Oт 08.04. – 09.04.2013 г. във военен клуб София , се състоя конференция на СОРА /Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“, проведен съвместно с Министерство на отбраната, Софийски форум за сигурност, АКИС, Студентски клуб на политолога и студентска асоциация за изследване на международните отношения, на тема : „ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА НАТО И ЕС. ПРИНОСЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ТЯХНОТО ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ“.
В контекста на юбилейните 100-години от победния край на Балканската война,110 години от Илинденско – Преображенското въстание и паметното почитане на 100 години от разорението на тракийските българи, специален доклад за : „ Ролята и мястото на гражданското общество в изграждането на отбранителните способности на страната“ изнесе Председателят на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ Пловдив и член на Националния съвет на Съюз на Тракийските дружества в България, генерал майор инж. Нонка Матова /р/.
Ролята и мястото на гражданското общество в изграждането на отбранителните способности на страната
Ген. м-р инж. Нонка Матова /р/
Уважаеми господин министър, господа генерали, адмирали, офицери,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми участници и гости на форума,
Като една от основните публични политики, отбранителната политика на Република България се формира и реализира като част от политиката за сигурност на страната, политиките и стратегиите за сигурност и отбрана на НАТО и Европейския съюз.
Приоритет за България не е само участието в многонационални съвместни и експедиционни операции, заедно със страните от НАТО и ЕС. Фокусът на усилията е осигуряването на способности, които са от първостепенна необходимост, с оглед противодействие на асиметричните заплахи и рискове пред сигурността на евро-атлантическата зона, част от която сме и ние. За гражданското общество е безразлично умишленото пренебрегване в продължение на години на принципите на отговорностите пред него. Както и дали при необходимост от прозрачно управление в системата на Българските въоръжени сили министерството на отбраната е нарушило целостта на отбранителната политика и деформирало връзката на нейните цели и приоритети с тези на общата политика за сигурност. Ясно е, в същото време, че въпреки трудностите, въоръжените сили трябва да продължат да изпълняват своите задачи, при това в контекста на повишените обществени очаквания по отношение на ефикасността и ефективността. Обществото, чиято основна единица е данъкоплатецът, отделя от своите средства и иска да види плода на своя труд, особено в контекста на собствената и на семейството, сигурност.
Несъмнено, изброените до тук фактори обективно налагат търсенето на възможно най-адекватни на реалността управленски решения за повишаване ефективността на структурата на въоръжените сили и тяхната оптимизация. От друга страна, тези управленски решения следва да бъдат въплътени в конкретни и решителни действия, за да не се превърнат в поредната игра с нулев резултат по отношение на реформите в Българската система на сигурност и отбрана. Днес безспорен факт е недостатъчната ефективност на националната отбранителна система на България. Безспорен факт е и тревогата на свързаните с тази система организации и специалисти за цялостното състояние на стратегическите за страната ни направления : справяне с кризи с мирновременен и военновременен характер.Обществото все повече се замисля и стига до извода,че в основата на глобалната криза на Българската система за сигурност стои погрешния модел на перестройка , заложен в зората на 90 – те години и постоянно съпътстващата го системна криза на управление. Изминалата периодика от повече от 23 години е предостатъчна за анализ, генерални изводи и препоръки за предприемане на решителни реформи. Известно стана, че съществуващият модел не съответства на обществените потребности, на професионалните интереси на ведомствените структури и обществени организации , свързани с отбраната и сигурността на страната и на ресурсните възможности , заделяни за развитие на този сектор. Освен отбранителни, неговите функции са интегративни, социални, културни и свързани с идентичността на обществото.
