7 февруари 1900 година – умира Капитан Петко Войвода!
300 битки и 33 куршума в тялото за България…
Умира в нищета, смачкан от тези, за които се е борил…
“Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант – по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне – все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България.” „Капитан Петко Войвода” – Николай Хайтов
През целия си живот Капитан Петко Войвода има три девиза, които неизменно спазва:
“Свобода, равенство, братство”
“Момчета, работете за свободата на отечеството ни”
“Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време”
В края на 1899 година на покрива на една варненска къща се появява черно знаме. На него пише “Те погребаха България”. Това е последният бунт на войводата, отдал живота си за свободата на Беломорска Тракия и Родопите – “Боюк Петко” Кирков Каракирков. Защитникът на онеправданите, останал в българската история като Капитан Петко войвода, издъхва няколко месеца по-късно – на 7 февруари 1900 година. Болен, без работа и средства, смазан от побоищата във варненската тъмница Ичкале. И само на 55 години. Хилядно множество се стича на погребението, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.
Ритуалът на поклонение в Централните варненски гробища пред надгробния паметник на най-величавият символ на Беломорска Тракия и тракийските българи – Капитан Петко войвода, бе организиран от Тракийското дружество „Капитан Петко войвода” – Варна.
В памет на Войводата хайдутин и революционер – гарибалдиец, капитан от Руската имперска армия, посветил живота си на освобождението на беломорските и родопските българи от турско робство, и обединението им с България, основател на първото Тракийско дружество в България, носещо неговото име, беше отслужена заупокойна молитва, след което бяха положени венци и цветя.
Тракийско дружество “Войвода Руси Славов“, основано от сподвижниците на Войводата на 15.01.1897 година в град Пловдив, след дружествата във Варна и Бургас, поднесе своя венец в памет на легендарния български войвода Петко Киряков по-известен като Капитан Петко войвода, почитайки святото му дело. Представители на тракийските дружества от цялата страна, граждани и гости на града поднесоха венци и цветя и преклониха глава .
Проехтя хайдушки залп.
СПИ СПОКОЙНО СВОЯ ВЕЧЕН СЪН, ВОЙВОДО,
ПРОДЪЛЖАВАМЕ И СПАЗВАМЕ ОСТАВЕНИТЕ НИ ЗАВЕТИ!
ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ!
