На 29, 30 септември и 1 октомври 2023 г. Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ , съвместно с професор д-р Атанас Щерев, ярък потомък на тракийски бежанци и Български съюз на тракийските организации, организират в знаковата 2023 година поредния поход „По стъпките на тракийските мъченици от 1913 г.“.
ПРОГРАМА ЗА ПОХОДА
Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.
След 110 години тракийци отново ще изминат мъченическия път на своите предци от Дедеагач (днес град Александропулис в Гърция) до с. Ятаджик (днес гр.Маджарово) на р. Арда.
В паметното възпоминание ще участват над 100 представители- потомци на тракийци от градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Сливен, Нова Загора, Асеновград, Златоград, Крумовград и др.
Ще бъдат обходени местата, през които е преминала на път за България 20-хилядната колона от жени, старци и деца, прогонени от турския башибозук и войска от родните им огнища в Западна Беломорска Тракия.
Участниците в похода ще направят венци от характерните за Беломорска Тракия – паламудов дъб, парнар и зеленика, за да ги поднесат пред пантеоните на местата, където са се случили най-трагичните събития и са дадени хиляди жертви- Армаганската долина, наречена от тракийци „Долината на смъртта“, изгореното и сринато до основи село Пишмян, Илиева нива с паметника на загиналите над 200 деца, с. Ятаджик на р. Арда, където са избити над 2000 души. Ще бъдат посетени селища и места, свързани с трагедията от 1913 г. – с. Доганхисар, с. Балъкьой, с. Пишмян, с. Лъджакьой, местности, знакови места.
Така се постига много по-нагледна история за случилото се– защото хората от тракийските дружества, с които сме заедно, допринасят за разказването ѝ – за тяхната история, за тяхния род и предци, за ПЪТЯТ на десетки хиляди други тракийски бежанци, прокудени окончателно от стародавното отечество за периода от 1913 година (Балканската война) до 1924 година (Ньойският договор).
1903-2023 година
120 години от Илинденско – преображенското въстание
110 години от Освободителната Балканска война
110 години от „разорението“ на тракийските българи
След 110 години по стъпките на тракийските мъченици
1903 година е година на неимоверни надежди, на страдания, вулканично избухване на десетки хиляди хора, пролели кръвта си за една почти нищо не значеща днес дума – свобода. Илинденско-преображенското въстание – порив за строшаване на веригите на робството, което днес тъмни души именуват присъствие, а тези, които изричат истината за него, биват засипвани с камъните на какви ли не обидни думи.
1913 година – трудно е да се приеме, че тогава българският народ отново е жертвен агнец на европейските страни и на нашите съседи. Че този грях на насилие, кръв и убийства спрямо него тегне не само върху извършилите го, но и на потомците им. Да е чул някой досега от тях – същите, които днес ни поучават за какво ли не, поне едно простичко покаяние и извинение за греховете на предците им спрямо българите? Поне толкова, нищо повече.