Друга съществена част е проблематиката, свързана с резерва, както и липсата на цялостна концепция, базираща се върху философията за развитието на въоръжените сили, залегнала в Конституцията на страната. Чл. 59. гласи : (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.” Знайно е, че след дългия преход, по силата на специалните закони, отделили специалните ведомства и служителите в тях от военно задължение, днес във Въоръжените сили наблюдаваме само МО и Българската армия, при това във все по намаляващ състав. Налага се впечатлението, че обвързващото цялостно концептуално виждане относно бъдещото състояние на системата за отбрана обхваща само и единствено щатната система на МО и БА. Истина е, че стратегическата среда на сигурност е сложна, динамична и с трудно предвидими измерения. Новите заплахи и предизвикателства към сигурността изискват прилагането на интегриран подход за координация между ведомствените и обществени структури в страната ни, възможност за интелигентна политика и въвеждане на иновативни подходи във формулирането на политики и вземането и изпълнението на решения в политическата и военната сфера. Новите предизвикателства изискват и нови решения. Безусловна е необходимостта от високо професионално подготвени кадри , които да са съпричастни в областта на сигурността и отбраната, да притежават различни видове квалификация, знания и умения. Разнообразието в човешките ресурси, както и интеграцията на жените и техния опит и квалификация, би допринесло за обогатяването на структурите за национална и международна сигурност и отбрана с различни гледни точки и подход. За това е необходимо да се въведат адекватни политики и практики на международно и национално ниво за стимулиране и пълноценно използване на човешкия капитал и талант. Използването на разнообразието и пълното му включване в процесите на стратегическото планиране, развиване на способностите и готовността на войските и силите, се очаква да засили и подобри стратегическата и оперативна ефективност на нашата отбранителна система, както и отговорността ни към НАТО, съюзниците и партньорите. В това отношение обществените организации могат да допринесат за процеса на предоставяне на иновативни подходи за отбрана и сигурност, осигурявайки ценни гледни точки и опит. Те могат да играят решаваща роля при формулирането на политики, вземането на решения и прилагането им на стратегическо, оперативно, тактическо и практическо ниво в тази област. Важността на участието на обществените организации при разрешаването на кризи и конфликти, както и в процеса на укрепване на сигурността, придоби широка основа и международно признание през последните години. Осезаем напредък е постигнат в отделните страни и международни организации по отношение приемането и прилагането на конкретни политики и практики, за да се засили ролята и участието на гражданското общество, особено при оформяне и изпълнение на политиките за отбрана и сигурност. Сигурността и оперативните изисквания обаче се нуждаят от силна политическа воля за създаване на устойчив процес за активно поддържане на политиката за предоставяне на равни възможности за реализация за обществения и професионален ресор, като принос към сигурността както във военния, така и в гражданския сектор.Тази визия се основава на оценка на необходимите минимални , свързани с отбраната способности, които трябва да притежава страната, за да гарантира своята сигурност в динамичната и все по-малко предсказуема стратегическа среда. Знайно е, че в прехода досега, прегледите на силите не са се извършвали на базата на нужните способности на армията, а превесът е бил поставян на съкращенията с фокус върху евентуалните икономии.В тази връзка бих искала да поздравя още веднъж Министъра на отбраната на Република България за управленските приоритети, задачи и принципи, в процеса на формиране на отбранителната политика, които е заложило пред себе си това служебно правителство. Основополагащи са намеренията за Диалог с обществото и гражданите, завзаимодействие с професионални, академични и обществени организации и публично – частно партньорство, за тясно обвързване на намерения, решения и действия, максимална прозрачност на решения и действия и реална отчетност за постигнатите резултати. Пълноценното включване на гражданските обществени организации несъмнено би осигурило стабилност и устойчивост в управлението на отбранителния сектор, би подобрило системата за сигурност на страната. Активизиране на диалога с професионалните, академичните, обществените организации и бизнес сдружения, работещи по въпроси на отбранителната политика, създаването на Обществен съвет по отбранителна политика би подпомогнало балансирането и стабилизирането на процесите по формиране на реалната сигурност в страната ни.
Развитото гражданско общество , носител на реализираните си приоритети, е ключовият фактор за неутрализиране на корупционните рискове, за граждански контрол и прилагане на ключови мерки за предотвратяване на конфликт на интереси и корупция в сектора за отбрана и сигурност. Стартирането на модел, отчитащ спецификите ни: културни, исторически, политически би допринесъл за минимизиране напреженията в тази специална сфера, с необходимост от балансирани взаимоотношения. Визиите на Съвета на Европа за сътрудничество и взаимодействие, инициативите за „интелигентна отбранителна политика” и „обединяване и споделяне”, на Европейския съюз, са различните измерения за развитие на социума и неговия стандарт и начин на обществени взаимоотношения, за стремеж към модерно, мрежово взаимодействие при решаване на общата проблематика.
Вярваме, че в резултат на съвместните усилия обществото ще получи по – добра основа за развитие в посока на реализиране на интелигентни решения, за повече прозрачност и граждански контрол, за възвръщане на доверието на хората, за по-добър утрешен ден.
