затвърди ролята на България като гарант на стабилността на региона и на цяла Европа.
Съюзите, в които членуваме, са наш стратегически избор отдавна. В тях България трябва да участва със свой глас, а не да чака решенията на другите, без снишаване и криене зад Брюксел. България трябва да бъде част от промяната в Европейския съюз. В несигурните времена България трябва да остане вярна на историческата и културната си идентичност. Аз живея, ние живеем със самочувствието на принадлежност към държава и народ, създали славянската цивилизация, разпръснали светлината на познанието сред много народи и градили собствената си история върху тях. Категорично съм против всякакви опити – и наши, и чужди, за пренаписване на българската история. В тази връзка няма да допусна никакъв компромис в българската позиция по отношение на Република Северна Македония. Там живеят наши братя и сестри, няма място за омраза. Съдбата ни от векове е отредила да бъдем заедно, всеки в своите граници, но без граници в душите ни. Президентската институция твърдо застана зад правата на българите в Северна Македония и те станаха неизменна част от преговорите за европейското й членство.
Основна част от дейността си като вицепрезидент посветих на съхраняването и развитието на българския език и култура зад граница и на защитата на правата на българите в чужбина. Именно тази политика бе един от най-силните ми аргументи да избера Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент – работихме заедно, за да издирим българите зад граница и да ги убеждаваме колко е важно да не късат връзката с Родината. На Кирил Вълчев разчитам да продължи и дългогодишните усилия за създаване на Български културен институт, който има подкрепата на министър-председателя Румен Радев. Познавам Кирил Вълчев като честен, упорит и доказан професионалист. Юрист, който добре познава законите и знае тяхната стойност. Общественик и посланик на България пред света, с искрена любов към българското. Избирам до себе си човек на словото и на правото, който работи неуморно България да бъде споменавана пред света с добри новини.
Илиана Йотова
Президент на Република България
