На 12 декември 2015 година в 11 часа в Средна гора, в китна Тракия край Сремската долина, в местността „Бехтиеца”, ловно поле на дружинката на село Богдан, членът на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов” Матей Йорданов Матев отстреля 160 килограмово диво прасе.
От древни времена човекът и животното мерят силите и енергията си. Бързина, неустрашимост, ум, предвидливост, ловкост, мощ.
В битието на компютъризирания свят човекът всячески е защитен. Отдавна е отпаднала и необходимостта от лов срещу оцеляване.
В днешни дни остава предизвикателството/ на съдбата, на дивата природа, на надмощието над себе си.
Традицията дава възможност борбата между човека и животното да става лице в лице, очи в очи.
Ловът е правила. Писани и неписани.
Писаните правила са възможността за грижа за природата и животните. За тяхната популация и добруване в естествената им среда. С грижата на добър стопанин.
Неписано е решението на човека, видял се срещу острите зъби на глигана, или ноктите на мечката..
Рискът е огромен. Изискват се умения и опит А надмощието и победата са за единия.
Някой би рекъл : Защо? И двамата могат да преживеят.”
Да. Но ако човекът обърне гръб, ако се свие с навика на победения, на „безгръбначния”. Без да обръща внимание на избора:”да летиш, или пълзиш”?
Хората и природата са създали правила . Писани и неписани. Да си смел, да си водач, да си грижовен са неписани правила.
Някои ги наричат правилата на собствения самостоятелен избор.
Надвечер в Сремската долина
