ПЛОВДИВ ТЪРЖЕСТВЕНО ОТБЕЛЯЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИТЕ
ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО „ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“ ПРЕКЛОНИ ГЛАВА И ПОДНЕСЕ СВОЯ ВЕНЕЦ В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ
„Всеки паметник е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на Освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.”
ЦАР БОРИС III
… думи при освещаване и откриване на Паметника на свободата на връх Свети Никола – 26 август 1934 година.
Тържественото отбелязване на 147-годишнината от Освобождението на България започна с благодарствен молебен в катедралния храм “Успение Богородично” в Стария град, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.
В служението той отправи молитва за мир и единство в този бурен свят и прослави в словото си героизма на всички, загинали в името на свободна България : “Датата на подписването на този неокончателен договор между Руската и Османската империя ние празнуваме като ден на Освобождението на България. В онези драматични месеци в началото на 1878 година, България не е субект на международните отношения, а обект. Територия, която бива ту уголемявана, ту рязана на парчета.
Поуката е, че, когато не си субект на собствената си съдба, когато не си субект на историята, си обект. Няма как да ни допуснат на масата на преговорите, ако преди това не сме заявили кои сме и не сме предавали онези наши нотариални актове върху историята, които ни дават право да участваме в подобни разговори. Особено разговори, които засягат съдбата на нашия народ. Каквото е било, то е и сега и каквото ще бъде, то вече е било и Бог ще повика назад в миналото. По всичко личи, че в момента Бог вика назад в миналото, а за да не се повтарят ситуации от преди 147 години, днес ни е необходимо пълно обединение на националните ни сили, пълно единство на волята, концентрация на пълния ни потенциал. Русия дойде да ни освобождава заради вярата, заради общата ни принадлежност към православната християнска цивилизация и докато между нас има разбирателство и хармония, докато се грижим за мира за народа, никакви стихии на времето няма да ни сломят. Българите не са получили свободата си даром, напротив, те имат огромни заслуги за успешния край на войната “.
Стотици пловдивчани и гости на града се стекоха към върха на Бунарджика, за да се включат в честването на 147-годишнината от Освобождението на България и да положат цветя и венци с преклон пред саможертвата на всички, отдали живота си за свободата на България.
Гордо се вееха български знамена в ръцете на присъстващите. Защото на 3-ти март празнуваме Свободата!
„Но да не забравяме, че Освобождението е белязано както с героизъм, така и с много жертви, за да бъде България свободна“, заяви в официалното слово, произнесено по случай Националния празник, Димитър Минев – директор на Народна библиотека „Иван Вазов“, „И, че в Пловдив и с Вазовите произведения са възпитавани поколения българи да се прекланят и почитат Освобождението. То не започва и не свършва с Руско-турската освободителна война.Това е продължителен процес, чието начало е сложено много години назад, преминава през учредяването на Българската екзархия, призната за официален представител на българската нация в Османската империя и отразяваща успеха на българското православно християнство в борбата за църковна независимост. Следват години на националноосвободителна дейност, апотеоз на която е Априлското въстание, без което нямаше да има и последваща война, и в което, според някои исторически източници, жертвите са съизмерими със загиналите на фронта през 1877 – 1878 година. Въстанието е жестоко и кърваво потушено. Но за свободна България загива и Васил Левски. Много преди тези събития Апостолът на свободата в предсмъртното си писмо пише: „Знайте, че борбата за Освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни“. Жертвата, която народът ни дава обаче, не се възприема само в чисто физическия ѝ смисъл. Има и друг вид смърт. Да, българите получават правото си да бъдат свободни, но има много обстоятелства, които още дълго ще им пречат да бъдат независими. Следват непрекъснато периоди на възход и падение, на успехи и загуби, но това само ни помага от позицията на настоящето да дадем правилна оценка за миналото си, без да е ясно дали и до колко сме направили точните изводи за да предотвратим повече такива поражения”, каза още Димитър Минев и допълни: “Априлското въстание, макар и потушено, води до ярък политически успех за българския народ, тогава. Отказът на османското правителство да осъществи решенията на Цариградската конференция, са причина за обявяването на тринадесетата Руско-турска война, която довежда до Освобождаването на България. За тази СВОБОДА, рамо до рамо се бият и загиват хиляди руски, украински, финландски, румънски, сръбски войни и български опълченци. Значителни са и загубите сред цивилното население . Да, това е нашият народ – малък, но горд народ, който е живял в робство, но никога не е бил роб! Да, това е българинът, който заслужава свободата си, защото е силен, защото духът му е несломим, защото са големи мечтите му и смело е сърцето му! Днес честваме нашата СВОБОДА, която е извоювана с много кръв и жертви, затова трябва да я ценим и пазим. Само по този начин и ние ще станем част от историята, написана от Ботев и Левски и хилядите други знайни и незнайни герои, които почитаме на днешния Ден на свободата! Ден на България! Нека следваме заветите на нашите велики предшественици! Нека живеем достойно и смело като тях, защото и днешният българин е силен и горд човек!”
След словото прозвуча националният химн.
За да бъдат почетени воюващите за свободата на България, бе отдадена минута мълчание и падане на колене от всички присъстващи.
Пред Паметника костница се изви дълъг ред венценосци с венци за почит към падналите за възстановяване държавността на България.
Поднесе своя венец и Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ .
ВЕЧНА ПАМЕТ, ОСВОБОДИТЕЛИ!
СПЕТЕ СПОКОЙНО ВЕЧНИЯ СИ СЪН, ГЕРОИ!
