МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ – ГЛАВНИЯТ ВОЙВОДА НА ПРЕОБРАЖЕНЦИ

Илинденско-Преображенското въстание е светла страница в историята на освободителните борби на българското население в Тракия и ярък израз на неговите непрестанни усилия, заедно със своите събратя в Македония, за отхвърляне на османското потисничество и за завоюване на свобода и независимост.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта срещу гнета в Османската империя. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (19 август нов), на голямия църковен празник Преображение Господне .

Главен войвода на  Преображенци в избухналото през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание е Михаил Герджиков, който събира смелите тракийски воеводи като Тане Николов , Лазар Маджаров, Стамат Икономов, Пейо и Кольо Шишманови, Димитър Маджаров, Руси Славов в организиране и провеждането на въстанието.

Помнени от потомците са делата им и пазени като живот и памет в учреденото от тези хора на 15.01.1897 г. „Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ .

Вечна слава!

Ръкопис на Надежда Недкова – “Михаил Герджиков – Живот и дело”

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

МИХАИЛ  ГЕРДЖИКОВ – ЖИВОТ И ДЕЛО

  1. Къщата на Павел Иван Герджиков- Копривщица, 1907 г., на преден план права е внучка му Богдана Груева. Долу, ниско, само главите им се виждат – внук му Николай Герджиков с жена си Кина и сина Иван.
  2. Иван Павел Герджиков – Цариград, 1862 г.
  3. Магдалина Парпулова Илич и Иван Павел Герджиков като годеници, Пловдив, 1874 г.
  4. Българската делегация, която се среща с руския император в Копенхаген след Съединението 1885 г. Отляво надясно седнали: митрополит Климент Васил Друмев), Иван Ев. Гешов; прави отляво надясно: Иван Павел Герджиков, Димитър Папазов и Димитър Тончев.
  5. Семейство Иван Павел Герджиков: отляво надясно Михаил, Иван, Николай, Магдалина и Стефан, Пловдив, 1891 г.
  6. Михаил Герджиков с майка си, 1905 г., Пловдив.        
  1. Михаил. Герджиков (вторият седнал от дясно наляво, с брадичката) като студент в Женева. 1897 г.
  2. Михаил Герджиков (седнал) като учител в Битоля. С бялата папийонка е Христо Силянов.
  3. Дейци на македоно-одринското революционно движение – Михаил Герджиков (отляво надясно първи) на втори ред отляво надясно братята му Стефан и Николай, до тях е Георги Общински, Пловдив, 1903 г.
  4. Четата на Христо Чернопеев.
  5. Странджа планина, чета на обучение. 1903.
  6. Легални делегати водени от Кръстю Българията за конгреса на Петрова нива. Странджа, 1903г.
  1. Г. П. Стаматов, П.К. Яворов и Михаил. Герджиков.
  2. Янка Каневчева (първата отдясно наляво) със сестра си Мария (Маруша) (първата от ляво надясно) и учителките Руменова и Пушкарова (права).
  3. Снимка с автограф от синa на Гарибалди, 1905 г.
  4. Михаил Герджиков със съпругата си Янка и дъщеря си Магдалина (Магда), София, 1911 г.
  5. Лятна почивка в Златоград – седнали отляво надясно: Михаил Герджиков със съпругата си Янка и малката Магдалина, Иван Герджиков – син на Кина и Николай Герджикови, Магдалина Герджикова, Кина Герджикова; в средата, седнали – Стефан Герджиков и съпругата му Юлия; зад тях: седнал Николай Герджиков.
  6. Янка Герджикова с дъщеря си Магдалина в Швейцария, 1914 г., в пансиона Сен Мишел.
  1. Михаил Герджиков, Тодор Паница и Димо Хаджидимов, София, 1919 г.   
  2. Михаил Герджиков, офицер, Първата световна война.
  3. Михаил Герджиков с дъщеря си.
  4. Михаил Герджиков (в средата), Павел Шатев (първият отдясно наляво), Цариград, 1924 г.
  5. Михаил Герджиков (шести отляво надясно) в Цариград, панихида на гроба на вуйчо му Стефан Илич.
  6. Михаил Герджиков с братовчедка си Бояна Кирова (вляво) и артистката Марта Попова, Гълъбец, 1934 г.
  1. Михаил Герджиков с дъщеря си Магдалина (Магда) Герджикова и внучка си, Надежда Недкова. София, 1937 г.
  2. Мария Стефанова, втората съпруга на Михаил Герджиков, с която сключва брак през1941 г.
  3. Михаил Герджиков (седнал, четвърти отляво надясно), Бургас, август 1939 г. среща с Преображенци.
  4. Портрет на М. Герджиков, рисуван от художника Никола Николов, Цариград, 1929 г.
  5. Михаил Герджиков, 1903 г.
  6. Погребението на войводата Михаил Герджиков, 20 март 1947 г., София – снимки от 30а дo 30з
  7. Янка Каневчева
  8. Копие на свидетелство за зрелост, издадено от Българската мъжка класическа гимназия в Битоля, където М. Герджиков е бил учител (под името Тодор Луканов), 1900 г.
  9. Копие на свидетелство за зрелост, издадено от Българската мъжка класическа гимназия в Битоля, където М. Герджиков е бил учител (под името Тодор Луканов), с неговия подпис, 1900 г.
  10. Гоце Делчев и Михаил Герджиков

Видеоматериали за Михаил Герджиков

Филм за Михаил Герджиков от фонда на БНТ
Михаил Герджиков – тракийският деец на ВМОРО
BulgarianEnglishRussian